Преди три години лятото ма блъсна кола на пешеходна пътека. Ситуацията: пешеходната пътека е след спирка и минават много хора. Пред пътеката спира тролей за да минат пешеходците, аз явно съм била най-отпред и от ляво, защото минавайки пред тролей до него профучава такси, което ме отнася (аз не помня колата, последното за което имам спомен е тролея). Облечена бях с рокля и дънково яке, роклята са я разрязали в болницата, но якето оцеля. След една година слизам на спирката и тръгвам да пресичам на същата тази пътека, спира тролей за да пропусне пешеходците и в този момент се сещам, че датата е същата на която преди точно една година ме блъсна колата. А най-странното - бях облечена със същото това дънково яке, което не нося много често по принцип, а и през юни обикновено не се налага. Сутринта, когато излизах не съм погледнала календара, иначе нямаше и да го облека. Заковах се пред тролея и с много малки крачки стигнах до ръба му и си размахах чантата отпред, надникнах да няма някой профучаващ и със свито сърце преминах. Хората и шофьора на тролея ме гледаха като побъркана, но толкова съвпадения ми се сториха направо зловещи.