Ето го СЕПТЕМВРИ свеж! Започва есенен бебевалеж - Тема 9

Хайде и аз в новата темичка 

Да са ни живи и здрави новите бебчета и бързо възстановяване на всички мами  . Ако имате желание, момичета, разкажете как минаха ражданията ви .

Albenny, за съжаление и аз няма как да ти помогна с информация, относно вашия проблем, но искам да знаеш, че силно стискам палци и вярвам, че малкото човече ще се оправи и това, през което преминавате в тои момент, ще остане просто един лош спомен. 

За стволовите клетки, бях на една лекция преди месеци и там имаше представителка на такава банка за стволови клетки. Као цяло тя обясни, че дори и при бързо прекъсване на пъпната връв, няма гаранция, че ще има достатъно стволови клетки във взетия материал. Помня, че каза, че техен екип от специалисти присъства на раждането и като се роди бебето, гледат в рамките на не повече от 5мин да вземат материалът. Колкото по-рано се вземе, толкова по-голям шанс има пробата да е годна и да има в нея достатъчно стволови клетки, следователно по моята логика, излиза, че ако се чака кръвта от плацентата да премине в бебето и пробата се вземе чак след като пъпната връв спре да пулсира, то вероятността материалът да е годен, е минимална  . Иначе за това с даряването на стволови клетки изобщо не съм чувала, че съществува, знаех само за съхраняване, нямам информация за другото.

Iskambebche, и в новата тема продължавам да те мисля,  дано се появиш скоро да се похвалиш 

Момичета, защо не се възползвате от вестителските услуги? Вместо да седим и да мислим някоя мама с дни, вестителката поне ще драсне 2 реда, колкото да се успокоим, че всичко е ок  . (Минутките за реклама приключиха  )

Аз да се оплача. Имаме мишка в стената на хола  . Не знам как е влязла там. Няма никакви дупки по стената, лошото е, че от някъде излезна вчера и ми се показа, гледайки ме с цялата наглост, която може да съществува. Сложихме капан със саламче, кашкавалче и сиренце... цяла шведска маса... Нищо не яде... затворихме я в хола и така я оставихме да не ѝ пречим, но така и не се хвана в капана. Днес мм проведе издирвателна акция, но я няма в хола, а няма къде и как да се е преместила в другите стаи. Та след това си я чухме, че пак е в стената и си яде там панелите.... Блъскаме по стената като я чуем, а тя наглата просто се премества на друго място и продължава да си яде . Как да я изгоним от стената не знам... Ще се радвам да чуя идеи, ако ви се намират. Уточнявам, че живеем в панелка на първия етаж. Стената, в която е мишката, е външна... Случайно да знаете дали тези машинки, които ги рекламират срещу гризачи, вършат някаква работа?

И още една питанка, от няколко дни получавам болки много ниско долу (чувствам ги във влагалището) . Нямам контракции. Болката се появява изведнъж, доста е силна, имам чувството, че някой ми опъва срамната кост или я дялка с длето. Болката преминава за секунди. Повтаря се няколко пъти и после изчезва. Това дали може да значи, че главичката е започнала да се ангажира и бебка е решила да тръгва вече? Пия иначе чай от малинови листа, движа се уж повечко и катеря стълби (по 10 етажа на ден), но контракции много рядко имам и то не болезнени. Моето май инатче ще се окаже, неще да излиза и това си е то

Хубава и спокойна нощ на всички   

Хахахах как се разсмях с тази мишка  и ние имахме скоро и само ни разиграваше, докато един ден успяхме да я хванем с капана.  За други начини не се сещам. За болките ниско долу и аз си ги имам от 2-3 дена. От както съм влязла в 9-ти месец бебка не ме оставя да спя по почти цели нощи спа от 4 до към 10 и това е. Вчера имах 2-3 леки контракции, тази нощ пак имаше една по-силна, много започвам да се притеснявам и вълнувам вече, предчувствам, че бебка няма да дочака до 21-ви и ще ме изненада по-рано, но да видим. Ще видим утре как ще съм и ако продължат контракциите, ще добавя последните неща към багажа, за да сме в готовност. В болницата ще съм с таблетчето, така, че ще можем да си контактуваме. ММ е предупредил, че няма да може да отиде на работа, като започна да раждам и всичко е ок, така, че съм по-спокойна, че ще е до мен.  Лека нощ от мен, ако има нещо ще пиша. 

Нося новина прекрасна - вчера eli_t стана мама на бебе Хрисия!
Нека да е жива и здрава, да расте умна и красива, заобиколена от много обич! На Ели желая бързо възстановяване!       

Благодаря за новата тема!
Много положителни новини!

борислава, и аз съм с термин 21-ви, ама дори и за миг не ми минава през главата мисълта да чака дотогав амладежът. дори напротив! нямам търпение да се ражда вече! пък и в 9 месец едва ли ще е точно изненада да се роди

 
Честито на Ели_Т! Страхотно е, че вече всеки ден ни радват малките септемврийчета
Много се вълнувам!

Добро утро майчета,  снощи почти не съм спала почти имах доста силни контракции на 30-40 минути, а към 5 и половина тази сутрин ми падна тапата. Много ме е страх първо раждане ми е, но и много се вълнувам. За сега котракциите са долу-горе поносими и са на около 20 минути, най-вероятно, като ми изтекат водите и ще звъня на мм да тръгваме към болницата, всичко вече е приготвено. И да попитам, комплекта за изписване трябва ли да нося, като отивам да раждам или в деня на изписването мм да го донесе. 

Здравей Борислава,
Стискам палци възможно най-безболезнено да стигнеш до разкритие и бързо да приключи всичко Старай се да си спокойна и щастлива, за да произвеждаш достатъчно окситоцин:)
Комплекта за бебо и дрехите за теб да ти ги донесат преди изписването направо:)

Честито на Ели и кукличка!
Борислава, може после да ти го донесат комплекса за изписване. Леко раждане от мен!
Wickedly, ако пробвате тези машинки, дето действат с ултразвук, да споделиш, че и ние периодично се борим с хлебарки и се чудя и аз дали помагат тия джаджи. Иначе за такива неща аз обичам да се ровя по мъжките форуми

Да допълня:

 Бебе Хрисия е с мерки 2750/50 см, родена със спешно секцио. И двете с мама са добре.

Ох, благодаря ви, дано всичко е наред, за сега няма промяна. За тези, които ще раждат нормално, епидурална упойка ще слагате ли, аз реших с упойка говорих и с 2 познати, които са раждали без, но казват, че е ужасна болката и по-добре с упойка, само че, много се притеснявам, дали ще ме хване, че мен трудно ме хващат, като ходя на зъболекар например не ме хващат упойките от първите 2-3 пъти.   Много се радвам, нямам търпение да си я гушна, обадих се на мм да му кажа, че ми е паднала тапата и очаквам във всеки момент да ми изтекат водите и той е на седмото на небе.  
Честито на новите мъничета !!     Бързо възстановяване на мамите, а на останалите леко бременеене !  

BorislavaD88 Аз не съм обсъждала с АГ епидуралната упойка, но мисля съвсем нормално да си родя,без упойка, ако е възможно де За комплекта за изписване другите мами са ти казали, носи се преди изписването, няма нужда сега да го вземаш с теб. Леко раждане!

Здравейте на всички Вече имаме много бебета. Да добавя и моето На 27.08.2014 се роди Йоан, 3150гр, 47см. Перфектен е, има адски много коса и направо съвършен.
Раждането беше кошмарно и завърши със спешно секцио. Още ми е малко трудно да го преживея психически, а в началото беше ужас. Сега малко се успокоих, защото наистина беше животоспасяващо за бебето. Ако искате ще разкажа, може  и в скрит текст.
 Да успокоя тези, на които им предстои болките от контракциите са силни и много гадни, но се изтърпяват и ако всичко е наред с позицията на бебето, след два три дни всичко се забравя.
Знам, че беше необходимо да ми направят секцио, но въпреки това се чувствам виновна, не знам гони ме някаква следродилна депресия. Иде ми да се обвинявам за всичко. Освен естесвеното раждане много исках и да кърмя, а май и това няма да ми се получи. В болницата го слагах на гърда, трудно засуква, но накрая имахме успех. Посвикна малко. Даваха и добавка, защото след като спре да суче от мен беше още гладен. Бях решила като се прибера у дома, ще го кърмя колкото трябва често, докато слезе кърмата и да не яде АМ. Но вчера беше първия ни ден у дома и беше малко кошмарно. Накърмих го в 1, в 2 беше гладен, пак го накърмих в три вече пак беше гладен, а гърдите ми празни и меки, няма повече  нищичко, а детето пищи от глад, скъса ми се сърцето. Търсихме АМ, че не можех да го гледам как се мъчи гладен. Вечерта си го накърмих и понеже ме беше страх да не се повтори му дадох АМ след кърменето, изяде много малко около 20мл и спа покойно цяла нощ.
Тази сутрин пак се кърмихме всичко точно, обаче след 1 час пак писна, че е гладен, а в гърдите няма никой и пак АМ.
И на последното ядене днес не искаше въобще да суче, от което аз изпднах в истерия и плач, мъжа ми и майка ми не могат да ме успокоят даже още плача.
Много исках да родя нормално и да кърмя, но май няма да стане нито едното.
А сега за раждането:

Започнаха нерегулярни  контракции и кърваво течение още на 26ти вечерта. Към 2 сутринта на 25ти вече бяха на 5, 6 мин и тръгнахме за болницата, бях много развълнувана и ме беше малко страх.Но повече бях развълнувана. Отивайки в болницата нямах разкритие, тоновете чудесни и силни контракции на 7 мин. Настаниха ме в една стая съвсем самичка бях, беше си на приглушена светлина и аз започнах да си правя дишания, упражнения всичко, което знам. Ходих, кляках, навеждах се напред като дойде болката и така . Към 3 и половина контракциите започнаха да стават на 3 мин и адски болезнени. Помислих си, че бързо се развиват нещата и може скоро да си гушна бебето. Към 6 сутрина ми направиха преглед за разкитие и то беше ... никакво.Преди този преглед си ме бяха оставили съвсем сама, никой не ме  притеснявал за нищо. НЯмах никакво разкритие, въпреки болките, контракциит и всичко на 3мин и то вече 4 часа. А ситуацията от към болка започна да става почти нетърпима.Към 9 дойде моята лекарка на смяна, аз вече агонизирах от болка, а разкритие продължавах да нямам. Прегледа ме и каза, че най-вероятно ще се наложи секцио, не само защото не напредват нещата ами и заради положението на бебето. Ако се родило така, щяло да настъпи сериозно увреждане, но спред нея и до раждане нямало да се стигне въобще. Мислих си, че не е мн вярно в първия момент, но реших да се съглася, защото наистина агонизирах вече 7 8 часа  силни болки на 3 мин. Докато ме подготвяха за секицото ситуацията стана още по нетърпима. След раждането разбрах, че положението на бебето наистина не е повзолявало нещата да се случат естесвено и никой не ме е лъгал,  напротив спасили са ни живота. Бил е в задно тилно сега тук малко ми се губят останалите термини за това предлежание. Майка говори с нейна близка приятелка гинеколожка и и потвърдиха, че няма как да стане. Намерих разказ на една майка, чието бебе е било разположено така, родила в адски мъки и черпа на бебето бил смазан. И просто Благодаря, че не ме оставиха да раждам есветено, въпреки че точно преди да влезем в операционната пак исках да ме проверят за разкритие. Лекарката знаеше, че няма смисъл, но за мое спокойтвие го направи, пак нямах никакво и вече съвсем се примирих.Сега се радвам, че сме живи и здрави, но още ми е малко виновн и ако не успея и да кърмя и наистина ще ппадна в голяма депресия.

Бърз отчет, изтекоха ми водите в 12:02 още съм в шок и не мога да повярвам, че най-накрая се случва, взех си душ, мм кара към къщи да ме вземе и отиваме към болницата. При първа възможност ще пиша, като се настаня. Контракциите ми са на 10 дори на 7 минути и плавно се засилват. Чакам мм и потегляме, стискам си палци. 

Леко и бързо да минава!