Куркума е прав. Долу зелените домати!
- Публикувана: 25 септ. 2014, 21:34 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2015, 19:57 ч.
Един най-обикновен седмичен ден :(
Иначе съм съгласна с теб, бг бирата тотално я развалиха. Нито от немската, нито дори от гръцката ме боли глава. При това гръцката не е нещо особено.
Току що пих една Будвайзер... ами блудкава ми дойде, като изветряла лимонада
6 часа.На вън още е тъмно.Звъни телефона.Ставам.Със силно нежелание.Кафе, зъби, обличам се...някак си..
6.30-будя детето.Реве.6.40.Будя детето.Много реве.6.50 будя детето.Не чувам нищо, но стана.7.10 водя едното дете до училището.7.30 нося забравеното домашно.7.40 будя второто дете.Реве.Не ми пука.8.00водя второто дете до училище.Реве.Не издържам.8.30 вкъщи.Пера, чистя, мия чиниите от предишната вечер, гладя, простирам, обличам се.Отивам на работа.Работя.Звъни едната баба.Говори ми нещо.Не чувам.Работя.Звъни другата баба.Не я чувам въобще.Работя.18.00тръгвам си от работа.Влача се, но го раздавам секси покрай автосервиза
Не ми се получава.Мрънкам си наум.
18.30прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка.Не ми пука.18.40.Той реве.Не ми пука, ще стигна до вкъщи.18.50.Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба,.Той ми прави засади.Аз крещя.Той бяга.Аз пищя.Таксиметров шофьор ми бибитка.Аз ...да кажем крещя.Загубих детето.Намерих детето.Не мога да го стигна.Ще ми се да не бях ставала днес.Стигнах го.Той реве.Аз все още не.Стигнах някак си до вкъщи.Бабата нервна.Другото дете реве.Аз все още не.Пазар.Купих си ракия.
прибрах се.Те се бият.Децата де.Бабата е тъжна.Аз още не рева.
Сготвих.Те се бият.Нарязах си салата.Те изсипаха всички възможни играчки.20.00.Сготвено, изкъпано.Има надежда.На масата, никой не сяда.Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра.Шумно е.Много е шумно.
20.30.Никой още не яде.Котката направи беля.Аз още не рева.Пуша.Шумно е.Карат се.Бият се, никой не яде.
21.00Бият се.Пуша.Още не рева.21.10.Голямото се сети, че е на рд утре от 19.00.Бърза сметка.Ще имам един час да си тръгна от работа,20 мин. да стигна до бабата, 20 мин да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата.20 мин да се прибера+ 30 мин. гонене на Слави.20 мин да облека, направя прическа и заведа Вики до рд.Някъде през това време трябва и подарък да купя.Пуснах една сълза.Сипах си ракия.Отново се бият.Не ми пука.
Сега е 21.35 и аз се чудя..абе не се чудя нищо.Ракията си пия, децата се бият, аз все още не рева
Може би утре ще бъде един приказен ден...може би..
п.п простете за правописните грешки.Разтроена съм и пия ракия
6.30-будя детето.Реве.6.40.Будя детето.Много реве.6.50 будя детето.Не чувам нищо, но стана.7.10 водя едното дете до училището.7.30 нося забравеното домашно.7.40 будя второто дете.Реве.Не ми пука.8.00водя второто дете до училище.Реве.Не издържам.8.30 вкъщи.Пера, чистя, мия чиниите от предишната вечер, гладя, простирам, обличам се.Отивам на работа.Работя.Звъни едната баба.Говори ми нещо.Не чувам.Работя.Звъни другата баба.Не я чувам въобще.Работя.18.00тръгвам си от работа.Влача се, но го раздавам секси покрай автосервиза
Не ми се получава.Мрънкам си наум.18.30прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка.Не ми пука.18.40.Той реве.Не ми пука, ще стигна до вкъщи.18.50.Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба,.Той ми прави засади.Аз крещя.Той бяга.Аз пищя.Таксиметров шофьор ми бибитка.Аз ...да кажем крещя.Загубих детето.Намерих детето.Не мога да го стигна.Ще ми се да не бях ставала днес.Стигнах го.Той реве.Аз все още не.Стигнах някак си до вкъщи.Бабата нервна.Другото дете реве.Аз все още не.Пазар.Купих си ракия.
прибрах се.Те се бият.Децата де.Бабата е тъжна.Аз още не рева.Сготвих.Те се бият.Нарязах си салата.Те изсипаха всички възможни играчки.20.00.Сготвено, изкъпано.Има надежда.На масата, никой не сяда.Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра.Шумно е.Много е шумно.
20.30.Никой още не яде.Котката направи беля.Аз още не рева.Пуша.Шумно е.Карат се.Бият се, никой не яде.
21.00Бият се.Пуша.Още не рева.21.10.Голямото се сети, че е на рд утре от 19.00.Бърза сметка.Ще имам един час да си тръгна от работа,20 мин. да стигна до бабата, 20 мин да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата.20 мин да се прибера+ 30 мин. гонене на Слави.20 мин да облека, направя прическа и заведа Вики до рд.Някъде през това време трябва и подарък да купя.Пуснах една сълза.Сипах си ракия.Отново се бият.Не ми пука.
Сега е 21.35 и аз се чудя..абе не се чудя нищо.Ракията си пия, децата се бият, аз все още не рева
Може би утре ще бъде един приказен ден...може би..
п.п простете за правописните грешки.Разтроена съм и пия ракия
Честно казано хареса ми краткия ти изказ - все едно го пишеш директно
без обмисляне.Това е голяма глупост, честно много ме разсмя като разгледах
Един най-обикновен седмичен ден 
Прибрах се уморена, та преуморена от работа. Прибрах се гладна като дзвер и добре, че дзвероукротителя беше сготвил, та да ме нахрани. Глааад! Гледах по-бързо да седна на масата и като единствена естетика за семейна вечеря сложих салфетки /плюс прибори за детето, щото и то се очакваше скоро да се прибере/. Главата ми беше станала огромна от целодневните брътвежи на клиенти и колежки, за които тихото говорене е абсолютно непознато, обаче ми се наложи да слушам и за махленските клюки и препирни, сякаш са най-важното нещо от живота на благоверния ми /дзвероукротител/. Кимам и мляскам, мляскам и кимам, по едно време попоглеждам към компютъра - явно вече не съм толкова гладна и ми се приисква да си пусна форумчето и да изключа ОТ ВСИЧКО насъбрало ми се!
Приключи вечерята, приключи тирадата за проблемите на махалата, детето се обади, да не го чакаме за вечеря, а за закуска. Супер. Вече съм седнала пред заветната зомбираща кутия и чета темата. Чета, смея се, сещам се за мама, която също беше купила от свиркащите сандалки за внучето, за милите и не-толкова милите моменти на приспиване и събуждане. По едно време ми стана едно кисело от четенето, сякаш свекърва ми ми дойде на гости и започна отново да ме надзирава. Заспала съм.
В 5.30 алармата нежно ме върна в реалността. Направих кафе и продължих с темата. Към 19-та страница все още не бях видяла един ник, който иначе навсякъде се появява. Все още имах кисел вкус в устата, та се сетих, че можеше да си направя освежаващ чай с лимон, вместо кафе. Гледам, киселото и вас не ви е подминало, та за туршии говорите. Довечера ще чета, за да не изпусна някоя бърза, мъзелива и лесна рецепта.
Реших да ви напиша за един мой най-обикновен седмичен ден. Не се сдържах, просто. Допивам кафето, включвам ютията, пускам фейсбука, та да съм в крак с новостите от живота на детето и изчезвам към работата. Дано не закъснея!
Прибрах се уморена, та преуморена от работа. Прибрах се гладна като дзвер и добре, че дзвероукротителя беше сготвил, та да ме нахрани. Глааад! Гледах по-бързо да седна на масата и като единствена естетика за семейна вечеря сложих салфетки /плюс прибори за детето, щото и то се очакваше скоро да се прибере/. Главата ми беше станала огромна от целодневните брътвежи на клиенти и колежки, за които тихото говорене е абсолютно непознато, обаче ми се наложи да слушам и за махленските клюки и препирни, сякаш са най-важното нещо от живота на благоверния ми /дзвероукротител/. Кимам и мляскам, мляскам и кимам, по едно време попоглеждам към компютъра - явно вече не съм толкова гладна и ми се приисква да си пусна форумчето и да изключа ОТ ВСИЧКО насъбрало ми се!
Приключи вечерята, приключи тирадата за проблемите на махалата, детето се обади, да не го чакаме за вечеря, а за закуска. Супер. Вече съм седнала пред заветната зомбираща кутия и чета темата. Чета, смея се, сещам се за мама, която също беше купила от свиркащите сандалки за внучето, за милите и не-толкова милите моменти на приспиване и събуждане. По едно време ми стана едно кисело от четенето, сякаш свекърва ми ми дойде на гости и започна отново да ме надзирава. Заспала съм.
В 5.30 алармата нежно ме върна в реалността. Направих кафе и продължих с темата. Към 19-та страница все още не бях видяла един ник, който иначе навсякъде се появява. Все още имах кисел вкус в устата, та се сетих, че можеше да си направя освежаващ чай с лимон, вместо кафе. Гледам, киселото и вас не ви е подминало, та за туршии говорите. Довечера ще чета, за да не изпусна някоя бърза, мъзелива и лесна рецепта.
Реших да ви напиша за един мой най-обикновен седмичен ден. Не се сдържах, просто. Допивам кафето, включвам ютията, пускам фейсбука, та да съм в крак с новостите от живота на детето и изчезвам към работата. Дано не закъснея!
Ох ни моа, така се смях с тая глупост
особено това
Вземай лимките си и идвай.
При нас бяха "джамини" или "комбита"...
Стъклените бяха "китайки".На големите викахме - борсуци - как ги разбивааааааах.
Стъклените бяха "сирийчета".
Големите бяха "гуди".
Всеки с лимките си.
Или казано с други думи - топчета!
Реших да ви напиша за един мой най-обикновен седмичен ден. Не се сдържах, просто. Допивам кафето, включвам ютията, пускам фейсбука, та да съм в крак с новостите от живота на детето и изчезвам към работата. Дано не закъснея!
Ютията, изключи ли ютията?
Всеки с лимките си.
Или казано с други думи - топчета!
Жива да си за топчетата! Не съм чувала нито една от другите думи
Всеки с лимките си.
Или казано с други думи - топчета!
Жива да си за топчетата! Не съм чувала нито една от другите думи
Добре, че има Уикипедия! Струва ми се, че няма друго нещо в българския език, което да има толкова много имена!/Мъжът ми ги знае като скамболови
/