Един най-обикновен седмичен ден :(

Когато жената не ходи на работа, а е само домакиня и мъжът носи достатъчно пари, за да се живее не охолно, но добре, без да се замисляш за някои дребни, но нужни  нещица в ежедневието,
е добре!!!
Но да си майка, и професионалист, и домакиня, и т.н. - е, тогава е трудното!

То и аз бях така и все още съм, но когато е твоето гардже, някак си се нагаждаш!

аз друго се чудя, от прочетеното тук оставам с впечатлението, че децата ви масово се бият, така ли е?

Аз ще опиша отминалата сряда. Не е ежедневие, но доближава.

Тъй, предварително трябва да обясня, че в сряда след училище (около 16.30) очаквах да дойдат гости. Моя добра приятелка с трите си деца. По стечение на обстоятелствата и на двете ни мъжете заминаха командировка и решихме да вечеряме заедно и да се пожалваме една на друга, колко е тежък живота. Та, напазарувах аз предния ден, извиках чистачката да дойде ден по-рано, за да си улесня задачата, щастливо си отворих бира (после и втора) и си направих план за деня. Голяма грешка...

Дребното се събуди в 6.30, връчих му млякото и затворих очи. Неуспешно. Е, добре, поне имам време за баня. Стана седем и взех да будя каката. Както винаги се наложи да я извлача от леглото за сутрешния тоалет. Дребното в това време надаваше първите си ведри писъци, заради които съседите поискаха пари от хазяина да си сложат изолация на общата ни стена. Връчих дрехите на голямата и се заех да обличам малката. Напразни надежди. Това обуването на чифт гащи е философска дейност, която изисква задълбочено ровене в завивките и подскачане на леглото. След 15 мин. успешно стоварих и двете деца на долния етаж, връчих им по сандвич и отидох да спретна бърз обяд за каката (носи си кутия в училище). Когато приключих, сандвичите все още не бяха изядени. Следва обуване на обувки, бързане, насочване към предната врата с изричната молба да се качват в колата, защото закъсняваме. В това време отчаяно си реша косата и търся връхна дреха. Готова съм. Намирам децата на една крачка от входната врата. Сандвичите още не са изядени. Стоварвам ги в колата, закопчавам колани... и се връщам за телефона си. Потегляме с критичните пет минути закъснение и прекарваме следващия половин час в изминаването на три километра. Слизаме и тичаме към входа, за да влезем навреме. Тц, пак сме закъснели. Сандвичите още не са изядени. Най-накрая оставям каката в училищната стая. Поемам си въздух и се изнасям с малката.

Понеже имам малко време до следващата задача оставам в родителската стая, за да помогна в подреждането на шкафовете разбъркани след ваканцията. Пред нас се диплят стотици листа цветна хартия, глитър, лепила и т.н. Докато се обърна и времето минало. Отново търча и влача детето към колата. С пълна газ отлитаме към доктора, който трябва да установи дали отита ѝ се лекува добре. Разцепваме секундата и точно в 10 сме пред кабинета. На пръв поглед всичко е наред. Да, ама не. Тимпанографията установява, че в ухото налягане липсва. Айде още два дни антибиотик. Доктора ми говори за операции някакви. Не го слушам. Дреб хленчи за мляко.

Сега, понеже рядко пия у дома, а предния ден изпих и двете бири, които бях предвидила за приятелската сбирка, се налага да отидем до магазина. Там детето се втурва с радостен писък "дет" (и.е. "сладолед"). Ами сега, забравих да питам доктора може ли сладолед. Забранявам превантивно. Писъците са сърцераздирателни, но аз се правя, че не чувам. Подкупвам с плодово кисело мляко и за момент нещата се кротват (т.е. вече не се пищи, а се пита "Мама, може мяко?" на всеки 45 секунди.)  Натоварваме количката и отиваме на касата. Дзън, нама наличност по картата. Точно е този момент трябваше да се сетя, че не ми е ден...

(следва продължение)

Да, мен също една позната която идва от чужбина това ме попита, защо толкова се бият децата тук..
Не знам какво да  и отговоря. Моето дете не се бие, то няма с кой, няма братя и сестри, а и е момиче, така че, разбираемо е.

Аз ще я оправям, разбира се, Деси.
В колко часа започва това училище в първи клас?   

Понякога тук е по-изгодно да си домакиня 
детските градини са скъпи и при повече от 1 дете е значителен  разход 
Имам позната иска и се по-рано да се върне на работа , но просто не си струва ,  ще работи за да плаща таксата на децата за ДГ , няма смисъл .


Хората и тук си правят сметка 

Зависи от училището. Най-често 7:30 - 8:00. Трябва да са там 15 минути по-рано.

Ами да, бият се и моите. Несравнимо по-лесно е да млатнеш сестричката си по главата, понеже е решила да ти отнеме най-хубавото стики съвсем неправомерно, тъй като тя е изгубила своите, отколкото да й обясняваш дълго и безрезултатно защо не й се полага на нея твоето стики   

А какво е стики?

Едни гумени играчици с вакуумни лепки, дават ги в Лидл срещу съответна сметка.
Ей тези дивотийки

И моята се бие, нищо, че е момиче. Има завиден хъс в битките. Но и давам само с роднински деца, с чужди съм и набила в главата, че може само ако те посегнат първи.

Апропо, и аз съм се била много като малка  

Страхотно написано, липсва само частта, че си в корпоративните среди и всъщност не би заменила този ден за нищо на света, защото само като им погледнеш очите ( на децата) и всичко ти минава.
Следваща глава - "Как напуснах гадната корпорация  и реших да преподавам йога"

Моите са с по-голяма разлика и не съм имала такива нервни дни.Биеха се и се дразнеха като малки,но поне единият отиваше на собствен ход до училището,докато карам другия на ДГ.
Имах един по-тежък период,когато се скупчи бебето,абитурента и на другата година кандидат-гимназист,но като цяло е по-спокойно,особена като реших да си остана в къщи след майчинството с малката-Докога...ще видим.

Нормален ден. Да отбележа, че съм не особено разговорлив човек и предпочитам да си мълча.
Отивам да прибера малката от детска. На връщане разпитвам как е минал денят й, узнавам клюките за всички дечица, госпожите и лелята, намесвам се, когато е нужно и отговарям на въпроси от околната флора, фауна и градски живот. Адекватно. Всичко е супер.
Стигам до училището. Прибирам каката. Разговорът вече върви на три гласа - два от тях водят едновременен и независим един от друг разговор с мен. Отговарям. Адекватно.
Прибираме се в къщи. Включва се и таткото. Решавам спорове и водя разговори на четири гласа, като отговарям последователно на три различни, но зададени едновременно въпроса. Адекватно.

Или вече не толкова.  

Сипвам си едно вино.

Наздраве!  

Включвам се и аз, макар и с малко по-беден опит за сега като майка, домакиня и работеща жена. Ама сте ми много готини всички тук и нямаше как да не скоча в темата, а и я чувствам някак си твърде актуална и близка. От две седмици съм отново на работа, детето ми е за пръв път на ясла, нямам нито една баба за помощ, а милите лелки от яслата ми звънят да я взимам на обяд... ама как бе хора, на кой да я оставя  Бягаме от работа и двамата с мъжа ми, за да се справим със ситуацията, а през "свободното" си време вечер пера, чистя, гладя, готвя и т.н. Офффф а и как нямам нерви и търпение... ей това ми е най-големия проблем, радвам се че все още и аз успявам да се овладея с някоя друга чаша вино или бира... Айде наздраве и от мен и много спокойни и релаксиращи почивни дни Ви пожелавам!