К.О.Т.К.И-те {10}

Николче, я набързо спретнете по един подпис и той ще стане гръцки гражданин.  Няма да ви горят билетите! 

Преди години и на нас отказаха. Останахме с ... долара по-малко и в пъти повече горчилка от унижението. Висяхме часове наред като овце в двора им - първо студ, после пек. Отнасяха се отвратително и с пренебрежение. Дори тоалетна не бяха осигурили. Нито поканата на американския гражданин, който щеше да ни развежда като благодарност, че ние го направихме на българска земя, нито факта, че си оставяме децата в България помогнаха за визата. Казаха, че сме потенциални емигранти.  Повече не сме и помисляли за Америка. Може като пенсионери да се разходим - на тях не отказват визи. 

Анджи, и тук да ти честитя! Бъди здрава, много обичана и сбъдвай с лекота всичките си мечти!    И много, много пътешествия! 

Танче, не може да подпишат набързо щото искат да направят " Моята голяма луда гръцка сватба" № 2. 

Николче,  .  Колко е голяма най-малката ти братовчедка? А с другата ти братчедка, модела, какво става? Промотира ли някъде?

Сега гледам Гришо Димитров по БТВ Акшън. Гледайте го и вие.

След малко ми почва сериала по Канал Д /турски/, това е инфо за Ети, ако ме прочете навреме! 

То да станеш гръцки гражданин не е така лесно...Двойно гражданство може само ако ти се полага по право, тоест си дете от смесен брак, както е в случая. Виктор за да стане гръцки гражданин трябва да е баща на гръцки гражданин и да имаме брак минимум 3 години. После са куп документи, такса около 1000 евро и пак няма гаранция...Принципно не признават двойно гражданство, ама има някакви врътки и режими да може да ги придобиеш без да са ти по право. Сега промениха закона (така мисля, че следя много) и децата на емигрантите родени в Гърция не получават гръцко гражданство автоматично. Изобщо въобще...

Танче, това с отношението е много кофти  Той каза, че и преди и сега са били любезни, ама знам ли ги какво мислят всъщност...луда история.

Пине, имах предвид второто му ходене, първото нали беше за турнир по Го и не го броя за ходене. Сама...точно в Ню Йорк не, това си е нашата мечта и си я чакахме.

Хелънче  най-малката е на 5 и половина (според думите й  ). На детска е до 14:30 и водя сутрин, ходя прибирам, забавлявам, опитвам се да обучавам и изобщо...Следващата година ще бъде първи клас и няма търпение. Най-приятно ми е да я водя за ръка и да ми обяснява нещо.
Фръцла е в Атина, участва в някакви партита и промотира алкохоли по дискотеките. Не е станала звезда още.

Николче, и при нас бяха любезни. Няма как да не са. Все пак това им влиза в задълженията. Но някак чувстваш пренебрежителното им отношение. И сега е лесно с назначаването на интервюта в точен ден и час. Тогава трябваше да се явим много рано, да минем проверка за сигурност и после ни набутаха във въпросния двор, където чакахме до ранния следобед - без храна, без тоалетна, без място за сядане. Точно като овце в кошара. Безумие! 

Ужас!

И аз затова изобщо не гледам възможности за американски туризъм, защото вероятно няма да ми дадат виза. Все чакам да отпаднат, нали така обещават на всеки три години, че до три години ще отпаднат. Което е най- голямата подигравка, предвид колко много България си даде гъза за техните военни интереси, а насреща - нищо. Освен това България е толкова малка, че всички да емигрираме, пак няма да ни усетят. В крайна сметка, който е искал да емигрира в Щатите, вече отдавна го е направил по всевъзможни начини и даже американско гражданство си е взел. Край мен бая народ е вече американски гражданин, то голям праз! А и в цял свят ходим свободно, където се иска виза тя е наистина безпроблемна, само за тъпата Америка, по- точно САЩ е недостъпно. Все едно боб хвърляме за тях. Аз бих искала да видя Ню Йорк за няколко дни, Сан Франциско и май без всичко останало мога да преживея. Всъщност без целия им континент мога да изкарам, не е кой знае каква загуба, само Мексико.

Да отговоря на николчевите въпроси, че ми се дописа пак - бях в Токио, Нико, Камакура, Йокохама, Фуджи, езерото Аши, Киото, Нара и Осака. Май това е, дано не пропускам нещо. От тези Фуджи не бих повторила, тъй като е една купчина сгурия и на нищо не прилича. Само гората в подножието е много красива. Аз съм го сложила на снимка, ама никой не му реагира, защото и не го разпознава. Няма я снежната шапка по това време на годината, пък и от високо сниман, не изглежда като да се извисява особено. Отделно са постоянни мъгли там и казват, че едва 30% от туристите успяват да го видят. Добре, че ние успяхме. Не от раз. На 5-та станция го чакахме над 30мин и няма. Между 4-та и пета се оказа, че се вижда и спряхме да снимаме. Докато снимахме и мъглата се виждаше как бързо настъпва пак.
Езерото Аши би могло да е много красиво, ако се разходиш по него с малка лодка или едни водни колела, затворени във формата на лебеди имаше. Да минаваш близо край брега, да виждаш дърветата и особено ако са шарени, есенни или пролетно нацъвтели... Да минаваш близо до тории (червените порти във формата на 'П'). Ние минахме през средата с голям кораб, даже като ферибот, пътнически. Гората се сливаше в сиво, всичко беше далече и освен една вода друго не видяхме.
Нико е малко и спретнато. Японците имат фраза - никога не казвай кико, преди да си видял Нико - кико е красиво на японски. Самото градче не е нещо особено, но природата е прекрасна - едни гигантски, много високи но и много дебели борове. Някакви видове като кипариси, но пак много дебели и високи. Внушителни. Река, мостове, градини - каквито те си ги умеят. Сложила съм снимки от там. Храмове имат, от голямо значение, в единия там е погребан императора им (не помня кой). Шинтоистки, ама на будистки бие силно. Атмосферата е налична, обаче, струва си и даже бих повторила.
Камакура е яка. Има 100 храма. Там, пред храма на големия Буда Обама бил ял зелен сладолед, снимали го и така зеления сладолед от Камакура станал легендарен, сега всички го ядат. Става дума за сладолед с чай матча - японския зелен чай. Зелен чай, като зелен чай, но не се ползва отвара от листенцата, а са смлени на прах и се разтварят с топла вода, като каша става. Бая миризливо и не ми хареса. Туй е то японския чай и правенето на тая неприятна каша е чаената церемония. Но тя беше в Киото, а в Камакура Обама бил ходил като студент и бил ял сладолед с чай матча пред храма на големия Буда. Сега при някакво посещение искал да си припомни студенстките години и пак си взел такъв сладолед и ял пред храма, та и го снимали. И така за туй прекрасно градче изписах цял абзац за Обама, вместо за самото китно градче. Всъщност то не е чак много малко, даже хич.

Движихме се с микробус, бяхме група от 6 човека и аз, общо 7. Само от един град, който забравих как се казва, близо до Фуджи, хванахме шинкансен до Киото. Бая е скъп шинкансена, забравих колко точно, ама на момента сметнах в български пари и никак не е евтин.

Йокохама не споменах - хубав, голям град. Модерен, нов, изкуствено създаден, до колкото схващам и някак си личи. Големи сгради, молове, чисто, подредено. Китайски квартал    Заведения край брега, ама тъй, че не се вижда брега... Яка им е морската гара, пътническия терминал. Трябва да потърся повечко за него. Ново, модерно съоръжение, ама много нестандартно и интересно решение. Виенско колело, влакче. То Япония се оказа държавата на виенските колела. Както и на статуя на свободата, мост като бруклинския (това също съм го показала на снимка). Зачудих се и още се чудя, при такава силна индивидуалност, каквато е японската, традиции, култура, кому е нужно всички тези ментета там?!  
Йокохама е слят с Токио и няма никаква граница между тях. Като Атина и Пирея. Много подобно, защото Йокохама е пристанището. Йокохама е и втори по големина град в Япония. Според мен трябва да си ги броят като един град, направо.

Интересно е, че в Япония не ми се видя да има много туристи. Дори много малко, бих казала. Има някакви, най- вече в Киото се усещаха. Нищо общо с Рим, примерно или Флоренция. Като се замисля за тълпи с туристи все Италия ми изплува. Става дума за онова ялвение, дето си в центъра на някой град, а местни не виждаш, само тълпа от хора с къси гащи, сандали и фотоапарати. Дето ти краде от атмосферата и типичното усещане, което трябва да получиш. Даже май Япония е мястото, където видях най- малко туристи. Сравнително девствено, от ония места, дето сега е момента да посетиш, преди туристите да го осерат. До колкото се блъскахме с посетители по храмовете, то бяха деца- ученици, строени и с униформи, вероятно сега им е сезон за ученически екскурзии. И в Китай е запазена атмосферата. Там тълпи имаше, но все от китайски туристи, напоследък било излязло много на мода да пътуват и започнали от страната си, те не я познавали, особено хората от  забутаните провинции. Европейци много рядко се засичат. А, Тайланд е другото място, особено на някои места, дето местни хора не можеш да видиш, а само пияна, зачервена и нахилена европейска паплач. Постоянно правя паралел между Китай и Япония, но наистина и двете са все още неосквернени от туристическата лудост на съвременния свят.

Николия, вече тегля Virgin Snow, че да видим. Много ми се гледат пейзажи от Киото, много! Благодаря ти за препоръката!
Всъщност не го тегля, щото нещо не върви, ама ще почакам.

Пина, много хубаво разказваш. От оня ден се чудя какво яде там? И излиза, че трябва да се носи пакетирана храна, за да не изпостелееш, а? Това наистина е сериозно, защото си е основна потребност. А как бяха хотелите? Сама ли беше в стая? Погледнах цените на агенцията и ми се видя безбожно скъпо... 

А за САЩ и визите, споделям мнението ви. Аз и за това не съм правила опити да кандидатствам, въпреки нахъсването от сестра ми. Ами не искам да ми се правят на велики и да се чувствам като прошляк. Като паднат някога визите, може и да отида. 

 

Пине, разказваш много хубаво и колоритно.  Не бих го хапнала този сладолед само защото  Обама го е ял! 

Знаете ли какво-предлагам да не пускате нова тема за Истанбул. Да видим кога ще я заключат тази. Много съм злобна. Лошо ми е на тиквата, затова. Моля не пускайте нова тема!!!

Ха-ха, Цлете    няма да умреш от глад. Има Макдоналдс, макар и рядко. Не чак толкова рядко, но в Шанхай бяха през 20- 50 метра буквално, така ги очаквах и в Япония, но не са, много- много по- малко са. Също има севън елевън на всяка крачка (туристически супермакрет, ако не го знаете. И в Тайланд ги имаше, американски са, май, знам, че и там ги има). Там има триъгълни сандвичи с хляб, шунка, яйца, кашкавал. Също и една част от японската храна е приятна, стига да я случиш и от супер маркет се купува лесно, без таблет, без автомат, по старомодния начин, като в България. Масово се продава онигири, което е сандвич от ориз, увит в нори (кори от водораслил като за суши) и вътре с пълнеж, който може да е миризлив и противен, но може и да се падне съвсем човешки. Но да, да си носиш няколко кроасана и пакета солети в багажа никак не е излишно. Аз си носих. Винаги си нося, след като отидох в Тайланд без една троха хляб и умрях от глад 10 дена. Понякога и за консерви съм си мислила да нося. Не е като да отидеш в Италия или Турция и да ядеш на корем. Тяхната кухня е много по- различна и ако първите 3 дни си любопитен, както съм аз и настроен авантюристично, то след 5-я вече не се издържа.
Хотелите бяха прекрасни. В по- евтините козметиката в банята беше шисейдо    а в по- луксозния, който бяхме в Осака беше Pola, май не се внася в БГ и не разбрах колко е скъпа, ама косата ми толкова прекрасна никога не е била, както след като я измих с тази POLA. Шисейдото нали е баснолсовно скъпо и то, ама не ме впечатли толкова, колкото Пола.
Не бях сама в стая, бях настанена с още една жена, по мое желание. Непозната, но се запознахме и се сработихме. Тя беше от София, по- възрастна от мен, но с млад и боен дух   

Сладоледа ядох, но не заради Обама, а защото е характерен за Япония. Теправят и разни сладки с чай матча, ядох и такива. Също имат Киткат с чай матча, него не опитах, той се прави само в Япония. Изобщо гледах да опитвам типични неща. А сладоледа бива и само зелен цвят, без вкус, а има и с наситен вкус на чай матча. Не е лош, в интерес на истината. И сладките, като слепени кексчета с крем с чай матча ми харесаха. Иначе те правят много сладки от червен боб. На чаената церемония ни поднесоха по една сладка от червен боб, отгоре с кестен. Та имат и сладки от боб с чай матча.

Пине, златна си  Толкова хубаво и интересно разказваш. Хубаво е това, че сте се придвижвали с микробус, така май се вижда повече отколкото с влак  Повечето места само съм ги чувала, ще гледам в мапса за положение и гледки от улиците.
Въх, как не обичам зелен чай  И черен. Аз чай само липов май харесвам. То си пролича колко въобще обичам чай, де 
А сладкишите сладки ли са им? Знам, че тортите са доста скъпи, малки и лукс общо взето. Тъпо да правя паралел, но корейците казваха че техните сладкиши не са така сладки като нашите заради естествените подсладители, и те от една вафла боровец диабет хващаха (в кръга на майтапа, ама им идваше в ступор сладостта им). Всъщност, не знам дали сте забелязали, но дори шоколадите Милка при нас са по-сладки, отколкото в западна Европа, където имат повече вкус на какао.
И една тъпа традиция, дето сигурно са ви я казали - че японците празнуват Коледа в макдоналдс. Такава е традицията, защото те реално не празнуват Коледа и свързват празника с САЩ и филмите и изобщо егати логикаа имат 

За хамериканския туризъм  И аз се опъвах дълго време, някак Канада ме влече повече, но и те не махнаха визите за българи. Не ми влизаше в скорошните планове, ама тези цени на билетите просто...за справка Атина-Страсбург билета ми беше 390 евро... Щяхме да кривнем и до Вашингтон за 2 дни и така, ама не било писано сега.

Хелънче, да се оправяш, а ако трябва тема ще им пуснем пък, да имат поле за изява хората 

Ето, вече има кандидати да пускат нова Истанбулска тема.
Предлагам да им я сдадем. Въпреки, че не ми се иска!
Но тя вече не е "наша"  .

Хелънче, не е "наша", защото го позволихме.

Андж, със закъснение... Бъди здрава и обичана!

Николче, с тези цени ме уби. Мъж ми има първа братовчедка в Бостън. Отдавна ни кани. Мен обаче ме отказват цените, споделени от нея, от мин. 800 долара на човек. Като сложиш и другите разходи, става  . Тези звучат по-прилично...
Но като ви слушам, нас изобщо няма да ни пуснат. Не съм се интересувала, но мислех, че е по-либерално. Други техни братовчеди ходиха семейно, с двете деца, при сестрата на мъжа. Т.е. още по-съмнително. А без децата са ходили още 2-3 пъти.
Дали има смисъл да се пробваме изобщо - двамата, без деца сме... Хич не ми се ще да се поставям в унизителна ситуация.

Пине, ще ти пусна покана във фейса - ако искаш я приеми. Благодаря за разказите! И продължавай.