Искаш да кажеш, че да ходиш на лов е по-тъпо от това да говориш глупости и да пиеш кофти алкохол?
Eстествено! - Публикувана: 22 окт. 2014, 20:05 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2014, 14:13 ч.
Не стига, че
Eстествено! 
Иначе и аз възнамерявам да осигуря достатъчно занимавки на дребната: ще играе тенис, ще язди, ще рисува, ще ходи с нас по планините, в Италия и т.н., но това съвсем не означава, че ще успея да я преведа успешно през пубертета.
И сега, и тогава, смятам да я оставя да направи своите погрешни стъпки. Да изживее своите разочарования и мелодрами. Нещо, което майка ми упорито се опитваше да ми отнеме като право.
Милитана,
И при мен времето ще покаже. Добре е когато човек запомни къде са бъркали неговите родители и се опита да промени нещата. Иначе се въртим в порочен кръг, поколение след поколение.Ехх, Мамасита, да ти имам и наивността. Апропо, и моята майка разсъждаваше като теб. Иначе и на лов съм ходила с дядо ми, и къде ли не са ме водили..когато си на 16 просто искаш друго.
М/у другото, Лист ми е един от любимите композитори.
Мамасита, остави детето ти само да реши кое е тъпо и кое не, вместо ти да му организираш контролирани забавления, които ти се струват подходящи на теб. Не сме майки на роботи все пак, това са самостоятелни същества, трябва да им е позволено да правят глупости от време на време. Че тук като се размислихме - всеки извади някакъв скелет от гардероба на тийнейджърството си, включително и аз. Така че не виждам на какво основание ще изискваме от децата си да са съвършени и безпогрешни, а да се учели само от "грешките на другите".
Значи предлагаш да убива животни за да не ходи на купон?
Не, предлагам да се заеме с дейности, с които да изпита себе си и наистина да се "намери", вместо да се опитва да оригиналничи, като така се слива стопроцентово с тълпата.
Особено за момчета- ако е надмогнал себе си физически; ако изглежда добре- няма да има нужда да се показва с идиотщини. Ловът беше екстремен пример. Ако наистина е чак толкова див и непокорен. И да, предпочитам да убива животни пред това да убива себе си, бавно или бързо.
Не сме съвършени и безпогрешни, но е хубаво да се мисли в насоката, че на някои грешки просто НЯМАШ право. И като се случат, вече не са просто грешки, а са трагедия с последствия.
Сетих се за тийнейджърките, избягали в лагер на ИДИЛ и после се обадили да си ги вземат, щото терорягите ги забременили и забрадили. Е, някои грешки е по-добре да не ги правиш.
Aпропо, спорт.
Няма да коментирам другите аспекти на темата, но това ми направи впечатление - това момиче ходи на училище, това са 2-3 часа физическо седмично. Събличане пред съученички, покриване на нормативи, тичане, бягане, коремни преси... как въобще се случва това.
Не се преобличат при нас за физическо.
Искат ги с клинове или анцуг.
Скрит текст:
Aпропо, спорт.
Няма да коментирам другите аспекти на темата, но това ми направи впечатление - това момиче ходи на училище, това са 2-3 часа физическо седмично. Събличане пред съученички, покриване на нормативи, тичане, бягане, коремни преси... как въобще се случва това.
Отделно, за забелязването - имала съм отслабване в гимназията от 6 кг за около 2-3 месеца. Нито е страшно много, нито е страшно бързо, просто резултат на свръхнатоварената ми програма тогава, заедно с усилие да се храня по-здравословно. Паднах малко под 50 кг. Веднага ми организираха среща с училищната психоложка, без въобще да ме питат - притеснили се да не ме хваща анорексията. Отделно класната ми се беше обадила на майка ми да се увери, че здравословно съм добре. Преподавателят ми по физическо също коментира с мен дали не се преуморявам, обсъдихме как да продължа с йогата за разтоварване. За нищо и никакви 5-6 кила поне трима възрастни си направиха труда да разберат какво става. Тогава мрънках да ме оставят на мира, сега ги уважавам за активния им подход и загриженост.
За една буйна натура е много подходящо спорт , където да си излива
бушуващите хормони .
До 1 часа е на училище , а от 4 до 6 ако е на тренировка по лека атлетика ,
няма да има никакви мисли за щуротии .
бушуващите хормони .
До 1 часа е на училище , а от 4 до 6 ако е на тренировка по лека атлетика ,
няма да има никакви мисли за щуротии .
Aпропо, спорт.
Няма да коментирам другите аспекти на темата, но това ми направи впечатление - това момиче ходи на училище, това са 2-3 часа физическо седмично. Събличане пред съученички, покриване на нормативи, тичане, бягане, коремни преси... как въобще се случва това.
Отделно, за забелязването - имала съм отслабване в гимназията от 6 кг за около 2-3 месеца. Нито е страшно много, нито е страшно бързо, просто резултат на свръхнатоварената ми програма тогава, заедно с усилие да се храня по-здравословно. Паднах малко под 50 кг. Веднага ми организираха среща с училищната психоложка, без въобще да ме питат - притеснили се да не ме хваща анорексията. Отделно класната ми се беше обадила на майка ми да се увери, че здравословно съм добре. Преподавателят ми по физическо също коментира с мен дали не се преуморявам, обсъдихме как да продължа с йогата за разтоварване. За нищо и никакви 5-6 кила поне трима възрастни си направиха труда да разберат какво става. Тогава мрънках да ме оставят на мира, сега ги уважавам за активния им подход и загриженост.
Обич Синеока, нормално поведение на хора, които си знаят ролята в живота на децата, а не да се оправдават за неглижирането на проблеми с "не си завирам носа в чуждите работи".
Много ясно, че ако тийнът е бил записан на спорт, катерил се е в планина, ял е бой на тепиха- ами това хубаво ще му е задоволило нуждите от забавление и възбуда, но по креативен и полезен начин. По дяволите, ако е толкова деликафалия, ще го пусна да ходи на лов и да трепе глигани. Или поне да се научи да стреля. Предполагам, че всички тия неща са по-вълнуващи от купон с домашнярка, нали? Просто ще го подкупя с по-интересни неща.
Домашнярката я изключвам, детето не пие ракия, но със сигурност е опитвал алкохол и извън зоркия ми поглед. Въпроса е да го усетиш, да го научиш да си слага граници и да му внушиш, че на 17 му е рано. Спортът помага, да. Поне в тази възраст, защото после много спортисти и пушат, и пият. Не знам с какво ще ме изненада в бъдеще, но засега се справяме. При това е от децата, които не обичат да споделят особено.
Тук искам да отчета и наличието на външен авторитет. Един добре мотивиран треньор или учител може да постигне много от нещата, които чути от родител звучат старомодно. Или пък детето, ако има добър усет, се съгласява на думи, но игнорира казаното в стремежа си да е интересно и самостоятелно.
Е, съжалявам, някои грешки няма как да ги направя. Но това не значи, че не може да са ми познати, че и да ги предотвратя успешно за себе си и за други. Просто не се навирам между шамарите.
Нали се сещаш, че ако всички се учехме теоретично от грешките на предците си, светът щеше да е едно идеално място и всички щяхме да прелитаме наоколо с ангелски крилца.
Да, някои грешки няма да направиш. Но ще направиш хиляди други. И не е реалистично да очакваш, че децата ти ще се съобразят с твоя опит от хилядите твои грешки...Някои ще повторят и потретят дори, други ще избегнат и на свой ред ще направят още много други, за които може и наум да не ти е идвало, че може да направят. Понякога, за да установиш, че огънят наистина пари, бъркаш в него с гола ръка.
Добре де, да оставим алкохола - да речем, няма да е всеки път като се съберат, а 1 от 5 . И като знаеш с кого е, къде е, за колко време, дали има възрастен или няма, пак не можеш да си 100 % сигурен, че точно днес няма накой да свие една бутилка от къщи и да я донесе зад блока, за да се пробва.
Няма да забравя една моя приятелка как напипа дъщеря си. Беше започнала да ходи подозрително често на гости на своя дружка от блока - всичко нормално на пръв поглед. Родители вкъщи, посред бял ден, на една ръка разстояние. Но нещо я накарало да отиде да провери. Звъннала, майката отворила и й казала "Ааа тука са, в стаята, много са кротички, от 1 час си седят, не съм ги чула даже....". Приятелката ми обаче настоява да влезе и да ги види. Отваря стаята със замах и каква чудна гледка - тихите и кротки девойки с една бутилка водка под масата методично се напиват 
... Та така.
Въпросът е тия неща да се следят и да се ВИЖДАТ. А не да се заблуждаваме, че те нашите са много кротички и вкъщи си седят.
. И като знаеш с кого е, къде е, за колко време, дали има възрастен или няма, пак не можеш да си 100 % сигурен, че точно днес няма накой да свие една бутилка от къщи и да я донесе зад блока, за да се пробва. Няма да забравя една моя приятелка как напипа дъщеря си. Беше започнала да ходи подозрително често на гости на своя дружка от блока - всичко нормално на пръв поглед. Родители вкъщи, посред бял ден, на една ръка разстояние. Но нещо я накарало да отиде да провери. Звъннала, майката отворила и й казала "Ааа тука са, в стаята, много са кротички, от 1 час си седят, не съм ги чула даже....". Приятелката ми обаче настоява да влезе и да ги види. Отваря стаята със замах и каква чудна гледка - тихите и кротки девойки с една бутилка водка под масата методично се напиват
... Та така. Въпросът е тия неща да се следят и да се ВИЖДАТ. А не да се заблуждаваме, че те нашите са много кротички и вкъщи си седят.
В интерес на истината, ако децата ми допуснат някои видове грешки, ще си сменя политиката спрямо тях. Може да не е трагедия, но например ще се замисля колко точно да инвестирам оттам нататък в образование, забавления, ако щеш- дрехи и екстри. Защото някак не ми се струва, че ще обслужвам с всички екстри, ако са ми се качили на главата. Ще ми е тъжно, но няма да се залъгвам, че са същите деца, със същите възможности. Защото някои грешки повреждат.
И дори да не мога да огрея навсякъде, това не значи, че няма да има последствия. Защото съм дала среда, в която е трудно да избереш лошото. Но ако все пак го изберат, може би това говори за качествата им. И ще си променя поведението и очакванията в съответствие с тези качества- докато не докажат обратното.
Безусловната любов за децата ми е до време и до определен тип поведение. Другото вече би било самозалъгване и бих станала съучастник, като прикривам хора, които избират лошото.
И дори да не мога да огрея навсякъде, това не значи, че няма да има последствия. Защото съм дала среда, в която е трудно да избереш лошото. Но ако все пак го изберат, може би това говори за качествата им. И ще си променя поведението и очакванията в съответствие с тези качества- докато не докажат обратното.
Безусловната любов за децата ми е до време и до определен тип поведение. Другото вече би било самозалъгване и бих станала съучастник, като прикривам хора, които избират лошото.
