ОКТОМВРИйки с коремчетата се разделят, бебчета в прегръдките си те люлеят

На 02.10 сутринта отивам за пореден път на преглед - резултат 3 см. разкритие. Докторката ме изпраща да се разходя за 2 часа и пак да се върна. Изморих си мъжа от разходка (не зная и аз откъде ги изкарах тези сили) и се връщаме - нищо. Прибираме се вкъщи. Надвечер започват едни контракции, но тъй като аз си ги имам постоянно и не обърнах внимание. Обаче по едно време взеха да понаболяват. И аз се зачудих дали са истински или причината е от прегледът за разкритие. Започнах да ги засичам - ами те регулярни, при това на 4 минути  . Викам на мъжа си хайде, че сме и далеч от болницата. По пътя започна и кръста да ме стяга на всяка контракция. Продължаваха да са на 4 минути. Отидохме в болницата, направиха запис и ми викат: "Приемаме те". Разкритие - 3 см. И така се започна великото чакане. Разходки си правих, лежах, тонове се мереха, клизми се правеха, прегледи за разкритие. Към 3 часа сутринта вече контракциите ми станаха сравнително болезнени и на 3 минути. Е, добре, ама разкритието си стои същото  . Викат ми разходи се пак, за да се получи по-бързо. Еми добре, станах да се разходя и контракциите ми спряха   . Не съвсем, но болезнеността силно намаля и станаха веднъж на 15 минути. И това в 4 сутринта. Оставиха ме да поспя. Към 8 ми сложиха окситоцин. Бях крайно шастлива (тогава). И контракциите си започнаха. Всичко вървеше добре. Но в 10 сутринта разкритието ми си стоеше 3 см. Нашариха ми задничето от инжекции за омекване на шийката. А аз и си пиех но шпа по препоръка на лекаря за омекване. Викат ми ще ти помагаме за разкритието. Малеееееееееее, нямаше такава болка. Аз си мислех, че издържам на болка, ама не. Това по време на контракция да ти разширяват шийката си беше... Стана 4 см. Контракциите вече станаха доста силни. След 2 часа разкритието си беше същото. Хайде пак помощ. Болката вече беше ужасяваща, но разкритието стана 6 см. Вече си мислех, че контракциите няма как да стана по-болезнени - еми, станаха. Бяха на 2 минути. След час разкритието не беше мръднало. Хайде пак помощ с получаването. Вече мислех да предложа да ми направят секцио без упойка, смятах, че ще боли по-малко. Та, с помощта разкритието достигна 8 см. Ужасни контракции на 2 минути. И психически, и физически вече не издържах след повече от 12 часа раждане... След още неопределено време (не знаех вече въобще нищо за това колко е часа, нищо, че часовникът беше срещу мен) ме проверяват за разкритие - пак не беше мръднало. През това време не спираше да се увеличава дозата на окситоцин и да ми бият мускулни инжекции. В крайна сметка дойде време за последната помощ за получаване на разкритие - от 8 на 10 см. Седна докторката до мен и контракциите ми поспряха за малко  . Страх лозе пази. Та започна да ми прави разкритието. В момента, в който ми направи десетте сантиметра и бебето тръгна. Виждаше му се главата, напънах два пъти и ме сложиха на магарето, където с още 2-3 напъна излезе. Но ми направиха епизоотомия и отделно бебето излезе с ръката напред (ама тя още от корема не спира да ги мята тези ръце, сега продължава) и ме разкъса и отвътре. Та имах някой друг вътрешен и външен шев и загубих малко повече кръв, та затова и бях с 2 абоката и хиляда системи. Като се роди ми я показаха и можех да я позная след това и сред 200 бебета. Влюбена съм в нея и бих изтърпяла всичко това отново заради нея. Много успех на неродилите и дано при вас мине по-леко, но със същия прекрасен финал