Септември топъл вече дойде, мамите от ИБ още имат време за едно късно море!

Теди, вкъши , вечер преди лягане най вече, докато се храни също, говорите ли за детската градина? Най вече може да и обясняваш за градината. например преди да легнете, може спокойно и с усмивка да и начертаеш другият ден- Утре мамо ще станем, ще си облечем синята рокля/например/ ще вземем еди си коя кукла и ще идем при госпожа еди си коя. Там ще си играеш цял ден с еди си кое момиченце/ вижте там с госпожите коя и е дружката . С госпожа еди си коя си ще научите много нови и интересни неща, в детската градина децата ходят да си играят, да учат нови неща, госпожите могат да ги научат на многооо нови игри и песнички........./дано наистина са ок възпитателите и не са те проблема, че тогава няма как да стане само с успокоение, не са ли ок и предразполагащи екипа е бита карта мисия градина за по-чувствителните деца  . Говорете и докато се храните вкъщи, подпитвай я като си в детската градина, толкова ли вкусно отвят като мама, аааа навън излизате ли, на еди си какво играете ли. Най-искрено ще ти отговори, докато се занимава с нещо друго и не разсъждава толкова какво ти отговаря, а е и добре при всеки един удобен случай да и представяш детската градина в добра светлина и , че не е страшно място и винаги да и казваш искрено защо отива там и  че мама или дядо или тати винаги идват да вземат детето.    Дано да помогне този подход  и проблема наистина да е в това, че не е била готова и наясно какво и защо прави там . За тях е важно да знаят защо и, че не те са причината и са направили нещо лошо, напълно е възможно да го възприема като наказание, ако не сте и говорили 


Това всичко има смисъл да го правиш вкъщи/и е добре да с поне доста по-рано преди да се пусне детето/, когато е там и е в криза, нито чува , нито разбира, нито възприема.  ААА и още нещо, децата/толкова малки/ не лъжат целенасочено, те просто виждат едно и също събитие по различен начин, дори и в рамките на 5 минути    

мале, мале .. Ема само като види надписа Кауфланд и вече пищи щастливо, че ще се вози на количката

Тедо тряя ти проведа един курс по стоицизъм .. нали разбираш, че малките деца са абсолютни терористи - ако мине, мине, ако не мине утре пак - Ема примерно почва да реве в момента, в който си отвори очите сутрин - не иска да седи на кукуто, не иска да я мия, обличам, обувам, сресвам и т.н. независимо, че нон-стоп говоря как като приключим с тия неща отиваме да папкаме .. и в момента, в който отворим вратата за навън, тя се ухилва до зад ушите и пее радостно, че отиваме на ясла, щото там има папу .. преди този период положението беше - ревем от момента на отваряне на очите, та чак докато ми види гърба, че я оставям в яслата .. преди това не ревеше, обаче пък не спяхме по цели нощи, щото все нещо преживява .. най-ташкън й дойде факта, че в яслата не може да прави каквото си иска и някой да й се връзва на акъла .. много е лошо като има авторитет насреща й .. предполагам си спомняш как ревях, че си изкарва всичките бесове в къщи, щото през деня в яслата не може .. сега пак ги изкарва, ама само на слабите звена - а именно бабите - аз я търпя докато ми изтрае търпилцето и после просто й казвам да млъкне, ако иска да й обръщам внимание и ако се наложи повтарям по 200 пъти, докато спре да се тръшка .. много ми е неприятно, че трябва да го правя, но де се вика децата трябва да се научат на ред, да им се създаде система, защото това ще ти е от помощ и по-нататък .. хубаво си направила, че не си оставила възпитателката да я дръпне и да я остави да реве вътре /според мен това наистина би създало едно чувство за изоставяне у детето/, но не трябва така да си слагаш на сърцето поведението на Ники .. сега днес като си я вземеш от градина и почваш да намилаш, че утре пак ще идете и ще се хванете с еди кой си там за ръчичка и ще ходят да папкат, да играят, да спинкат и т.н. .. и не спираш да намилаш до откат, после утре като отидете на градината, Ники разбира се пак ще направи сценката с "мамичко не ме оставяй" и ти ще й кажеш нали вчера си говорихме, че еди кво си и еди що си и т.н. .. забелязала съм, че в подобни ситуации децата наистина не знаят как да реагират съвсем - щото хем са обещали вчера, когато "утре" е било далеч, хем пък сега трябва да си спазят обещанието, но въпроса е, че без излишно травмиране проблема постепенно намира решение ..

п.с. яяяя с Пуфка все едно сме се наговаряли

Говорено й е за градината. Много. Само положителни работи. Вчера като се прибрахме, също мелих до откат. Приема нещата нормално, съгласява се да ходи и да играе. А като дойде пуста сутрин и... Не съм от хората, на които им минават номерцата ей тъй. Ама хич даже. Грам не съм толерантна, ако се пробва да си разиграва коня (дали съм права е отделна тема). Минахме през подобен период на адаптация в яслата, тогава по стечение на обстоятелствата баща й я водеше (но според мен не е определящо, защото тя е кажи-речи еднакво привързана и към двамата, че дори може би предпочита него - мама все пак повече се кара ). И той се е сгърчвал, обаче поведението й изобщо не е било като сегашното. Като му разказвам следобед и очите му стават на палачинки. В яслата е било леко примрънкване с наклонности за разплакване, но си създали ритуал (по-скоро тя го направила) - да го гушне, да го погали, да го накара да й каже, че ще дойде и после го пускала и сама влизала вътре. А аз сега виждам сигнали в нея, които ми бият на "мамо, не ме изоставяй!". Не знам плачещите вътре деца ли са й повлияли, нещо друго (което не може да ми обясни) ли се случва... Убедена съм, че все още намирам сили да не й показвам какво ми причинява с това си поведение, непоклатима съм пред нея, обаче после много се напрягам и ми тежи. Ей го, още ми е свито в гърдите и правя всичко по силите си да не звъня и да питам колко време е плакала. Ината съм, ще удържа до довечера - само дето тогава ще е другата учителка, която няма да знае с точност как са били нещата сутринта...

Аууу и Софи много обича на количките  Като види магазина и почва "бууу, буууу"
Теди, мисля, че Меца и Прахи са прави. Говорете си повече за градината, пък дано скоро започне да ходи с кеф. Въпреки, че е ходила на ясла, сега в градината и учителките са други, и реда е по-различен. Не се притеснявай да ни мрънкаш, нали затова сме тук
Моме, аз отначало (1-2 м.) навличах София повече, отколкото и е приятно. После дойде лятото и започна да се обрива от жегата. Постепенно започнах да я обличам колкото мен, понякога и по-леко. Обаче всеки се преценява сам за детето. Следи го дали се поти. Аз пипам вратлето, обикновено е потно или много горещо, ако и е топло. Смешно или не, миналата есен София беше още с тънко яке навън, а една мама беше облякла ескимоса на детето. Как го е извеждала зимата, сигурно с 2 ескимоса  Нашата София и тя е водена къде ли не. На 3 м. на язовир, на планина, на море, а при бабите поне веднъж месечно.
Поспаланчо, голям тормоз ти налага Слав 
Аз вече съм почти напълно ОК, само хрема някаква.
Теди се отчела, докато сътворя фермана 

Теди,момичетата са прави.Говори и повече за градината и дано свикне скоро.При нас от майки чух,че децата в яслата плачат от едната учителка,защото им се карала и наказвала.Ще видим моя дали ще свикне бързо.
Оо,и Дени много обича да се вози в количките.
Ние се обличаме и след малко излизаме на едно заведение с детски кът,че тука пощуря вече.

Теди, според мен просто трябва време за да свикне - преживяла съм го с нашия батко, първите дни на градината бяха ужасни, много плачеше, после спря, но и персоналът беше повече от прекрасен. Дано по-скоро мине този период при вас  
Съгласна съм за каляването с Прахи, понякога майките изнежват децата - примери имам колкото искате, според мен децата ни показват как искат да бъдат облечени - снощи например и двете ми деца изкараха до 8,30ч. навън по къс ръкав, аз бях с горнище - майките ме гледаха ей така  , ама не ми пука - децата нали са добре така, не се разболяват, а и вярно, че е по-вероятно едно бебе/дете да се претопли отколкото да се простуди.
Мравче, браво на Софи за яслата  
Хубав ден  

Теди не знам какво да ти кажа. Играя го тоя филм вече година. Претръпнах.  Ще свикне. Говорете си какво правят там, с кой си играе, какви песнички пеят и т.н.  А може и да е по-добре някой друг да я заведе една сутрин поне да видите как реагира. Може просто да е за пред теб  Е вчера Слав рева много( 4-5 минути поне докато пишех молбата за отсъствията). Днес само на влизане зарони сълзи и в момента в който затвориха вратата спря. Това не му пречи цяла сутрин вкъщи само при споменаването на ясла да надува гайдата

Мерси за темата Поспаланчо 

Теди Има деца, които трудно приемат смяната на едно с друго място. Според споделенето от теб оставям с впечатление, че няма достатъчно познанства с дечица, които да и харесват и/или госпожите са резки и доста различки от твоето поведение. Дано свикне, че и твоята не е лесна.
Прахче Майка ми (която е била прекалено стриктна като майка с нас със сестра ми) ми вика, че обличала ескимоса и всеки ден навън през зимата. Трябва си каляване и разходки.

Да се отчета, че сме по-добре. Явно минахме прага или АБ помогна, но Вилито играе, слуша, яде и спи. Снощи спа от стъмване до сутринта към 9 с две ставания за папане.
Благодаря за подкрепата, че бях я закъсала много.

Теди и при нас вечер всичко е ОК и разправя на ляво и дясно колко й се ходи на градина, ама сутрин положението е друго. Това е напълно нормално тревожностите и депресиите се обострят сутрин, а те сега са тревожни от адаптацията към новото.
Ники е ходила на ясла, но после си е постояла в къщи и сега като е тръгнала на новото място и трябва на ново да се адаптира.
Иглика тази нощ спа неспокойно и сутринта я болеше корема. Прекалено малка е да ни манипулира с това, защото не знае, че ако е болна няма да ходи на градина. Та съм сигурна, че е като мен - от притеснение веднага ме свива корем. С риск да закъснеем седнах, гушнах я и тя си каза, че не й се ходи. Поговорихме, че сега като вали и пързалките са мокри, и нито едно дете няма да излезе и ако иска да играе с деца трябва да отиде в градината. Питах я дали децата или госпожите се държат лошо с нея, тя каза - не, в което и съм убедена, но исках тя да го осъзнае. Казах й, че госпожите я обичат и ще се грижат за нея вместо мама и че ако играе повече с децата ще й бъде по-интересно /'щото тя повече при госпожата висяла/. И се успокои, корем й мина и тръгнахме доброволно. По пътя пак се скъсах от дрънкане в опити да я разсейвам. Като влязохме малко се стегна, но покрай едно друго момченце се разсея и даже влезе сама, без да я посреща госпожата и без да се обръща. Докато оправях дрехите се ослушвах, но нито се чуваше рев, нито излезе да ме търси. Надявам се с всеки ден да е по-добре. Притеснявам се, пък аз, събота и неделя да не й се отразят негативно на адаптацията и в понеделник пак да има драми.
Гледай да не го мислиш толкова, разсейвай се с нещо и не се обаждай да питаш. Ако има за какво, те ще ти се обадят.  

Ивапче, случи се да е у дома преди градината просто защото се разболя. Не е била на ясла само седмица. А друг път след боледуване не е било да не иска да ходи. В понеделник също тръгна ужасно щастлива, така си я и прибрах. Не мога да й вярвам за каквото и да я питам, защото в този момент отговаря нещо, а на следващото питане (което може да е и след минутка) за същото нещо - отговорът е противоположен. Отдавам го, че не ме разбира или по-скоро че не може да ми обясни. Учителките не ги познавам, не изглеждат лоши. Имат стаж и опит. Едната вчера даже ми каза, че от 18-те деца в групата, Ники втора я забелязват да проявява характер - т.е. да си показва ината. Иначе нямали сериозни проблеми с нея. Казах им, че го знам и че и аз се дразня често на тоя инат, ама се надявам с времето да се промени. За разлика от теб, аз този път ще разчитам на уикенда да се успокои и в понеделник нещата да са по-добре. Ще видим и утре как ще е...
Поспаланче, нещо отвътре ми казва, че не трябва в момента да си правя експерименти и да оставя друг да я води. Това така или иначе ще се случи скоро, тогава няма да имам избор. За момента обаче усещането ми е, че детето има нужда от мен, за да му помогна да го преодолее. Лошото е, че ми е трудно да разбера как.

Теди разбирам те. Доста промени и се сбраха напоследък на Ники. Свалянето на памперса, новата работа на мъжа ти, а сега смяната на обстановката и децата.Там вероятно има и други, които плачат и те допълнително я стресират. Просто и трябва време, за да свикне. Можеш да бъдеш до нея и да я подкрепяш. Тежко е, но ще го преодолеете

Tединка като те чета и ми се пълнят очите.Аз никога не съм ходила на ясла или градина( на ясла май само месец-два ,не съм сигурна) и ми се струва доста тежка раздяла за едно дете.А най-лошото  е, че съм много емоционална и тежко ще преживея раздялата с Радослав ...Кураж,дано отммине скоро този период при вас и да се заредиш с енергия и кураж да успокояваш мен след няколко месеца 

Майка ми е детска учителка ДГ и ми е казвала, че на ясла и първа група си е ненужен стрес за детето, но е алтернатива за мама.

То е до дете и характерче........аз и сестра ми сме ходили с кеф от най-малки.....ама ние сме си такива, били сме бебета мечта, моля се да се запази и характера на Ивейнчето така както върви към нашите гени.......че мъжът ми е бил злоядо, капризно и нацупено бебе   а тя в началото се роди пълно копие визуално на баща си...викам си край ще си блъскам главата, защото такива истории съм слушала какви зулуми и инати в правил мъжът ми.....а сега като попорасна малко и тръгна да и се оформя физиономийката, започна много да прилича и визуално на мен, направо се чудя как е възможна такава промяна