Янечек, много си мила с мене.
Можли сме и да не си говорим само за ядене, а. Мъжки момичета сме.
Можли сме и да не си говорим само за ядене, а. Мъжки момичета сме.
- Публикувана: 2 окт. 2014, 20:53 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2014, 14:23 ч.
Искам да кажа ... (4)
Имам спомен от едно предаване на Гала, където една жена я обръснаха с машинка, за да си дари косата за перука. Тази, която изработваше перуките каза, че така трябвало.
Обмисляла съм да си дам косата, но се отказах. Също съм на мнение, че може да се купи хубава перука. Другото, което си мисля е , че на един онкоболен последния проблем му е дали перуката му е от естествен или изкуствен косъм.
Хора не ми се сърдете, за въпроса, но защо си пазите косите? Това ми е много странно, все едно да седна да си пазя падналите млечни зъби или изрязаните нокти. За мен отрязаната коса е отпадък, както и другите неща, които изброих.
Обмисляла съм да си дам косата, но се отказах. Също съм на мнение, че може да се купи хубава перука. Другото, което си мисля е , че на един онкоболен последния проблем му е дали перуката му е от естествен или изкуствен косъм.
Хора не ми се сърдете, за въпроса, но защо си пазите косите? Това ми е много странно, все едно да седна да си пазя падналите млечни зъби или изрязаните нокти. За мен отрязаната коса е отпадък, както и другите неща, които изброих.
Аз пазя къдриците на Ема, първите. Толкова са меки и нежни, съвършени спиралки 
Не знам защо, но сърце не ми дава да ги изхвърля.
Обмисляла съм да си дам косата за перука, имам хубава коса, фук-фук, но някак..все нещо ме спира. Иначе вуйна ми почина преди няколко години от тази проклета болест..носеше красива перука след химиото.
Не знам защо, но сърце не ми дава да ги изхвърля.Обмисляла съм да си дам косата за перука, имам хубава коса, фук-фук, но някак..все нещо ме спира. Иначе вуйна ми почина преди няколко години от тази проклета болест..носеше красива перука след химиото.
Моята майка ми я е запазила, не знам защо. Аз помня като ме подстрига леля Ани. Мама ми плете плитката и циври, а лелята като я клъца и....мама избухна. Аз забравих за плитката и след години като сме си говорили и ми я даде. И не знам, ама как да я изхвърля. И сега детето ми, хем гледай колко е малко и то се разстрои да не си даде мама косата 
ужас. Ама хората събират спомени, под всякаква форма. Не знам. Аз имам в една кутия на децата първото обуще, първата свещичка, разни други неща и като я показвах на Кристина и тя лелееее, грейна. Ми накара ме да и разкажа как се е родила, това онова. А има хора - не пазят, ами не обичат такива работи, то секи си е различен.
ужас. Ама хората събират спомени, под всякаква форма. Не знам. Аз имам в една кутия на децата първото обуще, първата свещичка, разни други неща и като я показвах на Кристина и тя лелееее, грейна. Ми накара ме да и разкажа как се е родила, това онова. А има хора - не пазят, ами не обичат такива работи, то секи си е различен. 
Сензационното заглавие след като умра от динозавъра. Проклетата пластмасова гад ме спъна!
Хахах, пази се, детските играчки могат да са животозастрашаващи
Онзи ден една мишка с колелца замота солиден кичур от косата ми, защото Жаки ми показа как скачала истинската мишка в къщи:))Сега имам интересен стърчащ кичур, днес на работна среща една дама, ме пита- дъвка ли, не, викам мишка, бая се ококори, та обяснявах:))
etwas_anderes, въпрос на натура, сантимент и прочие. Особено когато става дума за гъста, хубава коса, вижда се, че освен чистата емоция, може да има и прагматична полза. Аз по принцип съм си такъв човек - пазя гривничката от раждането на детето, косичка, разни бележчици, въобще всичко, от което може да ''изплува'' красив спомен, емоция и т.н. лиготии 
И аз пазя най-малките и дрешки, тя се роди мъничка и са таман като кукленски шапета, обущета и т.н.
И аз пазя най-малките и дрешки, тя се роди мъничка и са таман като кукленски шапета, обущета и т.н.
нямам логично обяснение защо...
Аз пък си пазя първите отрязани кичури и на сина ми и на дъщеря ми. Както и по една обувка от първия им чифт. И тук в чужбина си ги домъкнах, заедно с шапката на баба ми и шалчето на дядо ми. 
Всъщност от баба си нося цяла чанта с огледалце, пудра, гребен, бродирана кърпичка, тефтерче с телефони и химикал.
Всъщност от баба си нося цяла чанта с огледалце, пудра, гребен, бродирана кърпичка, тефтерче с телефони и химикал. 
Check Please, после да не се чудиш защо имаш толкова кашони с багаж
Единственото, което събирам са разни билетчета от музеи и самолетни билети. Но събирам е относително казано, в един определен момент като реша да чистя и подреждам чекмеджетата, всичко заминава в коша. Явно си е до човек. Наскоро една приятелка ме пита, като пътувам какво си взимам за спомен. Ми нищо не си купувам, взимам за близки я магнитче, я лъжичка и това е.
Единственото, което събирам са разни билетчета от музеи и самолетни билети. Но събирам е относително казано, в един определен момент като реша да чистя и подреждам чекмеджетата, всичко заминава в коша. Явно си е до човек. Наскоро една приятелка ме пита, като пътувам какво си взимам за спомен. Ми нищо не си купувам, взимам за близки я магнитче, я лъжичка и това е.
И аз им пазя гривничките, на Кристина и първото паднало зъбче в една капсула и още неща.. Така като се замисля и нашите имат по една кутия със спомени. Трябва да ги разровя. Майка ми помня, че имаше някакъв еделвайс, от тате и подарен. и разни други дреболии.
Баба ми пази на дядо ордени от царско време, грамоти от Борис, и т.н. Ще взема тия дни да разгледам черно белите снимки и да претараша кутиите, да подредя и събера нещата.
А знаете ли как се върти света - утре може и спомените и нас да ни няма, ама пък ако останат по-дълго....Аз сега се радвам за спомените с дедко.
Баба ми пази на дядо ордени от царско време, грамоти от Борис, и т.н. Ще взема тия дни да разгледам черно белите снимки и да претараша кутиите, да подредя и събера нещата.
А знаете ли как се върти света - утре може и спомените и нас да ни няма, ама пък ако останат по-дълго....Аз сега се радвам за спомените с дедко.