Много тежък бебешки пубертет

Не виждам каква е драмата в това детето да спи с родителите за някакъв период от време.Все пак говорим за дете в яслена възраст.Детето ти има нужда от теб и твоята близост в тежкия период на адаптация в яслата.Защо му я отказваш?Категорично не съм съгласна с лелките в яслата,че детето манипулира.То просто е все още малко и има нужда от теб.

ох и ние сме така. Аз процедирам по следния начин, първо и казвам какво искам да направим, след това почвам да я подпитвам искаш ли да ходим да се къпем, да правим мече мече? (понеже хавлията и има ушички на качулката и като я сложим тя  става мече). Питам я искаш ли да ядем, гладна ли си? Ако прави беля се карам! Ако нещо не иска веднага отстъпвам, като мине малко време пак я питам искаш ли еди кво си. Щом прояви ентусиазъм всичко минава гладко. За ноктите и казвам, че ако не ги изрежем ще е грозна, а като ги изрежем става хубава, мацка и т.н. Пробвай да я питаш, разказвай й колко е хубаво, и покажи колко е лошо обратната страна, сама да иска да го направи. На сила няма да стане. Успех 

Съгласна съм с всички мнения,  иче има нужда от мен, и че е стрес от яслата, и че баба му повлия в дадената ситуация, защото е имало и други периоди, в които е спал до нас, или аз съм го взимала, защото плаче през нощта, но е било единични случаи и винаги е било след като е бил при някоя баба. Първите две седмици в яслата му се отразиха зле, плачеше през нощта, дори и по време на обедното спане беше ужас, постоянно ме търсеше, но аз бях там, на спалнята и като се събуди ме виждаше, че смъ там и си лягаше да спи пак в креватчето, просто след престоя за 1 нощ при баба му нещата коренно се промениха. Аз също нямам нищо против това, но голямото НО е, че аз наистина не мога да заспивам буквално по цяла нощ, когато той е до мен, обожавам да го гушкам, наистина, и аз обичам да е до мен, но смятам, че свикне ли от сега, че може, ще го прави постоянно. А на мен ми предстои връщане на работа, не мога да ходя недоспала, това е ужасно. Откакто се е родил почти не съм спала добре, отскоро започна да спи по цяла нощ, няколко месеца преди да започне да ходи на ясла, предполагам, че стреса ще е временен и ще отмине нощното реване, което ту го има сега, ту го няма. Но това спане между нас не мога да го понеса, плюс това е момче, малък е, наистина, но определено го има тоя момент, че се налага и инати, определено манипулира, просто се пробва, защото те незнаят какво е това, че нещо не може като го искат, пробват ни доколко можеме да удържиме, това е истината, това се постига с времето. Снощи например заспа в креватчето, защото цял ден не му дадох да гледа детски, скрих му любимите играчки и му обясних, че мее ядосвал и не ме е слушал, защото освен заспиването вчера направи страхотна истерия в един голям магазин, в който никога не го е правил. Той обожава да се вози н апазарските колички, вчера за пръв път реши,че ще излезе сам и започна някаква страшна истерия, свалихме го от количката, но пък започна да рови по рафтовете, щеше да бутне няколко бурканчета бебешки пюрета, баща му го гушна, той започна да рита, да го удря, направо потънах в земята от срам. Та, до вечерта беше наказан и му казах, че ако е послушен днес ще му пусна детски, и наистина вечерта си легна в креватчето и заспа и цяла нощ не е помръднал. Но ето, че сега преди обедното спане целия сценарии се повтори, истерии, опити да прескочи и т.н. Аз побеснях, развиках му се , плясках го по дупето, неща, които все си мисля,че повече няма да прибягвам до тях, но наистина нервите ми са толкова опънати вече, че е по-силно от мене, после съжалявам, адски зле се чувствам... Ще видя как ще е и довечера и ако нещата не се оправят ще го оставя да спи между нас и ще видим дали ще отмине с времето. Аз го виждам, че се лигави, той просто е инатлив и не е това ,че иска близост толкова ,колкото усеща, че му се налагам да си ляга там и нарочно не иска.
Колкото до яденето също аз го храня предимно, но в яслата ме предупредиха, че до края на месеца ще дойдат още бебета в групата и тогава по-големите ще трябва да започнат да се хранят изцяло сами, което ми е странно. Явно го оставят и там да се храни сам, защото като го взмам на обяд е омазан буквално целия, пантофите също днес бяха с манджа, вкъщи вече иска изцяло сам да с ехрани, може би това е единственото предимство на тая ясла....Пфф взех да прекалявам с писанията, извинете ме, просто съм адсик напрегната и търся помощ и разбиране...

Като чета това за обувките се сещам за една скорошна истерия, с която не можах да се справя - излизахме една сутрин на разходка и той видя едни мои обувки и като каза - тези ще обувам, с тези ще карам колелото и като се запъна, ама просто кошмар, обяснявах му, че са големи, грозни, женски, какво ли не, накрая просто не излязохме, пробвах ли да му обувам неговите - истерия, тръшкане, крещене, дърпане....

Давай му да ви обува обувките и да се разхожда във вас.
Минахме през този период, но нашите обувки стоят отвън. В продължение на няколко месеца беше едно обуване, събуване, носене.... Сърдеше се, ако не може да залепи някоя лепка, ама аз винаги му обяснявах, че съм тук и няма нужда да реве, ще му помогна.
Мина период и премина. Сега е етапа - с тези мои обивки искам да изляза, днес отиде с гуменки на градина. Летните съм ги прибрала, за да избегнем истерии за тях.

Vilito, защо не го оставяш да заспи при вас и после да го преместваш?! Ние така правим, понякога се буди през нощта и иска да дойде отново при нас, но като заспи дълбоко пак го измествам в неговото легло! Няма нищо лошо, че иска да усеща близостта ви!
А за наказанието след истерията в магазина... ами струва ми се жестоко, не ми се сърди! Детето даже не осъзнава, че си го наказала, още по-малко пък защо!  Просто се е почувствало изоставено от мама и тате!

Вили, напълно те разбирам, недоспиването е много сериозен проблем. аз не мога да спя с дъщеря ми, страх ме е да не я притисна или бутна насън и просто лежа до нея, не мога да се отпусна и така цяла нощ. затова се отказах от съвместния сън още когато беше съвсем малка.
щом не ти е комфортно и ти пречи, ще трябва да намериш решение да спи отделно. иначе другото не е решение.
трябва да го накараш да се чувства добре в легълцето си. опитай да се сдържаш, да не го шляпаш и да не му се караш, да не изглежда като наказание, че е там. говори му, че вече е голям, храни се сам, а големите спят в свои легла и не всеки може да спи сам, а единствено големите  . неща от тоя род. хвали го след като си е спал в леглото. кажи му също, че на теб не ти е удобно да спите заедно, мама има нужда от почивка (не е зле да вкараш идеята, че и ти си човек) и си почива най-добре, когато той спи в неговото легло. а когато мама се наспи, е по-спокойна и усмихната и има сили за нови игри с него и т.н.

е той се разхожда вътре, проблема беше, че искаше навън да кара колелото с тях!! 
Иначе след тази случка всички обувки са прибрани освен неговите!

Вили, явно детето ти е по-емоционално.
с наказания и твърдоглавство няма да успееш да постигнеш тишина и спокойствие.

на колко е детето? моето е на 2г.10м. и детски не гледа. по изключение гледа 1-2 пъти в седмицата нещо в ютюб.  ТВ много натоварва малките и те после не могат да се умирят.

за тръшкането - прочети малко за емоционално възпитание.
да се остави детето да реве по цяла нощ е да му се каже: не ме интересуваш. наказанието често се приема от толкова малки деца като лишаване от майчина любов.
детето не манипулира, детето изисква. изисква любов, внимание, зачитане.

откак започнах вербално да зачитам емоциите на моето дете и стана много по-лесно да излезне от тръшъците. не, че ги няма. има ги, но приключват бързо и без драми.
драма в магазина - хващам детето и директно в колата. няма пазаруване. или оставя другия родител и той купува нещата. детето се успокоява в колата без публика.

моето дете също спеше само в неговата си стая. от половин година отказва и спи при нас. сутрин всички сме наспани и доволни.
аз съм решила - по-добре да спи между нас, отколкото да ми реве цяла нощ. моето дете не се отказва и реве до повръщане.

разбирам хората, които не желаят детето да спи при тях, но за мен това е най-естественото нещо. еволюционно е заложено в детето да търси близостта на майката. всички общности, които живеят близо до природата практикуват този начин на спане и при децата там няма агресия, няма ревове, няма тръшкане.
за мен това е сигнал, че в нашето "цивилизационно" възпитание нещо е грешно.

после ще допиша, че има драма вкъщи 

дописвам, че тези дни ми беше много зле и не можех да стана от леглото.

основното във възпитанието е зачитането на детето.
детето не трябва да се унижава (вербално, чрез жестове или чрез действия) и трябва да му се оставя свобода да се развива - да опознава света, да може да прави грешки без някой да дава оценка, защото от грешките си се учи.

детето трябва да има свободата да пробва дали ще може да се храни само, да се облича само, да пада 100 пъти по дупе, докато се научи да стои право, да бутне 200 пъти кулата от кубчета, докато се научи да постави и последното кубче отгоре и т.н. ние трябва да го подпомагаме, като осигуряваме емоционално стабилна среда. на детето се помага само когато то поиска помощ. и му помагаме само за това, което то пожелае - слагаме последното кубче, а не постояваме цялата кула.

когато детето се научи да казва "НЕ", то ние трябва да зачитаме този отговор. така, както ние очакваме детето да не прави нещо, когато кажем "не", така и ние трябва да спрем, когато детето каже ''НЕ".
някои ще кажат - ама така детето ще ми се качи на главата.
не, детето не се качва на ничия глава, защото то търси любов. и неговото "НЕ" е вербален израз на зараждащото се самосъзнание. ако детето расте в емоционално стабилна среда и неговите емоции се зачитат, то никога не би злоупотребило с "НЕ".
много е важно да уважаваме, това което детето казва, защото така му даваме вътрешната увереност, че може да взима решения.
ако постоянно игнорираме "НЕ"-то на детето, то то решава, че 1. може да не зачита вербалните излияния на родителите си, защото и те не зачитат неговите, ерго това е нормално и така се прави и 2. когато родителят игнорира "НЕ"-то на детето, то детето си вади изводът, че не може да взима решения или те са винаги грешни и в по-късен етап това може да доведе до други проблеми.

зачитането на "НЕ"-то в този ранен етап на развитието на детето е важно и от гледна точна на превенция на педофилски атаки спрямо детето.
едно дете, което е самоуверено и има ясно съзнание, че знае кое е добро за него и може да взима решения, може да се защити от педофилски набези. дали ще крещи, дали ще повика помощ - всяко дете ще реагира различно, но важно е детето от ранна възраст да знае, че то МОЖЕ да взима решения, че то решава каква ще се случва с него. едно детето никога не би си причинило дискомфорт или би си нанесло самó вреда!

"НЕ" се игнорира само в животозастрашаваща ситуация.
рязане на нокти, отказ от вечеря, отказ от обуване на обувки - това не са животозастрашаващи ситуации и няма смисъл да се налага нещо на детето, защото то не научава нищо конструктивно.
единственото което научава е: каквото и да кажа, те правят с мен каквото си искат.
а това е насилие.


отговори си сама на въпроса: кое за теб е по-важно - детето или какво мислят непознатите за теб?

някоя основна нужда на детето не е изпълнена и то ребелира. и понеже малките са хитри, често правят театъра на обществено място, защото са усетили, че мама и тати лесно клякат и дават някакъв бонус, само и само театърът да приключи.
в момента, в който разбереш какво е липсвало на детето (внимание, разбиране, бил е гладен или уморен) и задоволиш тази потребност, то няма да се налага да преживяваш подобни сцени.

моето дете върви самó из магазина и подрежда продуктите по рафтовете - сортира, върти продуктите с етикета напред и т.н. понякога си избира и нещо за ядене , но първо пита дали ще му го купя.

asyalein, подкрепям всяка дума! Децата трябва да се научат да взимат решения от ранна възраст и трябва да имат увереността, че решенията им и мненията им ще бъдат зачитани. Освен в жизненоважните ситуации. Например - моята дъщеря имаше период, когато не искаше да се вози в столчето за кола - това ѝ "Не" не съм зачела, защото става дума за здравето и живота ѝ. Обяснила съм милион пъти защо трябва да се вози в столчето и проблемът се реши. Ако обаче каже, че не иска да облича тази блуза - не настоявам. Предлагам ѝ да избере друга. Ако не иска да яде точно това - предлага се друго. Аз имам предпочитания за храната и избирам какво да ям и какво - не, защо и тя да няма? Ако ѝ кажа да се облича, за да излизаме и тя каже "Не", оставям я и след 10 минути питам пак. В 9 от 10 случая втория път се съгласява и се облича без проблеми (според мен - тя е видяла, че аз зачитам нейното мнение и не се чувства насилена да направи нещо, което не иска; затова втория път като питам тя е с усещането, че го прави, защото тя е решила, а не защото аз съм ѝ се наложила) и аз смятам за по-добре да я оставя за 10 минути, отколкото да го прекарам това време (че и повече) в разправии с нея и накрая всичко да завърши с рев. Имало е случаи, признавам си, когато не съм имала нерви и съм се карала, но виждам, че до нищо не води този подход и се старая всячески да го избягвам.

Изобщо, в крайна сметка целта е да създадем личности, които един ден ще бъдат самостоятелни, ще могат да взимат решения за себе си и живота си, ще се отстояват. Според мен принуждаването на детето да прави неща, които не иска само защото ние така сме казали не създава личности. Има други начини да изградиш авторитет като родител и да внушиш уважение към себе си у детето, караниците и налагането със сила не са от тях - поне за мен.

Около 2-те и ние минахме през период тръшкане за всичко. Случвало се е и по час да реве например, че иска да заспива в хола пред ТВ. Стоя до него в такива моменти и го чакам да си излее гнева като периодично му казвам,че съм до него и ако иска може да ме гушне. Научих се да овладявам кризите,а той се научи, че с тръшкане не стават нещата. Сега като по-големите деца от групата в яслата отидоха в градина и приеха по-малките нещата започнаха леко пак да ескалират. Гледа, копира и се държи зле. Разбрах дори кое дете копира,но няма как да се справя с това. Смятам единствено търпеливо да обяснявам, че не се държи добре и какво не е хубаво да прави(например да удря през лицето,да крещи и т.н). И естествено да не давам нищо за което се тръшка докато не спре да плаче и да крещи. Опитвам се да го правя спокойно без да се карам и като се успокои търпеливо му обяснявам защо се случва така.
Истериите при къпане избягвам като го къпем,ако не е много гладен или уморен. Пращам го да си избере коя кола ще изкъпем и няма драми. Ноктите моля да режем,не позволява и затова се режат само като заспи. От зъбите гоним с четката цялата фамилия Чук и Пук(баби,дядовци,лели,чичовци и бебета), после Костенурките нинджа, и каквото още ми дойде в акъла .  Храненето ни е най-трудно. Даже и като давам да избира понякога ме прави луда. Случвало се е да му сложа 5-6 любими храни и на инат пак да не ще. Седи си гладен.
За спането бих предложила един компромисен вариант. Свалете решетката на кошарата,ако е дървена и я допрете до вашето легло. Така хем ще чувства близостта хем ще се наспивате без да спи между вас.

Ооо, 5-6 са много. При нас е - готвя 1 нещо, ако не го хареса винаги има попара.
Толкова, ако иска. Повечето пъти си изяжда яденето, защото гладно не се стои.

Съгласна съм с всичко писано по-горе, просто понякога това, което четеме в книгите е трудно изпълнимо. Аз се опитвам също да си сдържам нервите, но понякога не успявам. Да кажем,че в повечето случаи съм твърда, опитвам се да му покажа защо неговото "НЕ" не е правилно, като много пъти съм го оставяла да вземе чаша например, когато съм сигурна, че ще я излее върху себе си, да види, че съм права. Почти с всичко така правя ,защото разбрах, че иначе няма да разбере. Дори големите хора понякога разбираме, че не е хубаво да правим нещо, след като се опарим от последствията. Истината е, ч етой е голям инат, в момента съм адски разочарована, днес за пръв ден го оставих да спи на обяд в яслата, т.е. да се опитат да го приспят. Естествено в 14,00 още не беше заспал, направо ми се скараха по телефона, че искал навън да ходи, че ревял и другите не могли да спят дечицата горките. Е добре, моля ви кажете ми, според вас нормално ли е вече почти 5 пълни седмици аз да го взимам в 12 и нещо на обяд, защото много ревял и бил много труден??? Ами дори така да е, опитайте се да го успокоите, те се държат ужасно грубо, само единствено педагожката на групата е изключително усмихната и той като я види и иска да я гушне, ако и другите бяха така той досега да е свикнал. Истината е, че резултата от тоя подход е напълно отрицателен, той вече свикна, че като се наобядва аз ще отида ад го взема и стои и ме чака и изобщо не е искал да легне на леглото. И те веднага са го извели от спалнята и са го оставили да си играе сам. Това не е нормално, незнам, вече се отчайвам, от другата седмица трябва да се връщам на работа и ням аза кога да отлагам и като им го казах днес и с такъв ужасяващ тон ми отговориха - ми ходете бе, кой ви спира, той няма да спи и тва е.....Какво е това отношение у хора, които гледат толкова малки деца......

Вили, ужасно е това, което разказваш. Точно поради такива причини аз съм върл противник на яслите. Индивидуален подход рядко ще срещнеш. Ами детенце наистина е свикнало вече, че мама ще отиде, на него,а и на лелките явно така им е по-лесно. Успех ти пожелавам!
Вилито, сега те прочетох назад и се редактирам, знам, че да шляпнеш детето и да му се скараш не е вариант. Противник съм на това, аз самата като дете доста бой съм яла и не отчитам плюс, но при нас 1.8 г. сина ми е един глезльо на моменти и реши ли да прави драми навън, няма равен на себе си. Ами да ти кажа два пъти до сега съм си позволявала да то шляпна и то не толкова от мои нерви, ами да се усети и да излезе от това състояние. Съжалявам да го призная, но и двата пъти имаше ефект. Спира да се дере и все едно нищо не е било. Не ти го препоръчвам изобщо, но някой път никакви действия не са в състояние да сработят.
 Адинка, много добър пост