Случи ми се нещо странно XI

Ирина, накара ме да се разровя. Оказва се, че темата просто е имала друго наименование, не е изтрита. Ето един мой пост от там:

Разгледах старата тема, с  линка, даден от Саня...и mozila там също се е вихрила. Склонна съм да смятам, че си измисля и всичко е плод на въображението и. Пише постоянно някакви пълни измишльотини...

Допълнително, че mozila-та се скри и не пише повече, ясно работа 

Така, първо не си измислям.
Второ не знам какви деца пишат в темата,но това е невъзпитано да обиждате  хора които не познавате! Жалко,споделих болката си! Не знам с какво провокирах това отношение,но се молете това да не ви идва до главата!
Аз ходя на работа и нямам време постоянно да вися в темата! Второ когато писах за историите си бях в Бги наистина всичко това съм го преживяла.Но не смятам да се обеснявам повече!Захир и Саня,лапета като не ви е интересно марш да си учите! Не може да се подигравате с хората.Това е тема където могат да се споделят неща които не се разказват на близки и познати точно защото са странни!

Аз пък вярвам, че има и по сетивни хора, които виждат и сънуват неща, до които не всеки има достъп така да се каже 
Ето за пример книгата на певицата Лияна Антонова-Срещи с отвъдното  За мен там много неща са обяснени по простичък начин.

Сега прочетох назад и мога с чисто сърце да кажа,че не си измилям.Да,Ън, е права грозно е да ровите и да казвате че хората си измислят.Няма да обяснявам и да се защитавам,макар да имам право на това.Не знаете къде съм живяла и много ми е обидно наистина! Аз просто разказвах какво съм преживяла, макар за много хора да е странно! Болно ми е и затова обещавам повече няма да пиша в темата! Извинявам се ако съм засегнала някого с историите си! Да, бяха за мен много страшни и не искам да си спомням дори за това! Жалко,само тук можех да разкажа без да ме помислят за луда и не не е проблема в мен! Още веднъж всички извинете ме!

Не се подиграваме, историите са ти почти невероятни просто...... Никой не ти е казвал да не пишеш, просто хората се чудят как да ти помогнат и затова има и мнителност.

Бих искала да споделя моите 2 преживявания, които не ми дават мира и не знам дали скоро ще ги преудолея. Преди точно 6 месеца бях бременна в 26 г.с. и сънувах починалата ми баба как ми държи детето и ми се усмихва, после ми го подаде и започнах да го кърмя, а то беше толкова малко и недоносено. Събудих се сутринта в много кофти настроение и с лоши предчувствия, споделих с мъжа ми , а той се ядоса и каза, че си фантазирам. На обяд без най-малко да очаквам ми се пукнаха водите. Приеха ме по спешност в АГ и последваха ужасяващи 3 дена(задържане за да бият инжекции за отваряне на дробчетата на детето), а самото раждане беше брутално, провокирано насила, болезнено.  След като излезе бебето се оказва че плацентата не се отлепя и ме приспаха за да я кюртират. Не знам каква упойка ми сложиха, беше директно в абоката, но аз усетих и видях всичко, само че гледах от страни. Не знам какво се случи с мен тогава, но съзнанието ми беше в някакво друго измерение. Редуваха се картини на някакъв тунел със светлина и кръв навсякъде а същевременно виждах и усещах какво става с мен. ЗНам, че се борих с всички сили да се върна в нашия свят и се молех да разбера какво става с детето ми.  За тези които се интересуват ще споделя че макар и родено в 6 месец и само 800 гр, моята дъщеричка оцеля и в момента е 5300гр, расте и радва мама и тати. Мисля, че баба тогава в съня ми дойде да ме предупреди, понеже много искаше внуче, а не го дочака, а за това с упойката наистина нямам обяснение, но беше много страшно преживяване. Та това са най-странните преживявания в живота ми.

Мозила, къде видя да се подигравам с теб? Я пак се върни и прочети, ама много внимателно какво съм написала. Дала съм линк към мой пост. Нещо, което аз съм написала. Това, че си участвала и в онази тема не е мой проблем.

Недей де, mozila,  нали знаеш, че тук е така, не се връзвай на никой 

Саня, извинявай не съм изкала теб да засегна! Много ми стана болно просто! Дано вече нямам никакви такива преживявания! Пожелавам и на всички на нямате защото е много,много страшно наистина!
 А за последната случка наистина се притеснявам много за дъщеря си затова споделих случката тук в темата.Просто не знаех къде другаде мога да получа съвет!

Никой не се е подигравал.
"Деца", но Вие се врътвате като обидена госпожица.
Нали си знаете какво сте преживели?
Мнителност винаги има, естествено. Няма какво да се обиждате от това.

Знаех си. Нищо не се губи в БГ Мамма.  
Моят съвет е, че при всички положения имате нужда от професионална помощ поради последната случка. Ние тук не можем да помогнем, независимо дали са налудничави фантазии или заболяване. А звучи страшничко.

Как се прави този ритуал?