Не искам нищо от детето си, което самата аз не мога да направя (или не съм правила на неговите години)...както и от всички останали хора Това е моето правило и така си възпитавам детето, за мен това е вярно и така постъпвам В този форум може да се прочетат хиляди мнения и спорове за това кога се храни детето, кога се забелва пишлето, кога се тръгва на ясла и тн и тн. Правило няма, има различни деца и различни родители, различни ситуации и различни решения И далеч не мисля, че това че съм решила, че дадено нещо е най-правилното за моето дете ще е най-правилното за детето на някой друг... Всеки знае детето си, знае емоционалното му състояние, начина му на мислене и тн и всеки родител има право да взема собствените си решения за своето си дете....от там тръгва родителството като цяло... В този форум може да се прочетат хиляди мнения и спорове за това кога се храни детето, кога се забелва пишлето, кога се тръгва на ясла и тн и тн. Правило няма, има различни деца и различни родители, различни ситуации и различни решения И далеч не мисля, че това че съм решила, че дадено нещо е най-правилното за моето дете ще е най-правилното за детето на някой друг... Всеки знае детето си, знае емоционалното му състояние, начина му на мислене и тн и всеки родител има право да взема собствените си решения за своето си дете....от там тръгва родителството като цяло...
Който иска ще го разбере 
И това означава, че след като аз очаквам да се събуе пред мен и аз трябва да съм готова да го направя Не искам нищо, което самата аз не мога да направя. Никъде не съм казала, че прави всичко, което аз правя 
За кафето, все още понякога си прави устата
Но то си е нормално де не сме всички като излезли от калъп Аз пък съм на нение, че докато един човек сам не си наблъска главата винаги ще се чуди какво щеше да е ако не бях послушал мама... Така са ме възпитавали и мен (главно баща ми), за което съм му много благодарна. Научих се да се оправям сама, да си сърбам попарите сама и да поемам отговорност за действията си след като сама съм си го избрала Да, винаги са ми казвали какво ще се получи ако направя еди си какво (от техния опит), но ако съм решала, че въпреки всичко го искам после са ме оставяли и да се спасявам Винаги са били там, ако тръгна да се "давя", но никога не са ме измъквали преди това да се случи... Аз съм на мнение, че отглеждам мъж и искам да е такъв след 30 или 40г. Не всеки път да ме гледа в очите, да ме държи за полата и да очаква да вземам неговите решения... Най-много да остане лош привкус от всичко това и за в бъдеще... Но ако е просто стимулиране, с право в края те сами да решат да 
Ще го накарат само защото то е дете и не може да ползва упойка да седи мирно, въпреки че те сами нямат смелостта да го направят...
От тогава - през 6-7 месеца сме заедно там Ами той не се страхува - точно обратното Моят принос за това е, че проучвах 3 месеца къде да заведем детето На малката ще и е за пръв път и ако нещо не е наред - даде сигнал, че не е готова, ще отложим нейния преглед, но ще я вземем с нас, за да види, че всички минаваме и няма нищо страшно. Ден-два, преди самия преглед, ще и обясня къде ще отидем и какво ще прави "чичко доктор"