За спонтанните и мисед аборти- моята история и съвет към вас

Viktoriya бъди силна, не се случва само на теб. Аз мислех по същия начин "Защо точно на мен". Лошото при теб е, че времето в което опитвате не е малко. Успех, надявам се скоро да ни зарадваш с една хубава новина 

благодаря много на всички който ми писахте,това малко успокоява особедно в моя случай понеже аз живея в чужбина без роднини тук да ме подкрепят,добре че е skapy за да чуя българска реч
тук докторите са по зле и от българия,винаги не знаят къде е проблема все всичко е наред и като се случи необратимото казват много съжаляваме
През тези 3 години ми бяха направени всички възможни прегледи и изследвания,ходих на ендокринолог приятелят ми дава сперма,проблема според лекаря са тези кисти който имах през цялото време,Вчера ходих при лекарят ми кязя ми да изчакаме 2 менструационни цикъла и пак да опитаме,Проблемът е че аз все още немога психически да се съвзема,по цял ден стоя вкъщи ,плача ставам и лягам с мисълтта за изгубеното ми бебе,Винаги съм била  силна здържах  се години сама в чужбина,опитвам се да бъда силна заради приятелят ми той преживя много покрай операцийте ми и сега и аборта,все пак е на 36 и още чака за първо дете

Здравейте, мили момичета!
Искам да ви споделя моята история, за да ви дам куража да не спирате да се надявате, че чудото ще стане, когато най-малко очаквате и за да знаете, че въпреки всички мнения на лекарите, че няма да мога да имам второ детенце ето, че имам една палавница на 1г. и 6м., по която не спирам да викам, докъто не заспи, но колко мило е когато чуеш "Бичам мама".....
Имам вече порастнала кака на 13г., с която забременях без проблем, но преди 7-8г. започнахме опитите да имаме второ детенце, които оказа се са неуспешни. Откриха ми полип на матката, който се наложи да отстраня, отново не се получаваше. Оказа се на цветната снимка, че са ми запушени и двете тръби - в деня който ми го каза лекаря ми се искаше да потъна някъде - толкова плаках.... Последва лапароскопия в Плевен при Бързашки - каза ми за съжаление са необратимо запушени - единствения изход е инвитро.... Подадох документи към фонда, изчаках удобрение и тъкмо бях на преглед, за да уточним кога ще започвам стимулацията при прегледа г-р Емин ми каза, че съм бременна. Не мога да ви опиша колко много се зарадвахме с мъжът ми, но уви прокървих в 7-8г.с. Забременях още 2пъти(а бях с необратимо запушен и тръби според лекарите). Конова ми беше казала, че е чудо при тези показатели на хромозомите как имам и едно дете.....
Направих всичко, което ме посъветва Конова - правих си вливания, бих си инжекции, но и трите пъти всичко завършваше с мисед, преди да се чуе сърдечна дейност на плода....Всичко завършваше на операционната с кюретаж - не можех да спра да плача, нямах сили да целуна голямото си дете - тя разбираше, какво става и заспивахме заедно тримата плачейки....
Трябваше да се стегна и да приема мисълта, че няма да мога да имам друго дете - с времето някак си свикнах с мисълта и се отказах от всякакви опити и надежди.... И така до преди да забременея за 4-ти път....Ходихме за седмица на почивка на с. Огняново - минералната вода там е страхотна - а аз киснах в басейна всеки ден, докъто не ми омекнаха краката... Явно там се е случило нещо - там водата отпусна и тялото и душата ми признавам си.... Няколко седмици след, като се прибрахме усъзнах, че ми закъснява, но реших, че ме хваща критическата(бях на 39г.), а и след толкова кюретажи и цикълът ми се промени... След 2 седмици обаче реших да си направя един тест - като видях двете чертички ми се стегна душата - реших, че ще преживея всичко отново 4-ти път... Няма да забравя как отивах с такова голямо притеснение всеки път в тоалетната, за да не видя, че всичко свършва... Бях предубедена, след като знаех какво съм преживяла.... Този път си казах без всякакви инжекции, лекарства, вливания - всичко опитах, но напразно - ако е писано да стане да стане, ако ли не....Казах си няма да казвам на никой, дори на мъжът ми, докъто не съм сигурна. На лекар отидох в 5-я месец - той ми се скара, че толкова късно съм отишла, но ми каза, че понеже ме разбира ще ми се кара по-малко...Каза ми да ти си чудо за медицината - с две запушени тръби и 3миседа - ето виждам сърчицето как бие. Не можех да повярвам. Колко притеснения и страх съм изпитвала до самото раждане може да предположите.... Слава Богу дойде момента на раждането - когато раждаш за един момент, в който усещаш как бебето излиза на бял свят се пренасяш в друго измерение...само чух акушерката ето го Божидар, а лекарят ми каза не това е Божидара - бебето с голям късмет - пъпната връв беше завързана на възел, който беше започнал да посинява....Неонтоложката  ми хвана ръката и ми каза бебчето е добре - не се притеснявай.... За около час те оставят с тежест на корема в следоперационна - няма да забравя колко плаках тогава от щастие, толкова изстрадано....
Така се появи на бял свят моето второ слънце - Божидара.
Стана твърде дълго, но си бях обещала, заради факта, че момичетата от форума толкова много ми помогнаха преди време, когато споделях болката си, че някой ден ще намеря време да споделя историята си, за да не се отказвате и да не спирате да се надявате, че един ден слънцето ще влезе и във вашия дом.

Здравейте , и аз съм в подобно положение ...
на 27 години съм и с мъжа ми искаме да си имаме детенце. Миналата година ноември месец разбрах , че съм бременна. Но когато влезнах в 7г.с. ембриончето нямаше пулсации, изчакахме още две седмици, но развитието на ембриона беше спряло и се наложи кюртаж. Лекарите казаха, че се случвало често и може да е от всичко , да не си правим изследвания и евентуално ако се случи втори път - тогава. На скоро разбрах,че отново съм бременна . В 5г.с. отидох на преглед, но ембрион не се виждаше,само плоден сак,казаха ми да отида след 10 дни. Сега се връщам от преглед - кухо яйце , изобщо ембрион няма. Утре трябва пак да ме изчистят... И вече след това да тръгваме по изследвания. Хубавото е ,че и двата пъти забременявам бързо на 2рия месец след като започнем опитите. Искам да попитам на някой от вас случвало ли му се е подобно нещо,на какво може да се дължи и  знаете ли какви изследвания трябва да си направим? И изобщо някакъв съвет да ми дадете. Много съм притеснена дали някой ден ще си имаме дете.

Мога само да те посъветвам да си намериш добър аг,защото по мое кнение на повечетоне им се занимава и трябва да им се молиш едва ли не че да ти пуснат някое изследване.
На мен ми пуснаха изследвания за хормони,токсоплазмоза,и тромбофилия(това последното не се поема от зк и си се плаща допълнително)но при мен аборта беше в късна седмица.

А някой знае ли нещо за болница в Плевен . Посъветваха ме да отида там да си направя изследвания, там били най-добрите доктори.

Sisoni,

направо се разплаках като те четях. Много се радвам, че си успяла и с второ детенце ! Все пак миседите ти, въпреки, че са 3, са в ранни седмици, не знам до колко е утеха. Ние вече правим опити за второ след един мисед и не знам дали ще се зарадвам или стегна на 2 чертички и поне първите месеци няма да се отпусна. Не те ли притесняаше да отидеш в 5 м на първи преглед? Ако имаше мисед и не беше започнала да се чистиш почва некроза и е страшно рисковано?

Сисанка,
има много инфо във форума за изследвания при мисед. При 2 миседа, задължително повечето направи, но добър АГ трябва да те насочи към кои и къде. В Плевен е доц. Конова за имунологични изследвания, затова са имали предвид града. Може първо с нея да се свържеш и тя да ти оформи какви прегледи/изследвания.

На мен ми се случи с първите две бременности точно както го описваш.
Чак след като родих сина си (трета бременност) и след това претърпях нов аборт, разбрах причината. При мен е фактор 5 на Лайден - генетична мутация, която предразполага към тромбофилия. Това изследване се прави в националната генетична лаборатория.
Д-р Конова и екипът й наистина са отлични професионалисти, които могат да те насочат какво да изследваш.

За това не се притеснявай. Не може да си представиш колко хора са минали през какви ли не изпитания, за да имат деца. Важното е да се установи какъв е проблемът и бебето със сигурност ще дойде. Като сравнявам знанията на лекарите по тези въпроси сега и преди 12 години, разликата е огромна   

Baltazara, не трябва да спираш да се надяваш, че един ден и ти ще видиш двете чертички, а страхът да не се случи отново остава докъто не видиш бебчето в ръцете си... При мен така се случваха нещата, че първо прокървявах и след няколко дни бях на кюретаж, за това си казах, че ще чакам, но след като нямах нищо 5м. реших, че е време да отида на лекар.....
Аз съм пациентка на КИРМ Плевен - направени са ми всякакви възможни изследвания и, както споменах и по-горе Конова ми каза, че с тази тромбофлебия е чудо, че имам и едно дете, Бързашки ми каза, че е невъзможно да забременя по естествен път след лапароскопията, но се случваше 4пъти, слава Богу последния път беше успешен... Някъде бях чела, че на човек му се случва само толкова трудности, които може да преодолее и докъто не ги преодолее, дори не осъзнава колко силен може да бъде... Понякога трябва да понесем толкова болка, но успешната крайна цел си заслужава...

Здравейте на всички момичета
Измина една седмица от моят мисед,болката и тъгата все още я има но трябва да продължа напред,защото ако се оставя на депресията никога няма да забременея отново.
Така че сега чакам да ми дойде и след 2 месеца подновяваме опитите.
Прочетох историята на всички и искам да се обърна към момичетата които живеят в чужбина относно отношението на лекарите,може българските лекари  да са понякога груби и да се "карат"на пациентките но поне ти обръщат внимание ,изпращат те на генетични изследвания,в чужбина няма такова нещо щом не си спешен случаи си никой поне така беше с мен ,аз отидох една седмоца преди миседа в болницата защото имах болки  в и лекарят ми отговори"това са нормални неща при първа бременност не сте спешен случай" И този същият доктор една седмица по-късно потвърди диагнозата на моят гинеколог,че бебето е мъртво.Затова момичета не се оставяйте само на един лекар винаги търсете  второ мнение,защотото преди всичко ние  сме в чужбина.

Момичета вижте на какво попаднах днес. Може да е от полза на някоя от вас, ако реши да си прави изследванията "Пакет от хормонални изследвания на щитовидната жлеза" - http://www.ofertomat.bg/Paket-ot-hormonalni-izsledvania-na-shito … -35-lv-p3681.html

Здравейте,може би съм поредната която ще си излее мъката!Преди по-малко от седмица и аз преживях такъв аборт-мисед аборт.просто не съм мислела,че някога ще изживея такава страшна мъка и празнина!И колкото всички да ми повтарят,че то е било бобено зрънце-бях в 9-10г.с.,аз си го обичах още щом видях двете чертички!Просто сега страхът да не ми се случи същото е страшно голям,това ми беше първа бременност и изживях най-големия кошмар в живота си!Да не говоря за отношението на лекарите и сестрите в болницата!Просто гледах как хвърлят момичетата като трупове след интервенцията!Как да преживея отново такъв кошмар и как да се реша отново да забременея и да изкарам нормална бременност като този страх ще живее вечно в мен!кажете ако знаете сега след колко време може да пробваме с мъжа ми отново?

Здравей,
Съжелявам много за загуба ти, знам че каквото и да ти кажа няма да те утеши в този момент. Моят съвет е да си поплачеш и да се опиташ да го оставиш в миналото. Повярвай ми, че можеше и да е много по-лошо. Моят абот беше преди 2 месеца в 21 седмица - премина като раждане и бебето живя 2 часа.
Относно това след колко време можете пак да започнете опитите, по -добре се консултирай с добър лекар - лично н мен ми казаха 2 менструации...
Прегръщам те силно и ти пожелавам в най-близко бъдеще да сбъднеш мечтата си!

Много благодаря,просто всеки лекар различно ми казва,а проблема е че мен толкова ме е страх да не го преживея пак,че съм в такъв ужас да забременея,а така искам веднага да стане-само това ще ме избави от тази мъка!