КГБ = Клуб на Готините Баби - 149.

Борянка,защо реши да мълчиш?С твоята плетка ми запали фитила.Грабнах куките и се мъча да захвана елементарно моделче,но нещо не ми се получава .Купи ли нови прежди?Аз измъкнах от трупаните запаси.
Айша,то на срещите,все не ни стига времето.Ако нямаме други ангажименти,можем и да не се прибираме.
Крем,моите два фризера са запазени за зеленчуци от БУТ.

Ех, как съжалявам за срещата. Нищо, ще има други. Времето минава бързо и никога не стига, знам.
Бор_яна, що така ще мълчиш?

 Да се обадя и аз и да се похваля: купих си троен чушкопек! Ами то било благинка: За няма и десет минути изпекох 15 чушки! С част от тях направих вечеря. Старият изгоря още преди десетина години и от тогава само се канех да си купя. Но тази година го направих! Като имах повече пиперки ги пекох на скарата във фурната, ама за 3-4 чушки да включвам фурна - не става. Сега вече само чушки да има Сега я кажете ако сложа печен пипер във фризера, като се размрази няма ли да стане на пихтия?! Струва ли си да слагам? Иначе съм заредила 3 чантички с приготвен за пълнене суров пипер. Ама печен?

Има заговор,искали са да изкарат рокля на свекървата,и най-бабешкото ,облечено на правилния човек става гот,да поговоря на жаргон.Ама нищо не  е загубено де,пак има рокля и тя си я  харесва Крeмката,това е важното.Свекърва ми бе зло неземно,но има няколко полезни неща да ми е втълпила-малко хора са искрени,смятам се от тях ,зор виждам да съм  тактична,та дори да ви обидя е от сърце,нищо задкулисно нямам.Та  свекървата  ме научи да не слушам всекиго-хората просто обичат да послъгват,ставаше въпрос за варен грах-консервиран де.Една казва че го заварява,измива ,слага в буркани и вари 4 часа.Глупости на търкалета-гръмна одма за дни.И каза ,ще питам Мара ,тя няма да излъже.Та питайте Мара при случай.Нищо лично,спомени.
Купих прежди ,зарязвам пуловера да видя шала как ще се получи,открих една плетка ,но не е  от двете страни,отзад си е опакова,ще мисля .Мога да плета по схеми,от модел,не всички плетки но повечето им хващам цаката,снощи едно младо ми вдигна самочувствието ,нещо говорехме,че мога ,а тя-ти какво не можеш?Много неща не мога,но си замълчах ,нека си мисли  хубави неща за мен.Взех кило бяло,мисля зимата да го изплета на пелена или нещо бебешко ,дано привлече и бебе.Жадна съм за внучета ,поне едно да видя.
За срещата-нямах как,но ще се видим и не веднъж,обещавам.

Янче писали.и сме едновременно,именно така си го слагат във фризера тук и готвят използват зиме

Компа ми прави проблеми,иска да ме откаже да пиша,честит чушкопек,четох,че били модерни пак
Давай плетката ако я имаш не фотка,може да помогна.Фури.

Янче, честито ти чушкопек! Печи и слагай смело във фризера. Аз пълня 2 отделения на фризера с печен пипер и едно с печен патладжан и домати, да има  , така казва ММ.
Момичета, радвам се, че сте си изкарали хубаво.
Много ми се спи, че сутринта станах в 5 ч.

Лека нощ и прекрасни сънища!

    И аз съжалявам много за срещата.Но скоро не ми се очертава свободно време .От сега до изборите ще работя и в почивните дни.Бързам да оправя бакиите в работата,след това поне с тях да не се занимавам.В допълнителната работа последните 3 месеца са много натоварени,та до Коледа ще съм все така.
    Янче,пипера не го бели и слагай смело във фризера.Иначе ще му изтече сока като го размразиш.
    И на мен ми се плете,но няма да имам време за сега.През януари ще съм по-свободна,но тогава пък е пълно с празници.Сещам се за една приказка на свекърва ми за мързеливата жена.За всеки ден намираше някаква причина да не работи. Та и аз така.
    Кремче,много добре си постъпила като си купила и двете рокли.Спомняш ли си "Рокля с пеперуди".Не помня нито автора,нито дали беше разказ или стих,но помня смисъла.
    Та,пак си дойдох на думата за бабешкия ми акъл.Това ми е болната тема.

    Открих го.Ето:

                             Рокля
   
                                         Чудото се случи много рано.
                                          Тя недуомяваше сама.
                                           Просто се огледа във герана
                                            и разбра, че вече е мома.
                                            И сънува рокля с пеперуди
                                            Колко хубав беше тоя сън!
                                            Но баща и рано я събуди,
                                            че овцете чакаха навън.
                                           
                                             Рокличка детето не получи.
                                             Рокля и девойката не взе.

                                             Младостта проплака като ручей
                                             и опали босите нозе.

                                             След години влезе в чужда къща.
                                              В плитките и пламна есента.
                                              А в сърцето все една и съща
                                              тлееше моминската мечта.
                                              Но тогава трябваше да вземе
                                              за сина тетрадка и молив.
                                              А за рокля все ще дойде време.
                                              Нека само той да и е жив.
                                             
                                              Колко пъти върза и развързва
                                              възелчето с белите пари!
                                              А на дните хукналия бързей
                                              с вадички лицето и покри.
                                              Колко пъти щъркелите горе
                                              на комина свиваха гнезда...
 
                                              Но синът изучи!
                                                                                   А наскоро
                                               с рокля я зарадва от града.
                                               Цяла от уплаха отмаляла,
                                                тя понечи да направи кръст.
                                                И за първи път пред огледало
                                                се изправи с целия си ръст.
                                                Взря се в потъмнялото си чело.
                                                В шията. В дълбоките бразди.
                                                В оня бистър кладенец край село
                                                тях ли беше виждала преди?
                                               
                                                Кожа почерняла като угър...
                                                И по нея роклята цъфти
                                                с тъжни закъснели теменуги...
                                                Боже, колко скъпо я плати.
                                                И си спомни неживяна младост.
                                                И разбра през бликналата жал,
                                                че денят на тая тиха радост
                                                страшно много беше закъснял.

                                                Нещо я удари безпощадно.
                                                Образът се люшна и разби.
                                                Сякаш в кладенеца беше паднал
                                                лист от разлюляните върби...

                                                Първан Стефанов
 Logged

    

Янке, честит троен чушкопек. Аз така и не го харесах - трябва да се обръщат чушките и дима ми влиза в очите. Дано моя по-бързо сдаде багажа и пак да си взема единичен. Но твоя да си работи безаварийно. От 10 год. слагам печени, необелени чушки в торбички във фризера. Зимата размразявам в долната част на хладилника и не стават на каша. И много лесно се белят после. Също слагам и малки торбички с печени люти чушки. Че Скъпия без тях не сяда да яде, а зимата тук са по около 30 лв/кг.

Борянка,разбрах защо ти идва да мълчиш.То и на мен като ми изчезнат писаниците и млъквам.Зор ми е да си спомня не какво съм писала,а как.Плетката е проста,но от заплес бъркам.Просто разплетката ме нерви.Донаждам си наметки някъде и хоп,ставам с по вече бримки.Почвай пелената,че внучето може това да чака.Примамка заложи.
Янче,честита ти придобивка.Нека дълго и безотказно да ти служи.Нека вещите в замразяването да кажат,но добре се съхранява печен пипер във фризер.Аз си замразявам пресни камби в няколко торбички,а после направо замразени пълня с яйце и сирене и пека във фурната.Страшно се харесват у нас.Недостатък е,че заемат много място,не е като печения пипер.
Яжка, аз по празниците,най много плета.Бях забранила на свекърва ми и на който и да е,да ми съобщават за такива празници.Виж сега как е,докато отворя фейса и всеки ден-празник.Ама си казвам:За лудия,всеки ден е байрям.Тя тази приказка е турска.

Ех, момичета, хубаво сте се разговорили - плетки, чушки, камби...Красота! Обичам женски приказки.
Ама и ние хубаво си поприказвахме на срещата, насита нямаме. В три и половина излязох от вкъщи, в осем и половина се прибрах, ММ вече гледаше укорително. Ма само лееекинко. (Завижда ми.)
Бяхме: Джили, Луси, Шпунц, Мая, Здравка-Мравка, Айша и моя милост. Много хубаво си поприказвахме, хапнахме пържени картофи (бая), панирани сиренца и кашкавали ( с мед) и поизпихме добро количество бира. Омаахме и две кутии бонбони - една за Аненце и една за Лусиното момче. Докладвам подробно, за да добиете представа и следващия път всички да се постараете да дойдете. Примамки пускам.
Вече много ми е домъчняло за Фло-то и Мамси, че тях най-отдавна не съм ги виждала, даже не можах да си спомня откога.

Борянке, винаги пишеш много интересно и с удоволствие те чета, но това с граха и дето трябва да се пита Мара, не го разбрах.. Както и защо ще мълчиш.

Яжка, стихотворението ме хвана за гърлото. Но и идеята за рокля на пеперуди ми хареса.
Само че вече някои позакъсняхме за тоз десен сякаш... Баба ми викаше: На дрът гъз - зелен бъз.

Фури, и аз мразя да ми казват на кои празници не се работи, щото точно тогава ръцете просто ме засърбяват за работа. А най ме е яд на майка дето ми каза преди години, че когато някой близък е на път, не се шета из къщи, докато не пристигне, да не му се случи нещо. А пък аз преди точно това правех - щом замине някой от моите или пък някой гост и почвам да чистя, да сменям чаршафи, въобще да си оправям къщата - хем се занимавам, докато пътува, да не мисля, хем пък да си свърша работата. Обаче откакто го знам това, сега само кърша ръце и ходя нервно напред-назад, докато пристигне този, който пътува. Нито мога да чета, нито нищо.  Най-добре е човек да не научава разни бабини деветини.

Ох, то станало късни доби.
Хайде, лека нощ, милимоички. 

Добро утро!
Светалчо,ти от морето и направо на среща.
Моят ден започва така:

Успешен,слънчев и усмихнат ден за всички![/b]

 Добро утро и от мен! Тази сутрин малко се успах - объркала съм алармата, та се надигнах чак в 7 без десет Бързам да сервирам кафето:

                     

 Благодаря за съветите за печения пипер! Ще зареждам.
Фури, върна ме в младостта с тази песен! А помниш ли варианта: Ашколсун, евалла, машалла, кузум Дилайлаа Досмеша ме като четох, че разплетката те нерви Нали има една приказка ШИЙ-ПЕЙ, ПОРИ - ПЛАЧЕ!
Радвам се на софиянки, че са се видяли! Дай Боже и за нас!
Ставам, че времето напредна. Лек ден!

Добро утро красавици  Желая ви усмихнат ден
ЯНЧЕ
ФУРИЙКА, върна ме в ученическите ми години. Баща ми беше командировка в Белград и от там ми донесе плочата на Том Джоунс с Дилайла.  Веднага я занесох в училище и всички в класа я изслушаха по график. Една съседка през ден, през два все искаше да слуша плочата и накрая с майка ми я кръстихме Дилайла.
ЯЖКЕ, разплака ме това стихотворение...
СВЕТЪЛЧО и аз не помня кога сме се видели за последно, но ще да е било в началото на юни. После море, внучета, емоции... Ей го, дойде септември.
МАРИ М, АЙША, РИМАР, БОРЯНЧЕ,
Изчезвам, после пак.

ЧАШАТА НА ЖЕЛАНИЯТА

Младият император обикалял със свитата си из владенията и навсякъде народът падал ниско на земята в знак на почит към властелина. По негов знак от време на време ковчежникът хвърлял шепа медни монети и народът се струпвал да ги събира.
Неочаквано към него се насочил гордо изправен монах с мръсни и одърпани одежди. Той държал една дървена чаша за подаяния в ръка. Стражата скочила да го спре, но императорът дал знак да го оставят да приближи. Съвсем изненадващо за всички, младият император скочил от коня си, коленичил пред монаха и целунал крайчицата на окаяната му одежда.
- Добре дошъл, татко – прошепнал радостно той.
- Не, сине, само минавам от тук.
- Но това са твоите владения, тате.
- Вече не, сине, сега са твои.
- Kакво да направя за теб, тате? Позволи ми да ти дам поне един кон!
- Знаеш, че съм дал обет да ходя пеша и да живея в бедност. Пусни няколко медни монети в чашата ми и това ще е напълно достатъчно.
- Ковчежник! Напълни тази чаша със злато, веднага! – заповядал императорът.
- Откажи се, сине – усмихнал се монахът – не можеш да я напълниш, пусни само няколко дребни монети.
Започнал ковчежникът да пълни чашата. Изсипал цялата торбичка, донесли втора, донесли чувал, после втори, после трети, а чашата все оставала празна.
- Що за дяволска чаша е тази, тате, тя няма напълване?
- Щастлив съм, сине, че си много по-прозорлив от мен!
- На теб ти трябваха само три чувала злато, за да разбереш, че тази чаша няма напълване. А аз хвърлих целия си живот в нея, половината свят, хиляди наложнички, цялото възможно богатство на земята. Здравето си хвърлих в нея – всичко, а тя остана празна. Защото това е чашата на желанията, сине, и тя никога няма напълване…

Добро утро!
Фурийка и Янчето са се погрижили да е такова, за което им благодаря 
Благодаря и на Светалчо  , за подробния репортаж от срещата
Фло 
Борянче 

Слънчев ден на всички!