Извинете ме за това , че за момент ще избягам от темата, но ви пиша с една молба. Има ли някой малки бурканчета с винтови капачки, подходящи за стерилизация. Моля пишете ми на лични, за да не спамим темата. Благодаря
- Публикувана: 17 септ. 2014, 16:43 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2015, 10:03 ч.
Съпруги на военнослужещи - 9
Визирах ВМА, защото доста се злоупотребява и деца извън системата се възползват , макар и новия началник да е въвел строги изисквания за ограничаване на "изследвания на наши хора". За това изискването трябва да е акт и служебна карта на родителя ,а не някаква бележка от в.ф,която никой няма да провери.
SESYLLE, още от дядо Адамово време, семейство много трудно можеше да се уреди за балнеолечение едновременно, в един и същи санаториум. В краен случай, в различни стаи ги настаняваха, но не заедно. Майка ми и баща ми ходеха по отделно, ММ отиде само веднъж, а аз - нито веднъж 
И това се прави знаеш ли защо? За да се разделят временно дразнителите и да могат да си възстановят душевното равновесие. Като ще са и на санаториум заедно, по-добре да си седят у дома. 
AIR, щом ти е приятно да четеш, ето ти четиво:
Вие се познавате, но аз нали съм новобранец, та преди малко се насметох ето защо: KATIVITA обяснява на AIR, трябва да си капитан, но няма изискване да си бил 2 години, и да си бил на еди каква си длъжност ( пиша така, защото не знам как се слагат цитати
и като се притесних, дали Air не е мъж. Пише се в мъжки род. Лелеее, срам. Бегом назад, гледам, слава Богу пише жена. Въздъхнах с облекчение... 
И това се прави знаеш ли защо? За да се разделят временно дразнителите и да могат да си възстановят душевното равновесие. Като ще са и на санаториум заедно, по-добре да си седят у дома. AIR, щом ти е приятно да четеш, ето ти четиво:
Скрит текст:
За сега толкова. Може да намина за вечерна проверка След като се оженихме заживяхме във военен блок 105 апартамента. Млади семейства, с малки деца, ние, жените не работехме, купон без край-и с мъжете, и без мъжете 
( кога дежурни, кога на учение ) Та веднъж мъжете заминаха на учение. Приспахме децата и коя с плетка 
, коя с Бадемов аперитив под мишница ( много беше актуален по това време ) се събрахме у една съседка 
. Да сме стояли не повече от час. Прибирам се у дома и отивам в детската стая да нагледам чаветата ( на 7 и 5 години ) 
, да видя кое завито, кое отвито. Да, ама креватчетата празни. Реших, че са се преместили в нашата стая и там са заспали. Отивам и там-няма ги. Тичам в кухнята, в банята, в тоалетната и ужас. Няма ги...Толкова се панирах, че реших, че може да са паднали от терасата. И си казвам: Ако са паднали, рипам и аз...Отварям вратата към балкона ( после се сетих, че няма как да са паднали от терасата, след като вратата е затворена, ама в суматохата, кой да ти мисли логически...) и поглеждам надолу. Живеехме на 4-я етаж. Няма никакви деца. Главата ми започна да дава заето... Мъжо на учение, а аз изгубих децата. Влизам обратно в стаята и виждам огромна бележка на телефона: "Децата са при мен". Съседка от долния етаж, която нашите деца много обичаха. Е, тогава вече се разревах 
. А то какво се е случило? След като реших, че децата са заспали, звъннах на тази мацка 
и й казах къде ще се събираме, но тя отказа, че беше започнала да глади някакво огромно пране 
. Дъщерята чула, изчакала аз да замина, събудила братчето си, облекли се и отишли у съседката. Тя пък решила да не ми разваля седянката, оставила бележка, ама кой да я види. Прибрах си децата, ама и сега като се сетя какво ми беше... Е, както казват англичаните: Всичко е добре, когато завърши добре.
( кога дежурни, кога на учение ) Та веднъж мъжете заминаха на учение. Приспахме децата и коя с плетка , коя с Бадемов аперитив под мишница ( много беше актуален по това време ) се събрахме у една съседка . Да сме стояли не повече от час. Прибирам се у дома и отивам в детската стая да нагледам чаветата ( на 7 и 5 години ) , да видя кое завито, кое отвито. Да, ама креватчетата празни. Реших, че са се преместили в нашата стая и там са заспали. Отивам и там-няма ги. Тичам в кухнята, в банята, в тоалетната и ужас. Няма ги...Толкова се панирах, че реших, че може да са паднали от терасата. И си казвам: Ако са паднали, рипам и аз...Отварям вратата към балкона ( после се сетих, че няма как да са паднали от терасата, след като вратата е затворена, ама в суматохата, кой да ти мисли логически...) и поглеждам надолу. Живеехме на 4-я етаж. Няма никакви деца. Главата ми започна да дава заето... Мъжо на учение, а аз изгубих децата. Влизам обратно в стаята и виждам огромна бележка на телефона: "Децата са при мен". Съседка от долния етаж, която нашите деца много обичаха. Е, тогава вече се разревах . А то какво се е случило? След като реших, че децата са заспали, звъннах на тази мацка и й казах къде ще се събираме, но тя отказа, че беше започнала да глади някакво огромно пране . Дъщерята чула, изчакала аз да замина, събудила братчето си, облекли се и отишли у съседката. Тя пък решила да не ми разваля седянката, оставила бележка, ама кой да я види. Прибрах си децата, ама и сега като се сетя какво ми беше... Е, както казват англичаните: Всичко е добре, когато завърши добре. Вие се познавате, но аз нали съм новобранец, та преди малко се насметох ето защо: KATIVITA обяснява на AIR, трябва да си капитан, но няма изискване да си бил 2 години, и да си бил на еди каква си длъжност ( пиша така, защото не знам как се слагат цитати
и като се притесних, дали Air не е мъж. Пише се в мъжки род. Лелеее, срам. Бегом назад, гледам, слава Богу пише жена. Въздъхнах с облекчение...
Ха ха ха Фло.
Толкова познато за "Миналия век".
Аз имам интересна случка във влака преди точно 18 години и сега чак осъзнавам какво ми е казала жената ....
Качвам се аз с големия - той бебе на влака.Отивам при мама с детето , щото Милото е на учение.И ние с бебо какво да правим - при мама.Сама , с влак- но не ме беше никак страх.
При мен се качва възрастна жена.От дума на дума - дълго пътуване жената ме пита: Къде бе момиче с това бебе.
Пък аз- морето ми е до колене, животът е пред мен и отговарям - Моят мъж е военен.Отиде на учение и аз да не съм сама си отивам при нашите.
Тогава жената ме погледна жално - Миличката, никога няма да имаш собствен дом.
Опулих се странно.
Чак сега разбирам какво е имала предвид- От гарнизон на гарнизон, мести деца, багажи.....
А тя жената била съпруга на военен и чак сега след пенсионирането му се прибрали по родните си места.
Толкова познато за "Миналия век".
Аз имам интересна случка във влака преди точно 18 години и сега чак осъзнавам какво ми е казала жената ....
Качвам се аз с големия - той бебе на влака.Отивам при мама с детето , щото Милото е на учение.И ние с бебо какво да правим - при мама.Сама , с влак- но не ме беше никак страх.
При мен се качва възрастна жена.От дума на дума - дълго пътуване жената ме пита: Къде бе момиче с това бебе.
Пък аз- морето ми е до колене, животът е пред мен и отговарям - Моят мъж е военен.Отиде на учение и аз да не съм сама си отивам при нашите.
Тогава жената ме погледна жално - Миличката, никога няма да имаш собствен дом.
Опулих се странно.
Чак сега разбирам какво е имала предвид- От гарнизон на гарнизон, мести деца, багажи.....
А тя жената била съпруга на военен и чак сега след пенсионирането му се прибрали по родните си места.
Ето ме на вечерна проверка. Мен-ето ме, ама къде са другите.
Моята майка е сменила 13 квартири. Като младоженци са заминали за Пловдив. Много харесвам този град. Град с атмосфера... може би там съм зачената и затова ми е на сърце. После Горна Оряховица, Стара Загора, Ямбол, София, Москва. Във всеки град са живяли първо в гарадока на летището, после в града. Понякога са сменяли и по 3 квартири в един град. Голямо местене е било. Аз нямах този късмет. Само 3 квартири и то в София. Навсякъде, където сме били само военни семейства е било много весело. Абе от друго тесто сме си и това е. Хора, които не са свързани с армията, не могат да ни разберат. Винаги съм била горда, че съм родена във военно семейство, че и аз свързах живота си с офицер. Никога за миг дори не съм съжалявала за това. Очите ще издера на някой, ако разказва вицове за военните, или за техните жени. 
Ние може да си разказваме, но други-не
Момичета, приятна вечер.
Музикален поздрав за лека нощ
Моята майка е сменила 13 квартири. Като младоженци са заминали за Пловдив. Много харесвам този град. Град с атмосфера... може би там съм зачената и затова ми е на сърце. После Горна Оряховица, Стара Загора, Ямбол, София, Москва. Във всеки град са живяли първо в гарадока на летището, после в града. Понякога са сменяли и по 3 квартири в един град. Голямо местене е било. Аз нямах този късмет. Само 3 квартири и то в София
. Навсякъде, където сме били само военни семейства е било много весело. Абе от друго тесто сме си и това е. Хора, които не са свързани с армията, не могат да ни разберат. Винаги съм била горда, че съм родена във военно семейство, че и аз свързах живота си с офицер. Никога за миг дори не съм съжалявала за това. Очите ще издера на някой, ако разказва вицове за военните, или за техните жени. Ние може да си разказваме, но други-не Момичета, приятна вечер.
Музикален поздрав за лека нощ
Здравейте момичета.И аз съм от миналия век . Понякога ви чета , защото чрез вас отново изживявам вълненията , трепетите и тревогите на младото семвйство на военен. Напълно подкрепям и аплодирам чаровницата Фло. Аз също минах по този път.Съпруга съм на о.р. полковник. През целия си живот сравнявах и отстоявах честта и достойнството на нашите мъже пред завистливите и дребнави хора. Винаги съм казвала , че нашите мъже са по_силни и по мъже от другите,Моята професия е по_мъжка и съм имала възможност да съпоставям поведение при трудни ситуации.Ако ви е прозвучало нравоучително , извинете.Просто исках само да ви кажа да обичате и подкрепяте съпрузите си_Те имат нужда от това. Животът ни не беше лек. Сменихме 16квартири, но сега е много силно и приятно удовлетворението от достойно извървяния път с любимия човек, Бъдете щастливи
Само като си помисля за местене и ме втриса , абе направо ужасява. Макар че ММ обиколи гарнизоните преди да се оженим , след това се местихме 6 пъти в София. Не искам въобще да си го припомням. Както казва една колежка и тя военна съпруга-няма значение дали местиш багажа на 15 или 150 или 550 км. Ти трябва да подредиш всичко от иглата до колата, да го пакетираш ,натовариш и после обратно да разтовариш и подредиш на новото място. Може би зависи и от самите хора. В момента на мои колеги им предстои местене на 500 км. и те въобще не се притесняват как ще стане това и как ще се устроят . Даже са едни въодушевени от новото , от неизвестното. Аз се надявам да съм приключила с местенето , ама знае ли човек с мъж военен какво му предстои
Flo, жена съм 
, а с Кативита се запознахме и лично на една почивка , затова толкова свойски си пишем 
. Като четох поста ти си спомних за разказите на баба ми - и тя офицерска съпруга - как дядо ми (командир) уредил военната музика да свири на бала й и как там си я харесал за жена....как сватбата им била в поделението..как са живели в поделението...Аз също, като теб, съм много горда, че съм внучка, дъщеря, бях и съпруга на офицер.. Баща ми не са го местили по гарнизони, но помня как мама всеки септември месец ни предупреждаваше, че може и да сменим града..
За жалост годината, в която завърших гимназията и последващата бяха нулеви за прием на момичета във Военното училище в Търново, бях трети курс студентка, специалността, която желаех, когато вече допуснаха,и така и не кандидатствах...в последствие влязох в армията...За жалост и мое най-голямо съжаление едва ли ще имам възможността да стана офицер - образованията, който имам, не се търсят в армията...
Кати, мерси за инфото.. Другата седмица ще се запозная вече с документа
Я да ви питам - оглеждам се за почивка на Албена. Мнения за хотели там и по-специално за Вита Парк и Елица (за единия съм се насочила заради включения в цената Аквапарк, а към другия - заради първата линия) Изобщо мнения за Албена ми трябват. Не съм почивала там досега..
Лека нощ!
, а с Кативита се запознахме и лично на една почивка , затова толкова свойски си пишем . Като четох поста ти си спомних за разказите на баба ми - и тя офицерска съпруга - как дядо ми (командир) уредил военната музика да свири на бала й и как там си я харесал за жена....как сватбата им била в поделението..как са живели в поделението...Аз също, като теб, съм много горда, че съм внучка, дъщеря, бях и съпруга на офицер.. Баща ми не са го местили по гарнизони, но помня как мама всеки септември месец ни предупреждаваше, че може и да сменим града..За жалост годината, в която завърших гимназията и последващата бяха нулеви за прием на момичета във Военното училище в Търново, бях трети курс студентка, специалността, която желаех, когато вече допуснаха,и така и не кандидатствах...в последствие влязох в армията...За жалост и мое най-голямо съжаление едва ли ще имам възможността да стана офицер - образованията, който имам, не се търсят в армията...
Кати, мерси за инфото.. Другата седмица ще се запозная вече с документа
Я да ви питам - оглеждам се за почивка на Албена. Мнения за хотели там и по-специално за Вита Парк и Елица (за единия съм се насочила заради включения в цената Аквапарк, а към другия - заради първата линия) Изобщо мнения за Албена ми трябват. Не съм почивала там досега..
Лека нощ!
Добро утро прекрасни момичета 
Днес не съм дежурна по кафе наряда не съм го гледала, да си признае коя е наред
ИХА,добре дошла в темата
Вярвам, ще се чувстваш уютно, в свои води. И аз съм новобранец, но ми е хубаво сред младите. Дано и на тях да им е хубаво с нас. Ами от миналия век ще сме и всички останали са от миналия век Сега, в този век растат тези, които след десетина години ще пишат в Съпруги на военнослужещи Да са живи и здрави да растат!
AIR, много мило ми стана, като прочетох love story на твоите баба и дядо. Все се сещам за филма Офицери. Гледали ли сте го? Аз съм го гледала повече от 20 пъти, Е и всеки път си поплаквам...Хубаво е, че двете теми са се обединили. На времето, когато първите жени навлязоха по-масово в армията, голямо вълнение настана в семействата. Някои съпруги ревниво подскачаха... 
В последствие се запознахме с новите попълнения, имаше прекрасни момичета сред тях. Нашите мъже взимаха заплати на 20-то число. След тази дата казваха, че вечерта ще се забавят, защото ще са командировка в Плевен. Приемахме съвсем спокойно новината, докато точно една от сержантките не ни светна, че след заплата отиват в механа Плевен, съседна на поделението Ето ползата от обединението на двете теми 
Днес е събота. Поздравявам ви с едно стихотворение на Добромир Банев и ви приканвам към размисъл. Залягам ниско долу, че ако го прочетат мъжовете ви, сигурно ще ме подложат на кръстосан огън
Хубав ден, милички!
Днес не съм дежурна по кафе
наряда не съм го гледала, да си признае коя е наред ИХА,добре дошла в темата
Вярвам, ще се чувстваш уютно, в свои води. И аз съм новобранец, но ми е хубаво сред младите. Дано и на тях да им е хубаво с нас. Ами от миналия век ще сме и всички останали са от миналия век Сега, в този век растат тези, които след десетина години ще пишат в Съпруги на военнослужещи Да са живи и здрави да растат!AIR, много мило ми стана, като прочетох love story на твоите баба и дядо. Все се сещам за филма Офицери. Гледали ли сте го? Аз съм го гледала повече от 20 пъти
, Е и всеки път си поплаквам...Хубаво е, че двете теми са се обединили. На времето, когато първите жени навлязоха по-масово в армията, голямо вълнение настана в семействата. Някои съпруги ревниво подскачаха... В последствие се запознахме с новите попълнения, имаше прекрасни момичета сред тях. Нашите мъже взимаха заплати на 20-то число. След тази дата казваха, че вечерта ще се забавят, защото ще са командировка в Плевен. Приемахме съвсем спокойно новината, докато точно една от сержантките не ни светна, че след заплата отиват в механа Плевен, съседна на поделението Ето ползата от обединението на двете теми Днес е събота. Поздравявам ви с едно стихотворение на Добромир Банев и ви приканвам към размисъл. Залягам ниско долу, че ако го прочетат мъжовете ви, сигурно ще ме подложат на кръстосан огън
Хубав ден, милички!
AIR, моят шеф беше две поредни години на Албена, в два различни хотела на първа линия. Единият май се казва Боряна, ама може и да бъркам. Супер доволен остана. Приятели ходиха миналата година, пусто не помня хотела. И те останаха доволни. Пълно било с украинци и румънци. Обслужване и храна на ниво.
И ние се готвим за преместваме, чакаме заповедта. Само 20 км. са, но приятелят ми се чуди какво ще прави с голяма част от багажа си, че в новата квартира има всичко.
И ние се готвим за преместваме, чакаме заповедта. Само 20 км. са, но приятелят ми се чуди какво ще прави с голяма част от багажа си, че в новата квартира има всичко.
Здравейте, момичета! Рядко пиша, но ви чета винаги
Flo 51, страхотна си, наистина вкара много живец в темата! А това стихотворение много ми хареса, защото сега съм в ранна бременност и ми е толкова зле, че нищо не мога да свърша вкъщи
Дано и съпругът ми да мисли като Добромир Банев
А за местенията, това във всяко едно поделение ли може да се случи? Аз съм от скоро военна съпруга, но такова нещо не бях чула
Flo 51, страхотна си, наистина вкара много живец в темата! А това стихотворение много ми хареса, защото сега съм в ранна бременност и ми е толкова зле, че нищо не мога да свърша вкъщи
Дано и съпругът ми да мисли като Добромир Банев А за местенията, това във всяко едно поделение ли може да се случи? Аз съм от скоро военна съпруга, но такова нещо не бях чула
Здравейте и от мен!
Оф ......за преместване мога много да Ви пиша.... Трудното не е самото местене на багажа,а самото приспособяване в съответния град. Преди живяхме в градока в Граф Игнагиево - беше много забавно всички жени на военни, много весело беше
Все още ми е мъчно за Юга - както се казва живеем между два свята. и чакаме таз пуста пенсия да се приберем.
Оф ......за преместване мога много да Ви пиша.... Трудното не е самото местене на багажа,а самото приспособяване в съответния град. Преди живяхме в градока в Граф Игнагиево - беше много забавно всички жени на военни, много весело беше
Все още ми е мъчно за Юга - както се казва живеем между два свята. и чакаме таз пуста пенсия да се приберем.
...
А за местенията, това във всяко едно поделение ли може да се случи? Аз съм от скоро военна съпруга, но такова нещо не бях чула
А за местенията, това във всяко едно поделение ли може да се случи? Аз съм от скоро военна съпруга, но такова нещо не бях чула
Е то зависи на какъв пост и какъв чин е мъжът ти. Баща ми си изкара само в едно поделение до пенсия. Брат ми се наложи да се премести, понеже закриха поделението. Но не е сменял града. Приятелят ми отива в четвърто в.ф. Предните два пъти се е наложило да се мести, поради закриване на поделенията, сега - по желание. Та той и градове, и квартири е сменял. На офицерите особено ако искат да растат в кариерата, май по-често им се налага да се местят.
Препоръчани теми