С какво ви дразнят снахичките?

Няколко въпроса:
1. Говориш за мъж или говориш за малко дете?
2. Ако говориш за мъж, той здрав ли е?
3. Ако е здрав, защо трябва да бъде обгрижван?
4. А какво ще стане когато жената започне да забелязва, че мъжът не изкарва толкова, колкото съседът от петия етаж? Или когато забележи, че мъжът ѝ не ѝ е купил кола последен модел, а модел от преди пет години? Какво ще стане когато жената забележи, че мъжът ѝ е започнал да пуска коремче, за разлика от бившето гадже, което е срещнала на улицата преди седмица? Какво ще стане, когато "мъжът   почва да не забелязва перфектния маникюр, новия цвят на косата или новата дрешка" (думи на K.A.G.  ), но един много симпатичен татко на детската площадка ги забелязва? Мога още да продължа. Та, може би е по-разумно мъжът да не забелязва празната тенджера, а жената да не забелязва бащите по площадките.

На мен пък ми е интересно да прочета снахата на Боряна


Ти пък къде заби към тиквени медали и силикони Защо всяко казано нещо, задължително се отразява като в криво огледало!
Според мен повече от нормално е, когато двама се обичат и са се съберали да живеят заедно, да се съобразяват един с друг, да си помагат и да се нагаждат гъвкаво спрямо ситуацията. Пък тя днес е една, утре друга, големи жени сме тук, трябва да го разбираме. Заклинания от типа "на мен ако така, аз пък онака ", според мен са признак на емоционална и житейска незрялост.

Птица ,веднага щом прочета твоята снаха ,ще помоля моята да пише тук.

+1

Именно, де - да си помагат и да се нагаждат. Къде виждаш помагане в "и двамата работят, само единият "обгрижва" ежедневно дома"?
Мислиш, че принципите са признак на незрялост? Хм, интересно.

Естествено, че е форум и всеки си прекарва каквото чете през собствения си житейски опит и мисли. Но това, на което аз няколко пъти наблегнах и в тази и в другата тема е, че човек, независимо в професионален или личен план трябва така да направи нещата, че да стане незаменим. Зная, че незаменими хора уж нямало, но не съм много сигурна в тази теория - според мен, има незаменими хора. За мен, една жена, ако иска да бъде незаменима в живота на един мъж, трябва да готви добре. Това е тезата ми. За други от вас може да е сексът, но аз смятам, че сексуално жените са много по-лесно заменими в днешния живот, отколкото в готвенето. Имам си причини да го казвам - живея в България, зная какво се предлага по магазини, топли витрини, ресторанти, а и чета тук с какво някои жени си хранят мъжете...ако въобще. Логиката ми е, че жената трябва да притежава (освен външност) качеството "добра кулинарка", за да може да се чувства напълно женствена. Мъжът, от своя страна, трябва да притежава (освен външност, а за някои жени дори и това не е задължително ) качеството "осигуряващ семейството си", за да се чувства истински мъжествен. Може да ми опонирате колкото си искате, но това е моето виждане за живота, базирано на личен опит. Няма мъж, който да устои на добре приготвена храна и добър секс. НО, сексът е до време, храната е за винаги. Толкова е просто.

П.С. Ще кажете - а чувствата къде отидоха? Чувствата се менят ежедневно, мда. Днес те обичам, утре - не, но допълването в семейството е от жизнена важност. След като единият е зает да осигурява хляба и месото (за буквалистите - метафора), другият трябва да ги приготви, че да седнат заедно и да си ги поделят с удоволствие. Така виждам нещата.

Мъжете няма да видят мръсните прозорци, но ще видят празната чиния, бъдете сигурни в това.

Друг е въпросът, ако една жена иска да си живее сама и ще й е по-добре така, изборът си е неин.

Всичко което си описала може да е вярно за голяма част от мъжете, да. но тези над 50-60 годишна възраст със сигурност. Като другото вече го няма или е намаляло драстично, остава му да държи на манжата, на какво друго.
Ама да  обясняваш, че видиш ли незаменимото за един 30-40 годишен мъж е супата е наивно.
Други неща са му незаменими или поне на този етап.
Няма жена която да е във възраст за връзка с мъж в диапазона 30-40 години и да се остави да я оценяват само и единствено по способността й да готви. Дори мъжа й да осигурява семейството. Една жена може да има много способности и качества извън леглото и кухнята изобщо

Разбира се, че е заменима жена, която може да готви и това е когато и мъжът може да готви. Остава да остане незаменима в слугинажа си. Малко са вече жените, които са навити да са слугини и робини, само защото маминия златен им осигурява средства. Затова става и незаменима една такава слугиня, друга едва ли ще срещне. Няма вече такива будали.

A каква е тезата на сина ти? Защото нали разбираш, че това е от значение. Твоята тези си важи за твоето семейство. Не пропознавай неговото с твое. Ти място там нямаш.

Незаменими хора няма. Та това е нещо толкова елементарно, всеки сам може да си сготви, не ми е нужда лична готвачка, за да е нещо задължително. Пък и толкова народ се е научил да готви, че най-малкото подобно качество би минало за незаменимо.
Човек е незаменим за друг, когато има химия. Това не е нещо, което може да се научи, направи насила. То или го има, или не.

Първите 7 г. от нашето съжителство аз не съм сготвила нито веднъж. Нямахме деца и бяхме свободни да разпределяме задачите по интереси. Той обожава гответето и изцяло го беше поел. Основно аз пък простирах и миех чинии. Предната му приятелка пък е била много добър готвач, е, как мислиш, дали е била незаменима и защо е избрал да създаде семейство с мен, а не с нея, щото при мен бая празни чинии е видял.
Като се роди детето започнах да готвя. Научих се. Човек трябва да може да се адаптира, няма да казвам на детето, че трябва да изчака баща си да се прибере, за да яде, нито да му давам готови боклуци и т.н. Но пък много мъже го правят и това се приема за нормално. За мен не е. Всеки трябва да може да нахрани детето си, всеки трябва да може да нахрани себе си. Затова ми е абсурдно, че смяташ, че само единият трябва да го може, а другият да седи с отворена уста.

За млада двойка без деца въобще ми е абсурдно им мислиш какво имат в чиниите...
Ясно ми е, че като майка обичаш сина си, и точно затова съвсем добронамерено те съветвам да спреш да мислиш, а камо ли да коментираш пред тях тези въпроси.

Може да има много качества, да. Аз говоря за качества, в които жената да е незаменима. Много държа това да бъде разбрано. Естествено, че генерализирам. Но, браковете, ако искаш да са истински, не траят само до края на 30-те години на партньорите, а продължават и в техните 40, 50, 60...Въобще, когато човек се жени, най-бързо минават първите години. Тогава е лесно. Трудното е като се обърнеш и си на 35 г. и са минали вече 10-ина години, откакто си се събрала с този човек, как да си задържиш семейството. Една умна жена ще знае какво да направи в началото, за да й е лесно нататък. Но не трябва да я мързи. Бракът изисква постоянна работа, за да е добър. И работата е от двете страни.

Добре де, аз не разбрах, ти живееш с тях, и виждаш, че тя нищо не пипа от мързел - чистене, готвене, пране, всичко го прави твоя син. Така ли?

Тезата ти издиша от всякъде...
Къде е проблема една готвеща жена да бъде заменена с друга също готвеща, но и с по голям бюст и по лицеприятна...?!
Да не говорим, че има мъже и мъже, допускам, че твоя син е един от онези които, това не харесват, онова не обичат, другото мама го прави по хубаво, третото не му понася на стомаха, и тя снахата ще изгуби всеки мерак да готви. Както и се е случило...

То и затова е пълно със самотни жени. Но, като си млад, самотата не тежи. Проблемът е като остарееш...а мъжете се оправят лесно. Те и старички винаги могат да си хванат млада, стига да са истински мъжествени - прочети по-горе какво съм написала за това тяхно качество.

Ама, Не се сърди човече, що сега като не си била в темата, искаш да ти я преразказвам? Ако искаш да участваш, направи си поне труда да прочетеш за какво иде реч, неуважително е някак да ме караш да повтарям и да ти го предъвквам пак. Който има желание, да чете назад.


Ами проблем е. Гледай и в тази и в другата тема какво количество жени не готвят... Аз, дето съм дърта, ще ги отвея пред техните съпрузи... - за буквалистите, майтап.

Затова е пълно и със самотни мъже...


Именно защото съм прочела попитах иронично.
Не живееш с тях, за да знаеш кой какво прави. Затова и не е хубаво така леко да определяш кой е мързелив и кой не.
Освен това отказваш да отговориш дали тя работи или виси у тях.
Едни бутчета на фурна се поставят точно за 2 мин., не е нужен час. Ако синът ти не иска да яде еди какво си, може спокойно да подбере такива неща, които искат до 5 мин. приготвяне и докато си вземе душ и се оправи, ще са готови.
Явно не иска, яде му се друго.
А стомашни болки може да има от хиляди неща, включително от времеемки и заъвртени манджи, с които грижовна домакиня се е занимавала часове.