Работохоличките рискуват да се озърнат и в един момент на определена възраст да се окажат сами, усещащи болезнено липсата на всичко това, от което са бягали през цялото време докато са го раздавали корпоративни кучки.
Но монетата... другата страна.....М?

Един ден лятото гледах в сутрешен блок потресаваща история за майка, която е принудена да отглежда сина си (около 12-14 годишно момче) в апартамент с влага без пари и помощ отникъде. Нямаше работа, детето със заболяване, тя учителка или нещо от сорта дето даже и да го работи, пак трудно щеше да отглежда детето си.
Питат я как е станало така. И жената си го каза в прав текст - съпругът ѝ починал, а преди това всичко било съвсем различно - таткото се грижел, осигурявал необходимото като финанси. Но... съдбата им го отнела.
Е, тази жена, отдала се на чисто женското предназначение, почти не работила, разчитала на таткото, по-добре ли е?
И двете са рискови. И двете неща са крайности. Средата, знаем, трудно се постига. Да не съдим толкоз строго, че не се знае знае ли се кой как...
От нея зависи.
