Един най-обикновен седмичен ден :(

Оу, подсетихте ме че малкия е престанал да хапе! Голямо постижение!
Обаче сега пък плюе.

Изтърпявал съм инструкции как се прави равен път и колко важен е той, но никога не съм се и опитвал да го правя. То и каква полза, дори и да го постигна -  не мога да затвърдя успеха с поставяне на стегнати ластици.

Уникално четиво Много точно казано   Така ми е познато всичко, само че вече имам предимството да са втора смяна и не  трябва да ги будя сутрин (поне още няколко месеца), но пък получавам десетки обаждания по телефона докато тръгнат за училище, като повечето се състоят или в истерични крясъци или в истеричен плач (зависи виновника или жертвата е на линията) и обяснения как "Той ми скъсаааа листаааа ", " Тя не ми даваааа таблетааааа  " и други подобни. След училище като ги взема още от врата се започва викане и каране( вчера малкия дръпна сестра си пред вратата на училището и тя падна по дупе, замалко да си удари главата, при което аз се чудя как да не го пребия, че да не му давам лош пример ), и така продължава цялата вечер, с мнооого малки изключения. Да не говорим, че като видя стаята след преди обедното им стоене вкъщи изпадам в още по-голяма криза  
Имаме татко, който работи на смени и когато е с тях всичко е мирно и кротко, защото имат страх от него, а мен ме приемат за добрата фея, колкото и да крещя по тях, че и по някое шамарче получават понякога  
Знам, че сега се деца и трябва да са буйни, но явно още не съм овладяла джен практиките да не се ядосвам и да не ми пука от детски крясъци
Куркума, много ме развесели Моят мъж и той така ги гледа - коси не се решат, това и аз не го правя от година - две, колкото се е сресала - толкова:) Но пък за комбинацията от дрехи съм ги признала - особено сина, облича се първото, което му попадне в ръцете и незнайно как винаги хваща някоя стара тениска, оставена от мен най-отдолу в купчинката, за домашни или селски тоалети А баща ми само казва- ами това си е харесал   Виж за това се научих да съм над нещата (повечето пъти  ).

Правият път е изключително важен за всяко уважаващо себе си момиче! Направо може да влезеш в черния списък, ако не е идеално прав или пък, недай боже, да твърдиш, че е, а като се видиш в огледалото, да забележиш някакви криволичещи пътеки

На щерката косата е отвратително жива и не подлежи на никакви връзвания и сплитания, защото се саморазплита за секунди. И съответно простенвам болезнено всеки път, когато ми каже ,че иска примерно, рибена кост. Последният ни опит завърши катастрофално, след като се борих около 20 мин. и накрая тя застана вместо пред огледалото, пред баща си, а докато аз му правех бесни знаци отзад само да ахне възхитено, той невинно попита - това тука така ли трябва да стърчи

Не съм чела коментарите, само началният пост ме отказа от второ дете. 

Не знаеш какво изпускаш.

Това с различните дрехи за различни поводи трябва да се забрани!

Или поне да се разделят в отделни шкафове с ясен надпис на вратата на всеки " За рожден ден",  "За из градината", "За училище". Сегашното какво е!? Много просто било - били на отделни купчинки на рафтовете. Били са те... аз пера, простирам и прибирам от седмица насам, как ли пък няма да ги редя на отделни купчинки... просто слагам вътре и затварям. Стига да може да се затвори, де.

Ама съгласете се - дори и да имам желание да редя по предназначение - как да различа дадена рокличка или блузка за рожден ден ли е или за село? Всичките са весели едни такива цветове, зайчета, мечета, кокичета - къде повече, къде по-малко. Как ги различават?

А дори и да ги наредя на тематични купчини някак, как по дяволите да разбера коя рокличка от купчината "За рожден ден" с кой чорапогащник от чекмеджето с гащи и чорапи се съчетава? А?
Да приемем, че успея да съчетая, ама неблагодарното гювечоунищожителче ще ревне и за подходяща панделка, и дори, да ви пази Бог, за чантичка. Подходяща. И на цвят, и за случая и не знам там какво. Къде ли стоят чантичките. Има ли всред тях такива "За село"?

Е как - току що разбра! 

Ами Куркума,женичките са така.Моята има поне 2-3 чорапогащника за рокля и си ги съчетава според обувките с които е.Е все едно не е мое това дете,кокона е голяма.А аз нито мога да се гримирам,нито прически обичам.Поне дрехи съчетавам горе-долу.

Ауу, да. Направо не искам да заминават, като знам какво става като се върнат. Първите два-три дни са кошмар, караме се всички за всичко, къщата е като след обир, а и от смяната на климата и двамата се разболяват.

Ваканциите и аз не ги обичам, че се изгърбвам да им мисля програма, само и само да не гледат нон-стоп детски. А училището е приказка - вечер ти връща уморено 8 годишно, което заспива в 20.30.
Лошото е, че малкото е на 2 и нещо, наспало се е на обяд и не ще да ляга до 23.00 часа. Тотално разминаване на дневни режими.
И затова наливането на виното се отлага за след 23.30. 

Обаче, като тегля чертата, с тях е супер, от лудориите им нямам време да мисля за глупости, не бъркам в хладилника за вредности, спрях Нутелата, защото я изяждат преди да я помириша и направих нелоши мускули, докато държа дребния да не се убие, като се опне в поредната дъга на ината.

Куркума, напомняш ми на моята тема: Могат ли да се оправят мъжете ви без вас?

Особено за "дрехопотока" подозирам, че никой освен мен, не може да се оправи.

Сега имаше екшън - оправяне за училище в 13:42. Започват в 13:45. Аз предупредих в 12:30 и толкова. Добре че вече ходи сама.

И аз четох с интерес.  Това наистина ли се случва ...тоест не е преувеличено?
 Усетих се накрая, че очите ми са много широко ококорени...
Как оцелявате тези ситуации.?А мъж къде е, не се споменава никъде той?

За първи път съм без мъжа си за 4 месеца. Това от 26 дни, много дълги 26 дни. Останах тук с първолак, който учи през три квартала, Голдън Ретривър на година и половина и две баби прясно разделени с половинките си. Свършвам работа в 5 и трябва да прекося половиния град до 5.20.
Пия бира, но мисля да мина на твърдо.

Как ще пипате дрехите, моля? При това закони за забрана на преобличането по повод и без повод ще въвеждате! Кой ще поеме щетите, които ще понесе дете №1, ако не смени поне пет комплекта дрехи на ден, ден, в който 8 часа поне е било на училище?!
Ставане сутрин 6,30- надява халатчето и в банята;
6,37 - пристига в стаята си и с бойна крачка се втурва към гардероба, от където се вадят клин и тениска, с които се правят неповече от десетминутни упражнения.
6,50 - влиза отново в банята, сваля дрехите, логично, взема душ, надява хавлията, отива в стаята и се облича с дрехите, приготвени от предната вечер за деня.
7,00 до 7,40- закуска, извършва се със същите дрехи;
17,00- вече сме у дома. Съблича се, мие се, облича домашни дрехи; в 18,00 започва подготовка за тренировки, съответно се облича анцуг. На самите тренировки се съблича и облича, после у дома се къпе, облича домашни дрехи, после пижама ....

И всичките дрехи чакат мен, гордо прилични на Еверест, извисяващ се от пода на стаята и мъчещ се да пробие тавана.

Не искам второ дете.