Другият наш възможен живот

Ами никой не написа, че ще каже подобно нещо на детето си.

Всеки се чувства пълноценен по различен начин. Ако децата имат усещане за топлина, сигурност, пространство и зачитане на границите им -  всеки родител, които удовлетворява потребностите на детето си, може и има право да се чувства отегчен, неудовлетворен, щастлив, търсещ и въобще каквито автентични емоции изпитва.

Хронологичното прекарано време...понякога не го броя. След работа съм била в такова състояние, че дори да съм до детето си, не съм там все едно.

Предполагам, че Андариел е комуникирала с децата си на съвсем друго ниво, имайки време дето се вика за подготовка и почивка.

Що ти пример със себе си ли даде?  

И на мен не са. Бих могла да го преглътна, но няма да е задълго.

Таис, имаш проблем с мен, защото прекрасно разбираш за какво говоря, и защото не те превъзнасям какъв силен чосек си, защото си оттървала кожата от зависмост, с която дори подозирам, че се гордееш, защото всички охкат и ахкат. Подозирам откъде е това поведение на грешника-светец. Превърнала си зависимостта си в медал, с който да впечатляваш хората. Всеки си има история, своя борба и пр. Ти все още искаш светът да се върти около теб.

Личното ми усещане за нескучаещото ми ежедневие е ,че планирах кога да имаме дете. Не че бях на 100 % готова ,но исках да имам дете повече от другото.
Да сте се наживели преди детето ,да сте опитали пътувания, различни култури , независимост и да сте избрали кога и как да се случи нещо е личния избор за който говоря. Дори и при наличието на всички компоненти ,гаранция няма ,че желание би се появило,но ако се появи за второ ще е осъзнато и пожелано,а не наложено от обстоятелства и нрави.
Родих на 28 и 1/2 , бях си поживяла- от 19 годишна съм самостоятелна - избрах партньор , избрах кога да стана майка и колко време у дома ще ми е необходимо да съм само майка ,учех паралелно ,гледах си детето екслузивно без ясли, ДГ или баби , но виж за второ нещо подредения ми свят не го влече.
Харесва ми живота ми такъв какъвто е , не виня детето си за нищо, досадно е понякога , но е мой избор и е приоритет пред всичко друго на моменти. Искам да го отгледаме добре .
За второ не знам дали имам  също толкова неизчерпаем ресурс от физически сили, психически сили и търпение да продължа още 5-6 години в къщи .Не че искам да работя чак толкова ,даже напротив, а просто тъкмо виждам време за себе си най-накрая и не искам да се разделям с това време за себе си. Детето вече е на у-ще и има най-доброо от двата свята .
 Аз лично не искам второ дете, защото ми е по добре така .Не е само материално ,не е само емоционално, не е нищо конкретно ,а просто нежелание да имам още едно . ММ е единствено дете ,както и майка му и баба му са били и дума не дава да кажа,че не искам още едно , имаме разговори по тази тема толкова често,че няма какво да кажа ,което не съм казала вече . много хора се чувстват длъжни да оспорят избора ни и че не бил правилен ,нямали сме право да лишаваме това слънчево и контактно дете от брат/сестра заради удобството си. Имали сме възможности за още две ,а сме били егоисти... А нежеланието никой не го третира като основателна достатъчно причина.
Такъв човек съм,че ми трябват няколко часа самота и тишина само за мене си и така имам най-доброто от двата свята и съм щастлива с това, което имам. Другото са ми мои си оправдания ..

Душичка. Имам ''проблем'' с теб дотолкова, че имаш квадратно мислене. Това ти го казах много, много преди моята ''героична битка'' да стане на въпрос. В една друга тема, подобна на тази.

За майките: не знам какви са ти отношенията с твоята майка, но аз съм супер близка с моята, макар че твърде често се караме. Казваме си почти всичко, дори и нелицеприятните факти. И понеже заради работата на баща ми тя е трябвало да жертва своята кариера, и е изкарала години наред, от най-хубавото време в живота си, в един луксозен затвор, ми е споделяла колко тежко и е било.

Да, огромна къща, градина (3 броя) плюс градинар, кола. От скука се беше записала да учи английски, към Британския съвет. Вкъщи постоянно канеше приятелки, и местни арабки, и българи. Купуваше злато и платове в несвяст. Измисляше сладкиши, кройки, списанията Бурда разпилени по стаите бяха повече от хлебарките в банята.

Аз лично бях изключително щастлива. Израснах в някакъв детски рай, с животни, собствена стая претъпкана с Барбита и собствено видео, частно у-ще, градина с портокалови дръвчета и прочие. И майка, която ми беше на повикване. Не съм ходила нито на ясла, нито на градина.  

Само че, Андариел, докато съм била заета да си изживея моето перфектно детство, майка ми е била неудовлетворена. Затова и когато се върнахме в БГ и тя си намери работа, че и успя да се издигне, грееше от щастие, въпреки че и беше супер трудно.

Толкова по въпроса какво е казала моята майка. За твоята не знам.

Аз не съм критикувала как може тази жена да хленчи, вместо да си съегне гъза, нали така! Нямам за какво да давам пример със себе си, защото, слава Богу, не съм вдовица като за начало.

Да, може би може да се каже, че съм общувала на друго ниво, защото не е била саго грижата като обичайната, а имаше и обучение като в Дг, нещо като програма, освен всички "извънкласни"  занимания. За мен децата не са нещо, което се гледа, а... Нещо средно между партньори и ученици в дейностите. Харесва ми от едно дете на ниво на домашем любимец, с времето да правя човек, образно казано.

Таис ,ето това ми хареса много ! Страхотно детство си имала и майка ти когато си поотраснала си е взела своя дан от полагаемото й се самоусъвършенстване и работа.  Работата на никой няма да избяга .  

С това съм съгласна ,не защото ми се иска да е така ,а защото съм обективна . Виждам как при мен нещата се стичат по съвсем различен начин когато съм на работа и когато съм си била само у дома.
Няма начин да сме добри майки за по 2 часа дневно  и през уикенда когато и домашната работа си чака !
Би било добре поне пред себе си да признаем ,че въпреки феминизма, равенството на жената и ала-бала на жената й е нужно да е по-близо до децата си. Нейната енергия се изчерпва по бързо,силите й съсрдоточени в мисли по децата и несвърените задачи я консумират ежедневно,  има много неща ,които иска да свърши ,а чисто физически не може и независимо от съфорумките ни тук, на които мъжете са първа помощ в домакинстване и гледане на деца картинката навън е друга .Навън и не само жената е по преуморена , нагърбена с много повече ангажименти и с по-малко свободно време за себе си и за децата или дома си когато е и на работа на пълен работен ден...
Другото си е надлъгване .

Това е проблем на майка ти, а не твой, че да го припознаваш в обратната посока. Не стоварвай вашите травми на моя образ светъл! Аз не съм се жертвала, макар да не ми беше медено всякога. Но не ми е било скучно. И именно благодарение на личния си опит тазбрах, че ме бива с децата. Успявам да ги усетя, дори чуждите.

Дори не помня за квадратно мислене, но явно трябва да е нещо обидно. Кръгло, квадратно, конусовидно... Все тая!

Може ли в единствено число.
 Нали не мислиш, че твоя модел е общовалиден.

А ти не се опитвай да налагаш твоя образ светъл върху моя живот  

Иначе си прави каквото поискаш, не ми пречиш.

Е, нали мисленето ми е квадратно! То си има предимство - лесно се намества в пространството с прави ъгли и точно прилепва. Останалите форми имат проблем -  все отнякъде им духа.

Не мисля, че има конкретен хорариум от часове, които те правят добра майка.