Случи ми се нещо странно XI

Много интересна тема, ще чета и предишните. Историите ми не са с духове, но мога да разкажа за доста странни съвпадения.
Преди три години лятото ма блъсна кола на пешеходна пътека. Ситуацията: пешеходната пътека е след спирка и минават много хора. Пред пътеката спира тролей за да минат пешеходците, аз явно съм била най-отпред и от ляво, защото минавайки пред тролей до него профучава такси, което ме отнася (аз не помня колата, последното за което имам спомен е тролея). Облечена бях с рокля и дънково яке, роклята са я разрязали в болницата, но якето оцеля. След една година слизам на спирката и тръгвам да пресичам на същата тази пътека, спира тролей за да пропусне пешеходците и в този момент се сещам, че датата е същата на която преди точно една година ме блъсна колата. А най-странното  - бях облечена със същото това дънково яке, което не нося много често по принцип, а и през юни обикновено не се налага. Сутринта, когато излизах не съм погледнала календара, иначе нямаше и да го облека. Заковах се пред тролея и с много малки крачки стигнах до ръба му и си размахах чантата отпред, надникнах да няма някой профучаващ и със свито сърце преминах. Хората и шофьора на тролея ме гледаха като побъркана, но толкова съвпадения ми се сториха направо зловещи.

Това ме провокира да споделя и моята история:
Бях вече в напреднала бремеменност и ми се наложи да пътувам за друг град.
Лято, обличам се и си слагам любимото бижу, подарък от ММ: Огромно синьо сърце от кристал на златна верижка.
Мъжът ми ме закара с колата да автогарата, да съм почакала около 5 минути за автобуса, в момента в който се качих и седнах, усетих, че сърцето го няма.
Бях  облечена с тънка лятна рокличка с презрамки, т.е няма как да е паднало по дрехите. Ако ми се беше разкопчало, щеше да се разбие при падането, все пак бях навън.
Така и не се намери, но това бижу беше много ефектно, всички ми го забелязваха и събирах доста погледи и възхищение, къде искрени, къде не чак толкова.
Както писах в началото, бях бременна по това време и имах много проблеми в този период, с изчезването на бижуто, нещата се нормализираха и се решиха по най добрия за мен начин както казват старите хора, когато изгубиш или счупиш нещо" в него да се събира"

Като си говорим за бижута, да напиша и аз за моята такава случка
Имах едно много хубаво колие със сърце, подарено ми от тогавашния ми приятел. Обичах бижуто и постоянно го носех. На едно събиране по женски както си седях на масата и колието падна - нито съм правила нещо, нито нищо. Няма как и само да се разкопчее - около година преди това съм го носила, нищо такова не се беше случвало. Огледах го, всичко си беше наред и си го сложих отново.
На следващия ден, обаче, приятелят ми пожела да се разделим...не заради колието, разбира се:)

Разказаното от Shamsina ми напомни за подобни случки с мен. Странно или не, но от всичките си приятели имах по 1 гривна (всеки в даден момент или повод ми подаряваше гривна). Носех си съответната гривна без да я свалям дни, седмици,месеци, докато в даден ден не падне сама, без да се скъса нещо по нея. В рамките на 3-4 дни от падането ѝ, се разделяхме със съответния приятел. И досега не мога да си го обясня, не е било единичен случай. Чак пък такова съвпадение... Но след втората такава случка вече си знаех какво да очаквам

Здравейте!

Не знам моята история дали е за тук, защото става въпрос за сънища, но мисля, че е подходяща. Случи се вчера (12.01.2015 г.), но ще започна по-отдалеч. Нямам живи баби и дядовци - мир на праха им. На дядо ми по бащина линия двамата му родители (моите прабаба и дядо) умират на една и съща дата през една година. Този ми дядо почина на 12.12.2003 г., а баба ми (жена му) - на 12.12.2014 г. Става въпрос главно за нея, лека й пръст. Около 06.12.2014 г. тя го е сънувала и след това е разказала на приятелките си, че сигурно я вика. След това почина - 12.12.2014 г. Един месец след това на 06.01.2015 г. на Богоявление на мен ми се скъса гривната от ръката (гривната беше от тези, които се продават в манастирите плетени с кръстче). И след това на 12.01.2015 г. (вчера я сънувах). От както почина до сега ги сънувах двамата с дядо. Стояха прави зад един диван и ни гледаха, а аз знаех, че трябва да сгъваме панталоните на дядо и да ги подреждаме на купчини на дивана. Нищо не ми казаха тогава. Но вчера много се уплаших. Сънувах, че баба е умряла и лежи на едно легло. До нея стоеше дядо жив и я гледаше. Аз и майка ми стояхме на прага на вратата и много плачехме, а аз се чудех, защо сме я извадили от ковчега и сме я сложили на легло. Изведнъж баба си пое въздух и си отвори очите, и започна да се оглежда, все едно се свестява и се съживи. Дядо започна да я гледа много учудено, че е жива, а аз започнах да викам: "Казах ли ви, че е жива, казах ли ви, че не е умряла" и отидох при нея. Клекнах до леглото й и я хванах за ръката, а тя ме погледна и се разплака. Аз й казах :"Бабо ти онзи ден в четвъртък ме погледна нали?" (явно в съня ми е починала тогава когато съм казвала, че е жива, но никой не ми е вярвал) и тя ме погледна и изведнъж стана много сериозна и ми каза:"Да те заведа с мен" и аз изтръпнах и се разплаках много силно и й казах: "Не, бабо, аз съм за света на живите". И си казах ум :"Събуди се, събуди се, събуди се" и се събудих...Не знам...знам, че е много лошо мъртвец да те вика на сън, но е хубаво, че съм й отказала. И интересното е, че ми проговори точно на един месец от смъртта й. Предишният път като я сънувах не ми говори. Досега нямам спомени да съм сънувала мои починали роднини. И веднага през деня отидох на църква запалих свещичка и говорих с поп, той пя заупокойна молитва (така каза, че трябва), но мен все още ме е страх. А както и да й смятах дните 3,9,20,40...нито един не се пада да е четвъртък. И другото което е - другата седмица ще й изнасяме 40. Девет и двадесет не сме изнасяли, защото между Игнажден и Ивановден не се изнася. Съжалявам, че стана толкова дълго, но държа да е с всички подробности. Ще се радвам да чуя мнението ви. Благодаря!                                                                                                                 

Здравейте, момичета. Искам да ви разкажа прясна случка от снощи.
Пералнята изпра и влизам в другата спалня- там е сушилката, за да простра прането. Отварям вратата и чувам как (отчетливо се чуват ноктите му по паркета)  кучето (чихуа хуа)  се шмугва под леглото- винаги прави това, обикаля под спалнята, а когато го извикаш, не излиза. Простирам прането и през цялото време чувам тропането му по пода. Приключих, застанала съм на вратата и го викам да излиза, за да затворя вратата. Постоях около минута, шумът продължава, но кучето не се показва. Ядосах се и затворих врата- като му писне на животинчето, ще започне да лае и ще му отворя, за да излезе. Не може да си представите, как ахнах, когато го видях да си стои в кошчето в коридора, мирно и кротко, гледащо ме доста учудено. Стоях няколко минути, втренчена в кученцето и не можех да повярвам на очите си- бях убедена, че е беше с мен в стаята, но поведението му не даваше вид изобщо да е напускало леглото си......

Не се шашкай толкова,това е просто сън!Човешкото подсъзнание е сложно нещо,не обръщай чак такова внимание на сънищата!Колкото до гривната може да е била некачествена,вземи си друга!Добре си направила че си отишла на църква и мисля,че няма за какво да се притесняваш!

"Не се шашкай толкова,това е просто сън!Човешкото подсъзнание е сложно нещо,не обръщай чак такова внимание на сънищата!Колкото до гривната може да е била некачествена,вземи си друга!Добре си направила че си отишла на църква и мисля,че няма за какво да се притесняваш!"

Благодаря ти за отговора. Не мога да не се шашкам - такава съм. Много вярвам в тези неща, вярвам в знаците. Гривната много пъти съм я носила - никога не съм имала проблем, даже ми беше по-широка, в смисъл не е била много стегната, че да се скъса. А и винаги когато сънувам нещо и го запомня и то става, особено ако е лошо. Като цяло всичко в съня ми е хубаво, освен края когато ме вика и сякаш ми се разсърди...не знам...снощи се будих на няколко пъти (не съм я сънувала), но все едно бях в безтегловност и ми беше едно спокойно и щастливо и все едно някой ми казваше "Спокойно не сънуваш кошмар"...не знам...ама много ме е страх от това, че ме викна...

Направо настръхнах.

Днес ми изчезна служебната карта, с която влизам и излизам, винаги я слагам на бюрото или в джоба на якето си, но сега я няма никъде. Ще видим дали номера с "връзването на опашката на Дявола" ще проработи 

Не искаш да знаеш как с чувствах в онзи момент.

Намерих си картата на супер абсурдно място, не знам дали е случайно или заради "ритуала" 

Аз не съм връзвала опашка на дявола, но преди години ми беше изчезнала златна гривна, подарък от много близък приятел, който почина. Беше ми голяма, но я носех и явно се беше изхлузила от ръката ми. Беше голяма драма, когато видях, че я няма. Излязох навън и се върнах, за да обиколя местата, където последно бях минала преди да се прибера. Нямаше я.  Прибрах се, рев, сълзи и сополи за гривната и тогава се помолих да си я намеря. Казах си, че ако я открия, първо ще я занеса на златар, за да ми я стесни. И, чудо! Отварям чантата си, а тя - вътре. Явно беше паднала докато си изваждам ключовете. 

Минaлaтa годинa ММ изгуби 50 евро( рaботи в чужбинa, зaтовa евро), не сa много пaри зa някои, но зa нaс сa си... Минaвaт месец, двa и вече бе зaбрaвил зa тях. Тук в темaтa бях челa зa ритуaлa
Остaви дяволa дa си поигрaе... и му кaзaх. Уж не повярвa, но кaзaл думичките. След
чaс отишъл дa се къпе и нa первaзa нa
прозорецa в бaнятa гледa че имa нещо....
е,познaйте. 50 еврa кaк сa се озовaли тaм
 и кaк не ги е видял по-рaно, нямa
обяснение, зaщото бaнятa се ползвa всеки
ден и е логично дa ги види....чудо нaистинa

Разбира се, че ги има. Всички постове си стоят в профилите, от първия до последния.
Извинявам са за ОФФ-а.