Сватбени "селски" номера и пинизи

Ние бяхме четири, цветовете на сватбата бяха бледо розово и черно. Една от нас беше по-пълна и роклята и беше дълга, с ръкавчега. Другите бяхме с къси рокли, едната с поло яка, аз бях с дантела отгоре. Черни панделки на кръста.
Булката беше купила плата и материалите, ние си платихме шиенето, защото не беше и на едно място.
Харесвам си роклята, седи ми в гардероба, мога да си я нося на някой друг повод с други аксесоари.
Иначе съм виждала и шаферки с еднакви рокли, а момичетата съвсем различни. Вярно, взимали са мерките на всяка, но на една гърдите и преливат, на другата раменете и изглеждат като на робокоп.
Иначе помагаш на булката  като всяка отговаря за нещо, ходиш насам натам, следиш кой къде седнал, или за букета, да разнасяш книгата с пожеланията. Разни подобни неща.
Но май "най-важната" задача е да позираш за снимките    На мен това ми беше голяма мъка, то беше позиране, някакви глупави пози и сцени. На всички съм като някоя костенурка 

 

Точно това с платовете ми беше интересно, понеже масово по снимки се вижда, че става въпрос за изкуствени материи - сатенчета и пр, които изглеждат на нещо като нищо. Защо по дяволите е необходимо да го причиняваш при това, предполага се на най-близките ти приятелки и обикновено в адска жега? 
Да, и книгата с пожелания - лишена от всякакъв смисъл, предвид безбройните пожелателни картички, които така или иначе ще получиш.



За нашата сватба, пременихме на майка ми голямата кръщелница и беше натоварена с тежката отговорност да раздава бонбони на гостите. Задачата беше изпълнена с всички средства и приоми. Нахрани всички и себе си с бонбони. Беше много сладка. 
Тоалет и диадема, бяха от майка ми.

Това за мен са "привнесени" моди. Шаферки с еднакви рокли, съответния брой шафери, хвърляне на жартиер, букет - всичко това са традиции, които сме гледали по американските филми.
По български открай време е имало един шафер и една шаферка. Обикновено са били децата на кумовете (кръстниците) или млади момче и момиче (братовчеди, приятели).
Дъщеря ми скоро ходи на сватбата на нейна приятелка; беше й шаферка. Е, то не бяха рокли, не бяха промени... В крайна сметка уж се разбраха за цвета, пък едната от шаферките беше в черен костюм.
Аз лично не харесвам тези нови ритуали, ама пък на други им харесват. Така, както за нас е кичозна натруфената циганска сватба, за  тях пък е немислимо нещо семпло и изчистено. Всеки си избира. Което за един е селски пиниз, за друг си е в реда на нещата.

Ох, като стана дума и аз скоро бях шаферка. Платихме си роклите, които бяха по модел избран от булката. Струваха 80лв, бяха ужасни и в момента дори не знам къде съм завряла моята. Но най-тъпото беше, че майката на булката реши, че щом сме шаферки трябва да се грижим за комфорта на гостите. Затова постоянно подвикваше "Вижте дали сина ми има ракия!" или "Занесете салатка на племенника", "Закичихте ли Минка с цвете?". На нас обаче бързо ни преля чашата и започнахме да се правим, че не я чуваме 

Ако има шаферки е ясно, че те са най - близките приятелки на булката и ролята им е да й помагат, ако нещо й потрябва, да й носят вещите, да й помогнат да облече роклята.. такива нещица.
Като най - близки, няма лошо да следят някои неща в ресторанта, но не и да са сервитьорки все пак.

Обаче това с роклите е супер нахално. В крайна сметка, ако булката държи да има шаферки, а няма пари да им купи рокли, винаги може да им каже, да се облекат в червено или там лилаво, каквото е решила. Така всеки ще си прецени, една може да има червена рокля в гардероба, а друга да си купи, но например по - евтина или пък да си вземе пола и блуза.

Но да ги задължава да си плащат по еди си колко лева роклите, това е крайно нахално.

Същото е и това, булката наела хотел и казала на гостите от други градове, не се притеснявайте за спането, всичко съм организирала, наели сме хубав хотел, нощувките са по еди си колко лева.

Трябва да се плати хотела на гостите, които са от други градове.

На моята сватба шаферки бяха двете племенички на мъжа. Нищо не сме им казвали, ушиха си семпли тоалетчета, много красиви. На мен не ми пукаше, ако ще и по дънки и тениска да дойдат. В крайна сметка всеки си преценя как да се облече, за мен е важно поканените да споделят този вълшебен миг с мен

На моята сватба имах 2 шаферки: братовчедки мои и 1 шафер - племенник на съпруга ми. Някой трябваше да ми носи шлейфа, др функция не са имали. (сега се сетих, че по-голямата шаферка хвърля късметчетата в ресторанта)

Най-близки приятелки на булката, които помагат и асистират в деня на сватбата и/или в организацията на сватбата. Помагат и в подготовката на моминско парти, ако има такова.

Сега погледнах в уики и там пише, че от шаферките се очаква сами да си платят всички разходи около сватбата, включително роклите, както и, разходите за пътуване, ако сватбата е в друга дестинация.
Явно съм луда, защото на моите шаферки, 4 на брой, вече им купих роклите .

Сериозно? И това по какви критерии?
Тук (САЩ) обикновено има по 4-5-7 и т.н. шаферки, ако булката трябва да им купува роклите, тежко и.
Шаферките си купуват роклите, като булката избира цветовете и моделите, както и обувките и аксесоарите.
Също така плащат разходите си по пътуването.

Така ли, а на гостите какво им пречи вместо да се наливат с ракия, вечерта по живо по здраво да си се качат в колите и да си се приберат?

Всеки сам си преценява какво може и не може да си позволи, в това число и младоженците. Щом не могат, а и не са длъжни, да поемат нощувките много правилно са постъпили, като са казали на гостите още преди сватбата какви са цените и условията в хотела

Съгласна съм с Катя. Дъщеря ми ходи на сватба в Мюнхен и в Орлеан. И двата пъти си платиха хотела, пътуването. Единствено трябваше да потвърдят присъствието си. Пое си и всички разходи на следващата сватба - в България (учи в чужбина).
Честно, подразних се, когато беше шаферка на нейна приятелка. То не бяха претенции към роклята й, към цвета, към обувките и какво ли не. В крайна сметка сватбата е била миш-маш между американски и български традиции. Друсали са се на чалга, хвърляла е жартиер. Правили са фотосесия насред селски стадион. Е, за мен това е селско, ама за младоженците е било "върха".
По-напред съм писала какво е моето отношение към различните "нови традиции" при сватбите.

В нашия град е прието да се организира транспорт за гостите ако сватбата е в др град. Съответно, бяхме наели автобус. Гостите от страна на свекър ми се спасяваха сами за себе си.
При леля ми, пък, на 50 км от Пловдив живее, нямат такива традиции и всеки се спасява поединично.

Защо да им плащам хотела? Бяхме канени на сватба в Шумен! Не са го осигурявали,казаха ни къде е и че има резервация! Това не влиза в традициите,не виждам защо се налага?

Какво значи прието е и не е прието? Всеки приятелски и семеен кръг е различен, всеки град е различен, никой не може да ми каже на мен, че понеже е прието, трябва да направя нещо еди-как си. Всеки може да прави нещата както намери за добре, от другата страна всеки може да приеме или откаже пак според неговото възприятие за нещата.

Това с шаферките лично за мен е голяма измислица, особено като са 5-6-7-8-9-20. Ако е взето вече решение да ги има си зависи само от двойката дали ще им платят рокли и пътни или не. Едни може да искат, но да нямат възможност, други пък да не искат. По същия начин ако шаферката не може да си го позволи може да откаже. За мен границата е единствено прекрачена като има изключително особени изисквания към роклите - цвят, модел, марка и т.н., но не се заплащат от булката. За мен тогава си е нахално. Едно е да кажеш - елате в червено (което всеки някак може да си го позволи ако ще и с дрехи назаем), друго е да кажеш - елате с червени копринени рокли до коляното, с тънки презрамки и панделка на кръста и златни сандали с 10 сантиментра токче. Отделно, че в 90% от случаите шаферките изглеждат смешно, защото не на всяко тяло стои еднакво добре един модел.

С пътните е същото. Не мисля, че някоя двойка е нахална, защото не предлага да ги плати. Може да не могат да си го позволят и все пак искат да споделят момента с близки техни хора и ги канят. Ако тези хора не могат да си поемат пътните могат спокойно да откажат.

Ето заради тези драми и дрязги никога не съм искала да се женя и сега ми предстои и само го отлагам. Каквото и да направи човек няма да угоди на всички, само излишен стрес и "селски номера и пинизи" са сватбите.

По принцип, за близки хора е редно да платиш, ако те не могат да си го позволят, а ти държиш да са на сватбата ти.