Публикувана: 3 окт. 2014, 15:37 ч.
Последно мнение: 17 дек. 2014, 23:15 ч.

А сега какво? :(

11 999
65
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви съвети могат да бъдат дадени на човек, който се чувства изгубен и разочарован в чужбина?
Как мога да се справя с носталгията и желанието да се върна в родината?
Какви са ползите от придобиването на образование в чужбина?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви съвети могат да бъдат дадени на човек, който се чувства изгубен и разочарован в чужбина?
  
  Когато се чувствате изгубени и разочаровани в чужбина, важно е да приемете процеса на адаптация. Не е необичайно да изпитвате носталгия и копнеж за близките си. Важно е да потърсите нови приятели и общности, както и да участвате в различни курсове или дейности, които ви интересуват. Освен това завършването на образованието ви в чужбина може да осигури по-добри възможности за реализация в бъдеще, като дипломите от чужбина са високо ценени. От съществено значение е да се насладите на студентския си опит, да намерите положителното в новата среда и постепенно да изградите нова мрежа от приятели и подкрепа.
- Как мога да се справя с носталгията и желанието да се върна в родината?
  
  Справянето с носталгията и желанието да се върнете в родината изисква време, търпение и адаптация. Важно е да намерите нови приятели, общности и хобита, които ви интересуват. Завършването на образованието ви в чужбина може да осигури по-добри възможности за реализация в бъдеще. Опитайте се да се насладите на студентския си опит и намерете положителните страни на новата си среда.
- Какви са ползите от придобиването на образование в чужбина?
  
  Придобиването на образование в чужбина може да осигури по-добри възможности за бъдеща кариера. Дипломите, получени в чужбина, се ценят и могат да доведат до напредък в кариерата. Освен това опитът от изучаване на нова култура и език може да разшири вашия мироглед и да ви подготви за работа в международна среда.
- Какви съвети могат да бъдат дадени на студент, който учи в чужбина и търси начини за създаване на контакти и изграждане на социална среда?
- Какви предизвикателства могат да срещнат студентите, които учат в чужбина, при общуването с местните хора?

# 45 28 ноем. 2014, 01:06 ч.

Мнения: 8 163

Цитат на: Мари дьо ла Фер в пт, 28 ное 2014, 00:51

От всички народи има емигранти в други страни. Проблемът е, че гъркът си остава и в пето поколение грък, французинът - французин, а българинът на второто поколение вече не говори български, ето това е трагичното. И хъшовете са били емигранти, но са живеели за родината си. Мнозинството българи навън живеят "за да осигурят по-добро бъдеще за децата си" - но не като българи, а като чужденци...

Не си съвсем права. Второто поколение, поне в страната, в която живея аз, се възприема с тукашна националност, независимо от произхода си. И не смятам това за проблем, а за съвсем естествено развитие на събитията.

Пък хъшовете са си били първо поколение по време, когато България е била под чуждо иго. Не намирам, че знакът за равенство е уместен.

# 46 30 ноем. 2014, 22:14 ч.

Мнения: 976

Именно в това, че не намираш проблем, е проблемът!
Не искам да споря. Но езикът е важна част от идентичността на човека.

# 47 1 дек. 2014, 07:55 ч.

Мнения: 8 163

Цитат на: Мари дьо ла Фер в нд, 30 ное 2014, 22:14

И аз не искам да споря. Нито отричам, че езикът е важна част от идентичността на човека.

Но ми обясни, моля те, как син на българи, роден в англоезична държава, прекарващ 95% от живота си общувайки на английски, би бил в състояние да говори и пише на български. Но без синтактични, пунктоационни и речникови грешки.

Та те българите, дето са родени, израснали и продължават да живеят в България пишат "незнам", "геройте", "насемейни начела"; смятат "гризам" и "пееме" за правилни; казват "сори" и "кликвам".

Ама нека за българите в чужбина да говорим...

# 48 1 дек. 2014, 17:17 ч.

Мнения: 16 076

Не познавам за съжаление пет поколения емигранти от никоя националност и не знам доколко запазват своята идентичност.Може би при евреите е най-силно?Нормално е по някое време нещата да се претопят постепенно.
Аз се дразня на непрекъснатата конфронтация между българите тук в Б-я,и помежду им на живеещите в чужбина,и между живеещи тук и навън.Все нещо се спори,все нещо се мери,доказва,акъл се дава,изводи правят и т.н.Ако на някой от чужбинските ни сънародници нещо не му харесва на мястото,където живее,вместо да се опитат да помогнат или съчувстват,останалите стават груби и иронични.Винаги го изпращат да си ходи в Бг.Такъв народ сме си.
Кое дете къде ще е щастливо също е много относително.По нашенска си презумция се предполага,че в чужбина винаги ще сме по-щастливи,задължително ще срещнем ''по-културни хора,висок стандарт.От там никой не се връща,освен ако е абсолютен неудачник'' и пр.Ами естествено,че не е така.Както категорично не мога да се съглася,че заминават неуспелите в Б-я.Като се огледам тук само преуспели сме останали. Joy

Едни се връщат,други заминават.Какво толкова има да го играем на някакъв патриотизъм?
Винаги съм гледала с презрение на хора,които с упрек казват:Ау,ама как може да си пратиш детето в чужбина,ми то вече няма да е българче?!След време много от критикуващите ако имат възможност правят същото...
Както са писали по-горе най-важно е човек да намери своето място,където да е щастлив.

# 49 1 дек. 2014, 17:53 ч.

Мнения: 8 163

Съгласна съм, Силвър, че не е нужно да си неудачник, за са искаш да се върнеш в БГ. Някои хора просто не намират мястото си в чужбина. Или предпочитат да се върнат в БГ. Познавам такива и винаги бих им пожелала попътен вятър.

Защото всеки намира щастието си по различен начин. Важен е крайният резултат.

# 50 1 дек. 2014, 21:19 ч.

Мнения: 463

рпт94, ти не спомена ли, че първата година от следването ти е преминала в езиков курс в мейдународна среда. Не успя ли през тази една година да зажържеш някакви нови познанства с други чужденци?

Hие емигрирахме преди малко над две години. Не мога да кажа, че сме напълно адаптирани, но животът ни малко по-малко най-накрая се подрежда. Започнахме да се чувстваме комфортно и на място, да имаме своя соцiaлна среда, приятели. Това отнема време.

Един съвет бих ти дала - не гледай на заобикалящата те среда като вражеска, нито на всеки невинен въпрос като нападка. Аз работя с хора и всеки ден ме питат поне по 3-4 пъти от къде съм, какво правя тук и т.н. След първите няколко пъти си казах - или ще позволя това да ме дразни, или ще приема, че хората са просто любопитни. Отказах да се вкарвам в излишни филми, породени от ниско самочувствие. Хората виждат в теб, това което ти им предлагаш.

А и студените хора, не са студени само с теб. Те и помежду си са такива. Аз излизам много рядко с колегите ми, въпреки че се разбираме чудесно. Това не е лично към мен. Те са такива с всеки, независимо дали е роден в съседното село или на другия край на земното кълбо. Винаги можеш да намериш някой от твоята порода, просто отнема време.

# 51 2 дек. 2014, 05:24 ч.

Мнения: 1 265

Цитат на: Имате поща в пн, 01 дек 2014, 21:19

+ 10

# 52 7 дек. 2014, 10:31 ч.

Мнения: 1 103

Не можеш ли да работиш и да изкарваш ваканциите в България? И също ако имаш да пишеш нещо и не е нужно присъствие?
Така ще си и тук и там Peace

# 53 17 дек. 2014, 06:50 ч.

Мнения: 429

Един пингвин мастилно черен -
наперен, стегнат и уверен -
в един прекрасен ден поиска,
реши се и пое на изток.

Преплува ледни океани,
прескочи зеещи вулкани,
пребори горски великани
и стигна нашите балкани.

И както патешки вървешe,
(а той съвсем наконтен беше),
внезапно чу пронизващ крясък
и скри се в бляскащия пясък.

Когато изпод трънки скрити,
надникна и се окопити,
видя един белеещ гларус
безспорно лекичко на градус.

'Братчед, защо си в тая трънка?' -
дочу напевен глас да звънка.
Братчедът леко се отръска,
перчема си с вода напръска

и с гордо вдигнатата човка
се приближи с маневра ловка.
'Пин - гвин' - подаде свойта перка
и бе му връчена манерка

със огнено мистична течност
и топла братовска сърдечност.
Пингвинът взе, отпи, преглътна
и върху пясъка се гътна.

Вълни от огън го обляха,
вълните морски го заляха
и някак толкоз непонятно
му стана леко и прятно

и вдъхновено, без да чака
съблече и захвърли фрака.
И двама бели братовчеди
сред диви огнени обреди

решиха, че абсурд е, братко,
пингвинът да е тук за кратко. ...
Но ето че октомври мина,
настъпи снежнобяла зима.

Небето синьо се намръщи
и Пин се затъжи за вкъщи.
Това е моята Родина
със вечна снежнобяла зима.

И тук е хубаво, човече,
но много е оттам далече.
И Пин с братчеда се сбогува.
Продума, много ще тъгува.

И мъжки своя фрак облече
за пътя много надалече.
Напусна нашите балкани,
пребори горски великани,

прескочи зеещи вулкани
и стигна родни океани.
Но нещо странно там се случи,
със изненада той научи,

че никой друг не беше чувал
за там където бе пътувал.
Не бяха чували за пясък,
или за други птичи крясък,

или за огнената течност-
ключът към сладка, кратка вечност.
Ако свалеше си той фрака,
съветът започваше да кряка.

И бавно, неусетно, леко
умът зарея се далеко.
Сега пътува Пин годишно
между океани и балкани.

Да му напомнят е излишно
за великани и вулкани.
Пин паднал беше сам в капана
на стара истина една:

Веднъж преминал океана,
си все от грешната страна.

# 54 17 дек. 2014, 08:53 ч.

Мнения: 217

страхотно стихотворение.

# 55 17 дек. 2014, 16:25 ч.

Мнения: 8 163

Цитат на: Jennie в ср, 17 дек 2014, 06:50

Веднъж преминал океана,
си все от грешната страна.

Това изобщо не важи за всички емигранти.

# 56 17 дек. 2014, 16:43 ч.

Мнения: 429

Цитат на: Фея Кръстница в ср, 17 дек 2014, 16:25

Цитат на: Jennie в ср, 17 дек 2014, 06:50

Веднъж преминал океана,
си все от грешната страна.

Това изобщо не важи за всички емигранти.

Естествено, че не важи! Simple Smile

В случая важи явно за автора на стихотворението, който за мен е неизвестен! Wink

# 57 17 дек. 2014, 17:26 ч.

Мнения: 8 163

Ако човек е сам, навсякъде ще му е чуждо. Тогава това за "грешната страна" би важАло.

Имаш ли си собствено семейство, нещата придобиват други измерения.

# 58 17 дек. 2014, 17:40 ч.

Мнения: 3 595

За мен важи с пълна сила тази част от стихотворението! И не, защото ми е тъжно, а защото, когато опознаеш други "светове" като се върнеш обратно ще ти липсват определени елементи от живота там, както и като си там винаги липсват определени елементи от живота "тук".

Никога няма да съм германка по сърце, това е ясно, винаги малко или много тук ще ми е до някаква степен чуждо в сравнение с България. Но мисленето ми и начинът ми на живот са се променили за 7-те ми години тук, така че в България пак ще ми е "грешно" ако се върна. И мисля, че това ще важи за много емигранти, дори и да не е за всички. Което пък не пречи пак да са си щастливи, където и да изберат да бъдат.

И особено пък като имаш семейство най-много е разкъсването - моето си ново семейство, което градя, е тук, но друга голяма част е в България. Колкото и да е, няма начин да не ми липсват майка ми, баба ми и дядо ми и т.н. и винаги изпитвам малко вина, че не съм с тях, особено сега на старини. Но такъв е животът на емигранта, винаги малко "грешен" Simple Smile

# 59 17 дек. 2014, 19:40 ч.

Мнения: 976

Самият факт, че пишете в нашенски форум означава, че нещо от тек ви липсва на новото място. /Като дете сме живели в далечна чужбина и като ми казаха, че се връщаме в България, не можех да повярвам, Бях я забравила как точно изглежда, но се вълнувах много/.

Препоръчани теми

Да си нямал никога никого

ЧААТАЙ УЛУСОЙ [Çağatay Ulusoy] - темата на ЧАЧО #1 [246]

Модни тенденции в прическите и всичко за косата Тема 18 В очакване на пролетта... :)

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 16

Причина:

Причина: