страх от майчинство

  • 13 189
  • 146
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 843
Бяхме се разбрали с майка ми да дойде първите дни след раждането. Не толкова да ми помага, а по- скоро да е покрай мен. Но така се случи, че не и дадоха отпуск и дойде само за изписването, а вечерта трябваше да се прибира, защото живее в друг град. Изпаднах в ужас, че ще останем двамата с ММ и малкото човече. Но бързо се взех в ръце( то нямаше и какво друго да направя).
Стегни се и разчитай само на себе си и на ТМ. Ако имаш и странична помощ , ще е още по- добре, но те са в помощ, а не за отглеждане на твоето дете.
Успех ти желая!

# 16
  • Varna
  • Мнения: 2 596
Споко, ще се справиш smile3521
Като останеш сама ще се мобилизираш, а и не си съвсем сама, вечер съпругът ти се прибира.
Та от грижи около бебока, няма да се сещаш колко ти е трудно или те е страх да си сама с него.
Ще кажеш, че ми е лесно да ти го рекна....
Та ако малко ще ти олекне да ти кажа, че аз като родих нямах ни мама, ни баба около себе си. А мъжът ми беше на другият край на света и се прибра три месеца след като родих.  Работата му е такава, че с месеци го няма и познай Laughing
Трудно раждане, не мога си седна на задника,  възможно най ревливото бебе/още в родилният дом акушерките го нарекаха ревлютУ Laughing не спря да рИве / и за десерт се прибираш сама в квартирата. Обаче кака ти Делта вика Неволята и тя и беше първа дружка Simple Smile Както ти писах по горе, грижите те почват от вратата и няма време да се замислиш, дали те е страх ще се справиш ли, а правиш всичко възможно за наследството в кошчето. За протокола Диването не спря да реве до 2 годинки и четири месеца ooooh! Laughing и беше яко недоспиване. На никой не можех да се облегна, освен на съпругът си когато си беше в България. Много ми помагаше, много, но за малко си беше при нас.
Хайде горе главата и ти можеш като мен и като останалите. Просто не се плаши.

# 17
  • Мнения: 636
Значи докато беше бременна пускаше няколко безумни теми  Mr. Green Сега пак ! Ти какво си мислеше, че е майчинството ?!  newsm78
Ами ако живееше далеч от роднини и познати, само с мъжа ти какво щеше да правиш ?!
Я се стягай и си гледай детето ! Вие сте го правили, предполагам е било желано, така че ако от сега си се затръшкала за после не знам.
Малко дете - малки проблеми, голямо дете - големи проблеми !

# 18
  • София
  • Мнения: 3 611
Дете да гледа дете не е лесно. Трябваше да помислиш, преди да забременееш, че на 20г. момиче не му е време за майка (едно време е било нормално, но сега времената са други). Т.к. обаче фактът си е факт, взимай се в ръце и действай - няма къде да ходиш. Таткото също не трябва да го изпускаш. Когато се роди моят син, първия месец не искаше да суче. Наложи се да изцеждам с помпа в шише и така с биберон да го храня. Двете неща обаче не ставаха наведнъж особено нощем и се наложи ММ да държи шишето с биберона, докато аз изцеждам. ММ ставаше в 3ч през нощта, за да храни малкия, пазаруваше и готвеше, докато се посъвзема. Бабите идваха само на гости. Grinning

# 19
  • Мнения: 5 173
Да е жива и здрава баба ти да ти отгледа децата!

# 20
  • Мнения: 14 843
Авторката , извинявай но съм доста учудена от грубите отговори които даваш когато потребителки те критикуват.Обиждаш ги ,наричаш ги "смотани" само защото са си позволили да напишат нещо което на тебе не ти изнася
Пишеш че си притеснителна но  не се притесняваш с лека ръка да обиждаш другите
Когато пускаш подобна тема би трябвало да си подготвена и за по негативни коментари  и не е нужно да скачаш срещу всеки изразил негативно мислене.Всеки има право на мнение  и неприемането на мнение което на теб не ти харесва наистина говори за незрялост


Цитат
гледай си работата злобно лелче ..на 20 е рано на 40 късно вие сте болни не аз Smile

Е това вече е ..... нямам думи

Знаеш ли дъщеря ми роди първото си дете на 21. Във Франция.Бях при нея 1 месец
После сама с детето на около 3000 км. от близките Помощ единствено от съпругът и който също работеше от сутрин до вечер.Виждах я всеки ден на скайпа колко е уморена,разбирах по изражението и че не си е доспала.Питах я как са как се справя.Отговора беше винаги - добре сме ,ще се оправим.Осъзнаваше макар и на 21 че детето си е тяхна грижа и отговорност
Утре внука ми става на 1 година/ да е жив и здрав/Ходи ,тича и е страшно палав , ама с мама и тате се справят чудесно,защото двамата родители са осъзнали отговорностите си

Последна редакция: нд, 05 окт 2014, 15:17 от djoleva

# 21
  • Мнения: 636
Девойката иска само положителни коментари. Всички заедно да и кажем " БРАВОООО !"  Joy
И не е до годините, родих първото си дете на 20, сега съм бременна с второ на 22 съм. Никога не съм искала помощ от никого ! Живея далеч от всички роднини и не чакам някой да става нощно време вместо мен, за да ми храни детето !
А ти авторке, си толкова разглезена, че дори не приемаш никакви критики, които повярвай ми - нужни са ти !!!  Peace

# 22
  • Мнения: 64
Девойката иска само положителни коментари. Всички заедно да и кажем " БРАВОООО !"  Joy
И не е до годините, родих първото си дете на 20, сега съм бременна с второ на 22 съм. Никога не съм искала помощ от никого ! Живея далеч от всички роднини и не чакам някой да става нощно време вместо мен, за да ми храни детето !
А ти авторке, си толкова разглезена, че дори не приемаш никакви критики, които повярвай ми - нужни са ти !!!  Peace
не просто ви много агресивно нападате,родих секцио защото имах високо кръвно,дълго време бях зле ...затова се ядосвам,защото не знаете и нападате,приемам критиките,когато са градивни

# 23
  • София
  • Мнения: 29 057
Аз също родих секцио. Това какво общо има?

# 24
  • Мнения: 285
Доста остро се нападнахте взаимно! Момичето
има нужда от малко кураж. На никой не му е било
лесно да гледа бебе.

Искам да ти кажа, че с появата на бебето се променя
почти на 180 С живота на една жена, независимо на
колко е години! Нормално е да си уморена, недоспала,
изнервена, самосъжаляваща се и т.н. Почти всяка родилка
в един или друг момент я връхлитат някои от тези чувства.
Трудно ще е, мобилизираш се, повтаряш си, че трябва да
се справиш сама, пък ако има помощ понякога, е добре
дошла. Коликите ще минат, бебето ще се поуспокои,а с
това и ти. Peace

На мен ми беше изключително трудно до 4-5 месец на бебето,
плачех много, бях изнервена, едва след този период започнах истински
да се радвам на бебето си. Сега е на 10 м., толкова е забавна
и сладка. Heart Eyes

Ще отминат тези трудни периоди, кураж! Peace

# 25
  • Мнения: 843
И аз родих секцио. Не е болка за умиране.

# 26
  • Мнения: 636
Аз също родих секцио. Това какво общо има?

Това е, че ние не разбираме !!!  Mr. Green

# 27
  • Мнения: 25 892
Тя не иска кураж. Даже не търси съвети как да се справи с някои конкретни проблеми с бебето, когато е сама с него.
Тя иска само да похленчи, че няма кой да ѝ гледа бебето, за да могат да си "общуват" на спокойствие с таткото, предполагам, че има предвид секса (поне ако се съди по другите ѝ теми).
Ако е толкова страшно да се гледа новородено бебе, което главно яде, спи и пишка, не знам как ще се оправя по-късно, когато започнат проблемите със зъбите, захранването, болестите, прохождането... А това дете ще трябва и някой да го възпитава...
Страшна работа било това майчинството, не е като да си играеш на кукли.  
А наборките беснеят нощем по дискотеките...

# 28
  • Мнения: 780
Ти като роди детето ли ти дойдоха всички тези мисли?  ooooh! Как ще гледаш дете, като май на тебе ти трябва гледачка...  newsm78 Вземи се в ръце и си гледай детето-то си е твое, ти си го създала. С времето предполагам ще ти минат тези глупости  Close

# 29
  • Мнения: 7 325
С първото ми дете майка ми ми беше постоянно на разположение тя се грижеше изцяло за бебето, аз само гледах отстрани.След това я виках непрекъснато дори да му сменя пампераса.
Когато родих второто не само че нямах роднини наоколо, нямах познат на който да разчитам в нужда. Мъжът ми пътува, та и него го нямаше. Бях сама с едно бебе и едно 12 год. дете в чужда държава. Страхувах се от много неща, може би и някаква депресия изкарах, но около всичко с което трябваше да се справям сама нямах време много много за размисли. Не родих с операция, но възстановяването ми продължи повече отколкото ако беше с операция. Та от опита който имам бих казала че помощта е хубаво да е с граници. При теб определено нещата са извън всякакви граници.

И нещо извън темата - когато пускаш тема във форум, трябва да си наясно че освен положителни коментари, ще прочетеш и такива които няма да ти харесат особено, което не означава че трябва да подскачаш като ощипана девойка и да сипеш публикации, които могат да се оправдаят единствено с липса на възпитание. Несъгласието си с някои потребителки можеш да изразиш с доста по умерен тон, най-малкото защото са отделили от времето си да изчетат проблема ти и да ти напишат съвет било то и по остър. Ако се чувставаш засегната и имаш основание за оплакване според правилата има бутон "информирай модератор", защото само това ( което не е единствено )
няма да кажа нищо само че си супер смотана не ми пиши в безумните теми

си просиш бан.

Общи условия

Активация на акаунт