К.О.Т.К.И-те {10}

Беличке  ако ще издържиш полета, според мен си заслужава пробването, само дето струва пари. Той каза, че сега не е унизително, има си ред, спазва си се. На доста хора са отказали, но и на доста са дали. Направо не знам що така ни отрязаха  Той предишната виза не я е ползвал, защото конференцията (точно в Бостън) е била отменена, така и не е пътувал, а визата са му я дали супер лесно. Ти като държавен служител ще те гледат доста благосклонно.
Друг свят е и заслужава да се види.

А за Истанбул...аз не съм ходила от Ной-ско време, почна да забравям вече  Оня ден се чудих какво беше Ортакьой, а ей сега не мога да се сетя парка с лалетата как се казваше...виси ми в главата Мачка и това си е, а не е така  Потъвам от срам направо 

Емиргян.

Полетът ... първо ще пробваме по-кратки сигурно. Но засега тези неща не са на дневен ред. Скоро, струва ми се, и Истанбул ще ни е трудно да си позволим. Ама ще затвърждаваме отговорите още, де. А и четвъртия все още "виси".

Това са доста пари, Николче. Всичките ли се губят? Не съм наясно с условията.

Николия, няма ли възможност за промяна на име? Вземи някой с теб и заминавай! Аз и сама бих тръгнала при тези обстоятелства.

Че полета от централна Европа до Ню Йорк - к'во? Тъкмо ми разправяха, че бил 7 часа. Щото сега от Осака до Франкфурт летяхме точно 11 часа и 55 минути! А нали се сещате, че веднага се литва за София, а моя милост от там набегом, с такси до автогарата и 6 часа с автобуса до Варна + 15мин почивка, която шофьорите си разтеглиха до към 20- 25мин. А аз вече не издържах, идеше ми да ги заритам.

Беличке, приех ти поканата с удоволствие!

Аз също много съм забравила Истанбул! Също се мъчех да се сетя Емиргян, от вчера насам и до днес не го бях измислила. А сега погледнах в Истанбулската тема и там говорите за някакво метро от Лалели през Златния рог?! Нещо ново ли има?

Николче, от влака нищо се не види. От микорбуса се вижда - магистрали, оризища - малки частни поленца. И природа. Абе вижда се, да. Села. Много интересни селца - малки и къщичките малки, и едни такива като бунгала. Никаква разточителност.
Сладките не са много сладки, съвсем ефирни са. Техните типични са от боб или оризово брашно, но е много популярно и френското сладкарство и много ги бива в това. От темата на Самурайка научих и обърнах специално внимание, на 4-ри пъти ядох торти. Много са леки и приятни. Имат една като палачинкова - лелей    окапах се! Не са чак толкова скъпи - 4-5лв парчето, то и във Варна са по толкова в някои сладкарници, има и по- евтини. Тая палачинковата ми стана фаворит, иначе ядох и шоколадова, пак свръх ефирна, ядох и с чай матча, разбира се.
За чаената церемония исках да пиша. В Киото ходихме, по едни малки улички, в една мака къщичка, на втория етаж, по- точно етажче, там всичко е малко. По този повод да споделя, че мислех венецианските улички за най- тесни на света, ама в Киото има и по- тесни. То е като коридор, не като пътека, козя пътека, ама със сгради от двете страни. Ех, Киото! Много ми хареса, пусто!
Та седнахме по японски на едно татами и се почна. Не е кой знае какво. Аз някога по телевизията съм гледала, празник, нещо специално е имало в японското императорско семейство и е имало чаена церемония, набързо бяха заснели. Дали заради това, си го представях много помпозно и тържествено. А не е. После щото гейшите владеели чаена церемония и пак от там си представях някакви скипрени жени, много натруфени да извършват някакви тайнствени и грациозни ритуали. Нищо подобно! Оказа се, че традиционно мъж извършва чаената церемония, но от много време вече и жени. На нас ни я прави мъж. Най- нормални съдове, подгрява вода, налива в купичка, слага праха от зелен чай и с една четка бърка като машина, да стане на пяна. Баш кашичка забърква. После подава на главния гост, който казва на японски - Извинете, но ще пия пръв. Забравих как беше, а аз го казвах, защото се турих за главен гост. После се дава на следващия и така. Сладката се поднася преди чая и се изяжда цялата. После се пие помията, извинете, чая. Цялата работа е в това, че си има обичай как точно да са наредените съдовете, с коя ръка да посегнеш да вземеш нещото, с какви движения да бъркаш и така. Прилича на ритуалите по българските сватби и погребения - има дежурни реплики, с кой крак да преминеш прага, че е еди какво си поверие и т.н. После в музей в Осака имаше интерактивна експозиция - един етаж, който представя събития от периода на еди кой си шогун (ами забравих го    ) Всичко беше на едни екрани, натискаш копче и тръгва историйка. Хем е като куклено шоу, хем анимирано, хем малко 3Д ефект има. Та един от тези екрани показваше чаена церемония след някаква битка, примерно, забравих. Та и там я видях, съвсем същото, като това при нас. И излгеждаше доста селско мероприятие. Не в лошия смисъл, но аз съвсем друго нещо съм си мислила.

Даааа, но хората умеят да си правят реклама на простите обикновени неща и така привличат посетители мераклии за тайнства.

Хайде по едно следобедно кафенце ! 



Николинче,  ама много ме хвана яд на тези значи ! Да кажа и аз - мисли нещо, търси човек и отивай- Ню Йорк и на мен ми е мечта.
Мои близки са в Бостън вече повече от 10 години и отдавна ни канят, ама все не можем да сколасаме.Едната ни обща приятелка ходи тази пролет - ами удивена е, просто ! Съвсем се запалих и аз, а сега като чета ...Мои приятели скоро взеха американски визи, без никакъв проблем, а на момичето бяха отказали миналият път - да им се чуди човек на критериите !

Госпожо, странни са им критериите, знам че не трябва да се лъже, дори да са ти отказали предишния път казваш, че си ходил на интервю и са те отрязали, а не го криеш, защото твърде лесно могат да проверят (те го и правят) и да те хванат, че нещо премълчаваш и изопачаваш.
Сама не ми се ходи, страх ме е да обикалям там сама, някак с него ще ми е доста по-спокойно.
Чашката е много хубава  дали се продават такива, признавам си не съм се заглеждала 

Цлете, смяната на името е сумати пари, така че не стои на дневен ред...Това си говорихме, ако има Господ отиваме в Лас Вегас, ошушкваме някоя голяма печалба от казината и се чувстваме обезщетени 

Пине, в какъв смисъл тортите им са ефирни? Извинявай, че след целия ти пост аз за това се захващам, ама сладкото ми е слабост  4-5 лв особено за Япония си е супер евтино, много ли са малки  Няма ли някоя снимка да им видим украсите, мен това много ме впечатлява. И в Истанбул ония рошавите торти много яко изглеждат.  На теб всъщност къде ти хареса най-много?
Иначе да, вече има метро от Лалели до Таксим и едната станция е на средата на "Козия рог" с панорамна площадка в двете посоки. Нямам търпение да я пробвам някога 

Парчетата са нормални тортени парчета или малко по- малки. Украсата е класическа, съвсем класическа, без да е кичозна. Не е като българските, по- натрупани торти, а баш като френските. Не съм снимала, но една позната ходи април месец в Япония и е снимала, има във Фейса освен да сложа една снимка от нейните, сега ще пробвам.


https://scontent-b-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-xfp1/v/t1.0-9/101750 … 0&oe=54ECEFD2

Вижда ли се?  Макар, че гугъл е пълен.

japanese patisseries

За съжаление аз не попаднах на такова изобилие. На по- обикновени само.

Ефирни, в смисъл, много леки като вкус. Съвсем леко сладки, не мазни, без натрапчиви аромати или вкусове. Не бях яла нищо подобно до сега. Хем е торта като торта, ама не е. Аз наскоро по погрешка направих една торта, дето хич не беше сладка - и крема, и блата, ама не беше такава, като техните. По- скоро блудкава беше мойта.
И аз си падам по тортичките 

Ей това даже си личи японския стил в украсата

http://snoozycute.files.wordpress.com/2012/08/sam_1486.jpg


Макар, че гледам излизат снимки на японски сладкари, но в Европа. Като гугълнах с Токио излизат снимки на туристи и има интересни неща. Между другото е ужасно да си харесаш много нещо далекоизточно, после не можеш да го направиш никога. Поне аз имам горчив опит с един крем карамел от Банкок, такова чудо на учдесата не съм яла повече. По какви ли рецепти не пробвах, какви ли не трикове - не и не, нищо общо.

Добре, че съм вечеряла!

Момичета, имам нужда от стиснати палци. Малко положителна енергия, че се понатрупаха някакви неща...
Благодаря ви!

Стискам силно и пращам цялата положителна енергия, която ми е останала ! 

Николче,  има такива чашки, решила, че този път ще си купя от тях !  Мерак ми е и от тези за чай да си взема, има много красиви, ама пусто като не обичам да пия чай в такива. Не, че  и кафе в такива малки ще пия, ама ...

Кажи сега, това новото метро, дето минава над Козия рог, от къде се хваща, от Таксим ли ?

Беличке, пращам много положителна енергия. 

Пине, с голям интерес прочетох всичко написано, а тортичките са супер, дори и само на снимка. Ама аз обичам тортички. 

Николче, жалко, че поради външни фактори няма да осъществите пътуването, дано да успеете да го направите по-нататък. 

Беличке, стискам и на ръце, и на крака 

Пине, дообре изглеждат. За моята лакомия поне 2 ми трябват. Радва ме, че ги няма гадните капкейкове, а залитат към европейските сладкиши.

Госпожо, не бях забелязала, че чашката е малка. И аз ползвам големи чаши (така наречените мъгс - mugs), ама предполагам и тях ги предлагат.

Фиоре 

  стискам палзи

Добра нощ!
Току що изчетох старата тема и гледам шест страници от новата, после ще дочета обаче... или пък утре , ама викам да се обадя. От събота бях в нетно затъмнение в забутано сливенско село, можело и без интернет да се живее, ако не знаете, да ви кажа. Снощи за малко се включих, но вече беше наложително на прага на абстиненцията.

Та четох за инсталацията на инсталатора на Пина и странните му мисли по време на мастурбация. Попиля ме от смях тоя човек.

Еми Катереми се е върнала, предполагам. Тук ли е споделила мисли или оттатък? Аз там съм още на 30 страница някъде към края на август, а то вече може и нова тема да има.

Сосче, онея неща тъкмо се понаредиха и пак се разбъркаха. Ще се донареждат през ноември.  

Сега се връщам на първа страница, после може и да донаждам тука.

ПП.

Мноого.


Ох, бее 

ПП 2.
Вижте кое време стана. Зарад' Пина не мога си легна. Аз по принцип те харесвам като пишеш и обясняваш за нещо, каквото и да е, но тук с японските разкази направо ме "спечели" форевъ. Някак си самия ти словоред е един такъв много радващ.

Беличке, стискам и аз.

Ай лека!