А сега какво? :(

  • 11 981
  • 65
  •   1
Отговори
# 15 15 окт. 2014, 12:04 ч.
  • София
  • Мнения: 17 718
Носталгията не е "просто носталгия", да махнем с ръка. Може да е нещо много, много сериозно.

И после... така се чувстваш сега - а как ще се чувстваш след 60-70 години? Бих ти разказала историята на един възрастен човек, който беше емигрирал за да спаси - физически - семейството си... но на стари години забравяше, прогресивно, и по времето, в което аз го познавах, не помнеше езика на... държавата, в която живееше, помнеше и можеше да комуникира само на.... родния си език. Само дето нямаше с кого - дъщеря му имаше амнайсет деца и определено не достатъчно време, за да обърне кой знае колко внимание на стария си баща. А сестрите в старческия дом и при най-доброто си желание просто не можеха да разбират какво казва. Sad Още по-малко - да му отговарят или да комуникират с него. Пък той не беше още толкова изкукал, че да не му липсва човешкият контакт. И това продължи... години. До края му, общо взето.

# 16 15 окт. 2014, 13:28 ч.
  • Инсбрук
  • Мнения: 598
Животът в чужбина не е за всеки. Не всеки може да се адаптира. Но ти не си заточена, нямаш и семейство в чужбина, което да те задължава, студентка си, млада си, предстои ти да взимаш много решения тепърва. Аз също не съм си представяла ежедневно да говоря на чужд език, но се случи. Мъжът ми обаче е българин и в къщи си говорим на български.
Най- добре си завърши образованието, а после реши къде искаш да живееш. Ако се върнеш в България и решиш, че пак пренареждаш преоритетите си, поне имаш основа за обратен път към чужбина с възможност за реализация.

# 17 17 окт. 2014, 22:39 ч.
  • Мнения: 7
Благодаря ви за мненията, има много верни неща и други не толкова. Искам да подчертая, че носталгията ми не е към определени хора и бивши съученици, а към начина на общуване с българите и това бързо сприятеляване. Тук хората като цяло не са така не само с мен, но и по между си. Не съм на етапа в които плача нонстоп, но наистина се чувставам сама, въпреки, че живея с роднини тук, някак си не е моята среда. Българи на моята възраст не познавам, опитах да се запозная с няколко в Интернет но се отказах, защото в крайна сметка, не мисля че бих излязла с такива хора дори и в България. 

 Това е първата ми година в университета, защото миналата ми беше подготвителна, тогава изобщо не съм се чувствала така, но както някой по- нагоре беше написал, изведнъж просто те връхлита. Не ми се иска да съм загубила 2 години ако се върна, това е единственият ми проблем, защото тук от нищо-то построих нещо и научих 1 нов език, може да е адски глупаво да зарежа всичко, но пък в живота нищо не се знае. Определено имам желание да уча и да се развивам, но не искам и да занемарявам напълно социалният ми живот. Да, като цяла продължавам да съм си така объркана, и има много хора който казват "Толкова ли не можеш да издържиш още 3 години", но това не е малко време а аз искам да правя нещата с желание, смятам че това са най- хубавите години и не трябва да бъдат изживяни като заточение.

# 18 18 окт. 2014, 18:20 ч.
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Цитат на: рпт94 в пт, 17 окт 2014, 22:39
Искам да подчертая, че носталгията ми не е към определени хора и бивши съученици, а към начина на общуване с българите и това бързо сприятеляване.

разбирам те много добре, но вярвай ми, след време ще намериш и нещо позитивно в този начин на общуване - никой не ти наднича в копанката, никой не ти нарушава личното пространство, никой не ти се оплаква при всяко виждане...

иначе да, и аз страдам, че разговорите са все едни повърхностни и "опаковани"  Crazy, сакън да не кажеш нещо политически некоректно или твърде лично.
обаче, има и хора,които търсят по-душевни разговори. трябва д аги намериш...

успех  Hug

# 19 18 окт. 2014, 20:22 ч.
  • Мнения: 374
Цитат на: рпт94 в пт, 17 окт 2014, 22:39
носталгията ми не е към определени хора и бивши съученици, а към начина на общуване с българите и това бързо сприятеляване. Тук хората като цяло не са така не само с мен, но и по между си. Не съм на етапа в които плача нонстоп, но наистина се чувставам сама, въпреки, че живея с роднини тук, някак си не е моята среда. Българи на моята възраст не познавам, опитах да се запозная с няколко в Интернет но се отказах, защото в крайна сметка, не мисля че бих излязла с такива хора дори и в България. 

рпт94, разбирам те много добре. Българите сме някак си по-спонтанни, по-непринудени и общуваме с лекота. Не разбрах къде си, аз съм в Австрия и австрийците са ми много мили, но адски сдържани и премерени! Можеш да си намериш обаче приятели от други държави, които са в твоето положение. Предполагам, в университета ти има и други чужденци. Аз например съм се запознавала с много готини, отворени хора от къде ли не, като започнеш от Словакия и Унгария и стигнеш до Бразилия и Австралия. Ще се учудиш колко много общо можеш да намериш дори с хора, които идват от другия край на света.

# 20 19 окт. 2014, 06:07 ч.
  • Мнения: 8 163
Много хубаво си го казала, Ванили. Не е нужно да се ограничаваме и да търсим само близостта на други българи.

Пък и не е задължително да се сприятелиш с някой само защото той е българин. Хора всякакви.

# 21 20 окт. 2014, 15:19 ч.
  • Мнения: 7
Цитат на: Фея Кръстница в нд, 19 окт 2014, 06:07
Много хубаво си го казала, Ванили. Не е нужно да се ограничаваме и да търсим само близостта на други българи.

Пък и не е задължително да се сприятелиш с някой само защото той е българин. Хора всякакви.

Знам, напълно за какво говорите, миналата година, която ми беше подготвителна, бях ежедневно с чужденци от целия свят и няма по- хубаво нещо от това да общуваш с толкова различни хора, с които сте в едно положение. Лошото е, че от групата ми в университета аз съм единствената чужденка от 80 души в групата. Определено не е това интернационално изживяване, което исках да бъде времето ми в университета... Повечето са от същия град, и следователно не са много широкоскроени, днес ми беше зададен за 85674 път въпросът "И как така реши да учиш тук, а не в твоята страна?"

# 22 20 окт. 2014, 15:28 ч.
  • Мнения: 3 031
В коя държава учиш /ако не е тайна Wink/?

# 23 20 окт. 2014, 15:43 ч.
  • Мнения: 7
Цитат на: Mai Tai в пн, 20 окт 2014, 15:28
В коя държава учиш /ако не е тайна Wink/?

Не е тайна, сега като се замислям си е за смях направо в бавно, но сигурно потъващият кораб Испания

# 24 20 окт. 2014, 16:30 ч.
  • Euskal Herria
  • Мнения: 29 676
Цитат
Не е тайна, сега като се замислям си е за смях направо в бавно, но сигурно потъващият кораб Испания
А няма ли други българи около теб? Не е задължително да са състуденти. Има доста места с голяма българска диаспора. Виж, тук, където съм аз, българите не сме много. Във фирмата си мъжът ми е единственият българин (и изобщо - чужденец), но пък колегите му много радушно го приемат. Не твърдя, че всичко е розово, но често излизат на по питие, уважават се. Засега аз съм с много, много ограничени контакти, да не кажа почти никакви, но полека-лека се надявам и това да отмине.
Разбирам те чудесно, защото дъщеря ни премина през същото, обаче успя да се пребори и сега се вижда краят на следването й. Не е при нас, следва в Австрия. Но имаше много трудни моменти и доста предателства от страна на близки до нея хора. А тогава нашето семейство беше разпръснато в три държави и за никого не беше лесно.

# 25 21 окт. 2014, 15:33 ч.
  • Германия
  • Мнения: 8 213
Цитат на: рпт94 в пн, 20 окт 2014, 15:19
Цитат на: Фея Кръстница в нд, 19 окт 2014, 06:07
Много хубаво си го казала, Ванили. Не е нужно да се ограничаваме и да търсим само близостта на други българи.

Пък и не е задължително да се сприятелиш с някой само защото той е българин. Хора всякакви.

Знам, напълно за какво говорите, миналата година, която ми беше подготвителна, бях ежедневно с чужденци от целия свят и няма по- хубаво нещо от това да общуваш с толкова различни хора, с които сте в едно положение. Лошото е, че от групата ми в университета аз съм единствената чужденка от 80 души в групата. Определено не е това интернационално изживяване, което исках да бъде времето ми в университета... Повечето са от същия град, и следователно не са много широкоскроени, днес ми беше зададен за 85674 път въпросът "И как така реши да учиш тук, а не в твоята страна?"
Йей, и аз така бях навремето, екзотика! В момента, в който попаднах в интернационалната студентска група светът стана отново шарен и интересен. Няма ли събития там, които да използваш и за създаване на контакти? Екскурзии, заедно готвене, излети.. Опитът, който трупаш сега е безцененен за бъдещето ти! Горе главата и не спирай да откриваш света около теб  Peace

# 26 21 окт. 2014, 17:36 ч.
  • Мнения: 8 163
Цитат на: pepelyashka в вт, 21 окт 2014, 15:33
Няма ли събития там, които да използваш и за създаване на контакти? Екскурзии, заедно готвене, излети..
Много готина идея! Браво, Пепеляшка!

Наистина, РПТ94, търси някакви клубове по интереси или работни групи. Когато се съберат хора с еднакво увлечение, тогава е много по-лесно да намерите и други общи допирни точки.

Също така се опитай да приемаш като израз на искрен интерес въпросите, които местните хора ти задават. Отговаряй обстойно, питай в замяна, старай се да изслушваш.

Защото радостта и щастието ти не зависят от никой друг, нито от външни фактори, а от теб. От това, което е в главата ти.

# 27 22 окт. 2014, 20:03 ч.
  • Мнения: 374
Цитат на: Фея Кръстница в вт, 21 окт 2014, 17:36
Също така се опитай да приемаш като израз на искрен интерес въпросите, които местните хора ти задават. Отговаряй обстойно, питай в замяна, старай се да изслушваш.

И аз точно това си мислех. За теб въпросът "защо учиш тук" може да е станал адски банален, но пък на хората явно им е интересно. И искат да общуват с теб, макар и да не знаят може би много добре как да подхванат. Не се настройвай отрицателно, само защото чуваш въпроса толкова често.

Аз, например, винаги питах хората, които са живеели в чужбина "И защо се върна в България", докато един приятел не ме светна колко омразно му е станало да чува този въпрос от всички  Blush  Ми какво да направя, интересно ми беше, собствен опит нямах по темата, питах.

# 28 22 окт. 2014, 20:11 ч.
  • Мнения: 349
Когато учех в Англия и там хората не разбираха защо съм се дигнала да отида чак до там - а не си уча в БГ. По-неприятно ми е като ме питат "Защо се върна в България", при това с някакъв укрор и клюкарска нотка в гласа.

# 29 23 окт. 2014, 09:45 ч.
  • Мнения: 712
Цитат на: Burmette в ср, 22 окт 2014, 20:11
Когато учех в Англия и там хората не разбираха защо съм се дигнала да отида чак до там - а не си уча в БГ. По-неприятно ми е като ме питат "Защо се върна в България", при това с някакъв укрор и клюкарска нотка в гласа.
И според мен това е по-гадния въпрос. Или пък "И как така не искаш да заминеш?! Какво ще правиш тука?!" Ми то си е моя работа...

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата