Публично кърмене на дете

Търсех друго, доста по-скандална графика, но вижте на каква красота попаднах, а красотата винаги побеждава
https://www.flickr.com/photos/alisonlyons/2196934626/

Ами, да...едно хлапе така си тичаше в ресторанта, обикаляше си по масите, после мине през тази на мама - вдига блузата и си намираше на мама гърдата за няколко минути. А не да е било гладно - хранеше се с нормална храна.
Малко ми идва прекалено на мен

Нямало е АМ също 


Аз имам млечен брат , майка ми в началото не е могла веднага да ме кърми и ме е кърмела друга жена.

Аз за бебе питах. Не за ходещи деца. Тях ги знам как сучат. Имала съм две такива. Затова и подобна гледка не би ме смутила, макар че аз на тази възраст предпочитах тия неща да се случват само у дома. Първо хората да свикнат с гледката на кърмено бебе.  

Рядко ми се е случвало да кърмя дъщеря си на публични места (синът си не успях да кърмя), и това е ставало най-често в непредвидени ситуации.
В спомените ми изниква една непринудена разходка със синът ми, в пълна криза на бебешкия пубертет, и дъщеря ми на около 3-4 седмици. В един идеален свят разходката трябваше да продължи 30 -40 минути, след което да се приберем и аз да накърмя бебето си. В един още по-идеален свят това можеше да стане в приятна и спокойна обстановка, под звуците на някоя симфония на Моцарт, дзен обстановка и притъмнена атмосфера. В моя неидеален свят обаче, синът ми се спираше на всяко камъче, на всяка тревичка и цветенце и ги изучаваше детайлно. Тези невероятни находки го измориха до степен, че разходката продължи повече от час и половина. Кърмачето ми беше озверяло от глад, а синът ми, изморен, отказваше да върви. И така, както си бяхме в градинката пълна с деца и майки, а и няколко бащи, ми се наложи да го накърмя на една публично видена пейка. Вероятно дъщеря ми е изстрадала този момент на неразположение, чрез който съм нарушила някое нейно фундаментално право, но се успокоявам с това, че гладът в първите седмици на живота се съпоставя със силна физическа болка. Сиреч избрала съм по-малкото зло в моя не идеален свят. 

Друг спомен е кърменето и в чакалнята при педиатъра. Трябваше да и се постави ваксина, а той имаше повече от час закъснение с предните невръстни пациенти. В един идеален свят трябваше да помоля секретарката да ми звънне 15 минути преди моят ред да дойде, а аз да се върна вкъщи и да нахраня бебето си в гореописаната обстановка. Да, но мен като не идеална майка ме домързя да бия  2 км отиване и връщане, да илизам отново с количката и т.н., и ей така в чакалнята взех че накърмих бебето си пред чакащите. В техните очи вероятно съм била дива защитничка на кърмаческите права и съм развявала гърди на показ, за да утвърждавам каузата си. А истината е, че като една неидеална майка, просто нахраних кърмачето си.

Прекрасна снимка, с твое позволение ще си я сваля и споделя   

Познавам лично всяка една от ЛЛЛ доброволките, вдигащи националния телефон, както и аз дежурях редовно и абсолютно не вярвам, нито приемам, че която и да е от тях те е "заклеймила като еретик". Обидно е да приписваш такива твърдения. Достатъчно много майки (и бащи и баби понякога) са ползвали националния телефон, за да сме спокойни в качеството на предлаганите доброволчески услуги. Нито някой някога е натрапвал помощ или е "морализаторствал". Не знам кой е супермайка, но със суперегото нямаш проблем, няма да те мисля.

От мен тази дъска, на която попаднах днес
http://www.pinterest.com/ashleyryoung/cultural-birthing-traditions/
(някои от снимките са твърде 'натурални' и не всичко е за кърмене, има и стряскащи за слабонервните хора идеи, но е интересно и мултикултурно)

Нищо стряскащо не видях.

П.П. А по принцип се стряскам лесно.

Е,някои от тези снимки са покъртителни...Втресе ме чак !

Радвам се, че ти харесва. Предполагам авторката се радва да се споделя снимката и.

Ех, пък и ти. Да го беше оставила да си пореве. И да ѝ обясниш, че батко ѝ е виновен, защото се разхожда повече от предвиденото. И невръстните пациенти, които вмето да и играят в ДГ се мотат при педиатъра.
Както и аз моята като беше бебе до поплаче през целия път от Борисовата до Люлин. Ми така, де, ша ми огладнява, когато ѝ скимне!
Аз точно това написах и по-горе. Че женичката може да се е опитала да го залъже  биберон, да го подондурка, да го успокои и накрая да е седнала да го накърми, защото е нямало как да се прибере.  Ама вместо да е опиташ да влезеш в положението е много по-лесно да пуснеш тема колко си възмУтен.

Живеещите в Люлин си правят ежедневните разходки в Борисовата градина?     
Т.е., дигате се с малко бебе от единия край на София до другия всеки ден за ежедневната разходка на бебо?
Това и да го видя, не го вярвам.Сори!

Краси, ако живее близо да метростанция, от Люлин до Борисовата градина е 15-20 минути. Аз самата съм засичала много такива майки с колички в метрото през лятото. Тази разходка е много по-добра опция от разходка из люлинските градинки.

На мен постоянно ми се случва да не мога да предвидя нещата. Всеки месец около цикъл много ми намалява кърмата (като на повечето кърмачки, за тези, които не знаят) и аз си мисля, че съм я нахранила и тъкмо излезем и след 1 час айде пак гладна. Или гласим се за излизане, кърмя я, тя заспива на гърдата, аз си мисля, че се е наяла, след 30 мин по средата на пътя до парка, събужда се и рев - да си дояде. Или - имам ангажимент някъде си в 13 ч, в 12 правя челни стойки да успея да я излъжа да посуче малко, ми не, върти се и не и не, не мога да го накарам насила да яде като не е гладно. В 12,30 по пътя, айде рев. И безброй още примери мога да дам.
Знам, неорганизирана съм.
Друг случай - знам, че и е време да яде, искам да я нахраня преди да тръгнем да се прибираме от парка към вкъщи - мъча я на някоя пейка, ми не, тя превъзбудена, върти се, гледа. Решавам да тръгвам - по средата на пътя - рев. 

С баткото същата работа, трябва да храня детето, на него му се играе, не и не, не искам вкъщи, искам още да ритам. Върви му обяснявай кой гладен, кой не, натъркаля се с писъци по земята накрая, че всички играят, само ние си тръгваме по никое време, много по-малък цирк ми струва да я нахраня, отколкото да му слушаме цял квартал истериите.
Знам, не съм го възпитала да слуша и изпълнява.