И това се прави знаеш ли защо? За да се разделят временно дразнителите и да могат да си възстановят душевното равновесие.
Като ще са и на санаториум заедно, по-добре да си седят у дома. 
( кога дежурни, кога на учение ) Та веднъж мъжете заминаха на учение. Приспахме децата и коя с плетка
, коя с Бадемов аперитив под мишница ( много беше актуален по това време ) се събрахме у една съседка
. Да сме стояли не повече от час. Прибирам се у дома и отивам в детската стая да нагледам чаветата ( на 7 и 5 години )
, да видя кое завито, кое отвито. Да, ама креватчетата празни. Реших, че са се преместили в нашата стая и там са заспали. Отивам и там-няма ги. Тичам в кухнята, в банята, в тоалетната и ужас. Няма ги...Толкова се панирах, че реших, че може да са паднали от терасата. И си казвам: Ако са паднали, рипам и аз...Отварям вратата към балкона ( после се сетих, че няма как да са паднали от терасата, след като вратата е затворена, ама в суматохата, кой да ти мисли логически...) и поглеждам надолу. Живеехме на 4-я етаж. Няма никакви деца. Главата ми започна да дава заето... Мъжо на учение, а аз изгубих децата. Влизам обратно в стаята и виждам огромна бележка на телефона: "Децата са при мен". Съседка от долния етаж, която нашите деца много обичаха. Е, тогава вече се разревах
. А то какво се е случило? След като реших, че децата са заспали, звъннах на тази мацка
и й казах къде ще се събираме, но тя отказа, че беше започнала да глади някакво огромно пране
. Дъщерята чула, изчакала аз да замина, събудила братчето си, облекли се и отишли у съседката. Тя пък решила да не ми разваля седянката, оставила бележка, ама кой да я види. Прибрах си децата, ама и сега като се сетя какво ми беше... Е, както казват англичаните: Всичко е добре, когато завърши добре. 




. Навсякъде, където сме били само военни семейства е било много весело. Абе от друго тесто сме си и това е. Хора, които не са свързани с армията, не могат да ни разберат. Винаги съм била горда, че съм родена във военно семейство, че и аз свързах живота си с офицер. Никога за миг дори не съм съжалявала за това. Очите ще издера на някой, ако разказва вицове за военните, или за техните жени.
Ние може да си разказваме, но други-не 


, затова толкова свойски си пишем
. Като четох поста ти си спомних за разказите на баба ми - и тя офицерска съпруга - как дядо ми (командир) уредил военната музика да свири на бала й и как там си я харесал за жена....как сватбата им била в поделението..как са живели в поделението...Аз също, като теб, съм много горда, че съм внучка, дъщеря, бях и съпруга на офицер.. Баща ми не са го местили по гарнизони, но помня как мама всеки септември месец ни предупреждаваше, че може и да сменим града..

наряда не съм го гледала, да си признае коя е наред 
Вярвам, ще се чувстваш уютно, в свои води. И аз съм новобранец, но ми е хубаво сред младите. Дано и на тях да им е хубаво с нас. Ами от миналия век ще сме и всички останали са от миналия век
Да са живи и здрави да растат!
, Е и всеки път си поплаквам...Хубаво е, че двете теми са се обединили. На времето, когато първите жени навлязоха по-масово в армията, голямо вълнение настана в семействата. Някои съпруги ревниво подскачаха...
В последствие се запознахме с новите попълнения, имаше прекрасни момичета сред тях. Нашите мъже взимаха заплати на 20-то число. След тази дата казваха, че вечерта ще се забавят, защото ще са командировка в Плевен. Приемахме съвсем спокойно новината, докато точно една от сержантките не ни светна, че след заплата отиват в механа Плевен, съседна на поделението
Ето ползата от обединението на двете теми 



Дано и съпругът ми да мисли като Добромир Банев 
