Просто човек развива защитни механизми 
.
. 
Иначе у нас модните драматизми (но само за мен, не и за щерката) настъпват, когато я пусна с баба си да си избира нещо и се върне с най-шарените, искрящи, светкащи и накичени обувки/дрехи
- Публикувана: 25 септ. 2014, 21:34 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2015, 19:57 ч.
Един най-обикновен седмичен ден :(
Както се казваше в небезизвестния виц - при първото седиш до леглото му и го съзерцаваш как спи, при второто влизаш в стаята само, когато има нужда, а при третото гледаш да се заключиш в някоя отделна стая
Иначе у нас модните драматизми (но само за мен, не и за щерката) настъпват, когато я пусна с баба си да си избира нещо и се върне с най-шарените, искрящи, светкащи и накичени обувки/дрехи
Просто човек развива защитни механизми .
. Иначе у нас модните драматизми (но само за мен, не и за щерката) настъпват, когато я пусна с баба си да си избира нещо и се върне с най-шарените, искрящи, светкащи и накичени обувки/дрехи
. Детето ги искаше денонощно, а гадния звук и до ден ми е запечатан в мозъка . 
Просто човек развива защитни механизми .
. Иначе у нас модните драматизми (но само за мен, не и за щерката) настъпват, когато я пусна с баба си да си избира нещо и се върне с най-шарените, искрящи, светкащи и накичени обувки/дрехи
Готин виц
Да ти кажа обаче, понякога и с едно дете, човек не се вглежда толкова и го раздава лежерно, в някакви нормални граници. След като изкарах първата година от живота на дребната в състояние на постоянна бойна готовност, в началото на втората година прецених, че тази пътечка води право към психо диспансера. Съответно наложих военна дисциплина на мисленето си. В началото беше трудно, но сега съм a pro
Халата е на 4, беснее и изпуска огън, но аз съм хладнокръвна като Чък Норис. Нищо не ме трогва - нито писъци, нито неизядено в чинията трети ден поред, нито заплетена като водорасли коса. Най-малкото пък фешън опитите на мъжа ми. Винаги когато той облича детето, си спомням с умиление разни снимки, които съм виждала от Уудсток и се усмихвам снизходително.
Оставям я и да се бие на воля, макар и само с брат'чедчета. Все пак и Кубрат Пулев е тръгнал от някъде.
Добре де, мен друго ми е интересно, в колко часа си лягате, та успявате да станете в 6 часа?
Аз в 6 ако стана ще припадна направо...
Мъжа ми не го броя, той е свикнал.
Ние ставаме в 8 - 8.30, не по -рано.
Аз в 6 ако стана ще припадна направо...
Мъжа ми не го броя, той е свикнал.
Ние ставаме в 8 - 8.30, не по -рано.
Таис, да, това зависи и от натурата на майката, не само дали е първо или второ дете. Аз например съм дебилно спокойна и като цяло ми беше лежерно и с първото дете, поради което ми беше много смешно като ми обясняваха, че с второто ще ми е по-лесно.
Но аз случих на безкрайно спокойни бебета, които първите месеци само и единствено спяха и ядяха и съответно нямаше какво да им се притрисам 
Добре де, мен друго ми е интересно, в колко часа си лягате, та успявате да станете в 6 часа?
Аз в 6 ако стана ще припадна направо...
Аз в 6 ако стана ще припадна направо...
Като тръгне детенце на училище ще разбереш
Разбира се ако искаш ти да я оправиш/подготвиш
Всяка сутрин ставам в 6 , в 6:15 будя детето .......................... в 7:10 е училищният автобус
Ставането е въпрос на навик. Организмът се настройва някак. Аз в България преди 8 не съм ставала, но тук ми допадна плаващото работно време и предпочитам да се прибера по-рано.
А за спокойствието на родителите и възрастта е от значение. Аз, като родих сравнително млада по-не го мислих. Ако сега имам бебе сигурно ще съм пълна истеричка.
А за спокойствието на родителите и възрастта е от значение. Аз, като родих сравнително млада по-не го мислих. Ако сега имам бебе сигурно ще съм пълна истеричка.
Фейри, точно, не зависи толкова от броя на децата, а от характера на майката. Около мен е пълно с майки на 2 деца, които подскачат за всяка дреболия. Имам и една позната с 3, две от които са близначета - ее, тя се съсипва просто от притеснения и драми. Последното неще, което бих казала за нея е, че е лежерен родител
Аз ставам към 10-11 защото все още работя от вкъщи. От следващия месец този рахат ще спре.
Дребната става за градина към 7-7:30, а татко и нямам идея кога става. Със сигурност обаче по-рано от нея.
Аз ставам към 10-11 защото все още работя от вкъщи. От следващия месец този рахат ще спре.
Дребната става за градина към 7-7:30, а татко и нямам идея кога става. Със сигурност обаче по-рано от нея.
Ако сега имам бебе сигурно ще съм пълна истеричка.
mustaine, чудесна тема! Жива да си, че я пусна! Благодарности и на всички, които пишат в нея 
Чета и с глас се смея. Добре, че колежката я няма днес. И от сърце се радвам, че не съм само аз, и по другите къщи било весело.
Това, че колкото повече деца имаш, толкова по-про ставаш, си е живата истина. Относително горда майка съм на щерка на осем и син на три и половина. Когато тя беше малка ако можех щях да избърша всяко камъче в градинката, харчех по едно пакетче мокри кърпички на ден. Сега вече знам, че олизването на чакъла не е смъртоносно и съм оставила малкия да се слива с природата както намери за добре.
Кокато оставям таткото да ги отглежда предварително подготвям по два ката дрехи - за излизане и за игра, за каката с прилежащите им аксесоари. Това обаче не пречи като се прибера да ги заваря с долнище от един комплект и с горнище от друг (за сина) и с яркочерен клин, розова блузка и зелени чорапи (за щерката), а на косата без да е ресана да е забучена една диадема.
Като дойдоха да ни вземат от болницата за изписването на малкия в средата на февруари, щерката беше облечена с едно тънинко пролетно якенце защото само него били намерили.
Чета и с глас се смея. Добре, че колежката я няма днес. И от сърце се радвам, че не съм само аз, и по другите къщи било весело.
Това, че колкото повече деца имаш, толкова по-про ставаш, си е живата истина. Относително горда майка съм на щерка на осем и син на три и половина. Когато тя беше малка ако можех щях да избърша всяко камъче в градинката, харчех по едно пакетче мокри кърпички на ден. Сега вече знам, че олизването на чакъла не е смъртоносно и съм оставила малкия да се слива с природата както намери за добре.
Кокато оставям таткото да ги отглежда предварително подготвям по два ката дрехи - за излизане и за игра, за каката с прилежащите им аксесоари. Това обаче не пречи като се прибера да ги заваря с долнище от един комплект и с горнище от друг (за сина) и с яркочерен клин, розова блузка и зелени чорапи (за щерката), а на косата без да е ресана да е забучена една диадема.
Като дойдоха да ни вземат от болницата за изписването на малкия в средата на февруари, щерката беше облечена с едно тънинко пролетно якенце защото само него били намерили.