Не стига, че

Ти наистина ли смяташ, че трябва да търсиш превързочни материали, за да разбереш една жена дали е в цикъл?

Майка ми пробва веднъж да ме заключи, успя. След което не ме видя три дни. Намери ме с полиция, няма да обяснявам в какво състояние, че тук има и хора със слаби нерви.

Най-често си патят родители, които са супер самоуверени, че знаят всичко, че са пробвали всичко, че там където децата им отиват, те се връщат (любима фраза). Тези, които са убедени, че контролът е в техни ръце.

Някой написа по-назад, че има места от които децата ни се връщат и които са непознати за нас. Много вярно.

Парадоксът е, че аз самата след някоя и друга година съм заплашена да се превърна в точно такъв родител: знам всичко, пробвала съм всичко, при това съвсем не за една вечер.
Проклета да съм обаче, ако допусна моят опит да ме направи самодоволна майка, която самоуверено си въобразява, че детето и не може с нищо да я изненада.  

Това, което аз съм наблюдавала като тийн е, че точно при директно, пуританско говорене след това се получават най-големите бели. Момиче, което не е сядало с чаша вино със семейството си, се наковава като идиот. Дете, яло бой за цигари, пуши като комин.

Но защо ли белите не стават с деца, които са имали занимания и пълен ден с дейности, подходящи за възрастта? Я ми кажете дали ще е по-полезно синът ми да стане фустогонец от 14 или да се занимава с бойни изкуства и учене и когато му дойде времето не да точи лиги, ами да е станал впечатляващ екземпляр, който ще е харесван и сексът няма да е безкрайна драма и гонитба. Или дъщеря ми да има един хубав и стилен свят- ами трудно ще пусне в него някой загорял муньо.

Отново казвам- говоря като бивш тийн по-скоро. Но нещата относно самоуважението са валидни.

Но правилото е, че се провалят тия, които възпитават и говорят директно. Тия, които създават среда- и то не само материална и физическа, но и духовна- по-рядко се срещат с бедствия.

Иначе сигурно ще сработи фразата- Искаш ли да имаш кола на 18-я си рожден ден? Ами тогава няма да ходиш на купони с батковци.

Ранозрейките са много тъжни създания.

Естествено, че родителите на момичето са знаели! Къде, къде по-изгодно е да кажат, че не са знаели и отговорността да падне на дъщеря им, която е с по-различен статут пред закона.

Аз продължавам да твърдя, че израждането е станало с помощта на майката(бабата) и че тя е в основата на  бебеизхвърлянето! Ама е по-лесно да се обвини непълнолетния татко и небрежно да се пусне мълвата как пък баш той го е намерил и извикал за помощ. Да бе, да!

Израждал бащата? Къде? В дома на момичето, пред нейните родители? В неговия дом, пред неговите родители? В дома на някой съученик? Квартира ли са си наели? Или може би на хотел?

Дете, домашно раждане и властна майка!

Все си мисля, че за да му хрумне да бяга на един тийн....трябва да е убеден и сигурен, че има къде да отиде, при кого, как и т.н.
Никой не бяга просто ей така, с мисълта че ще се озове след някои час на улицата и ще спи до кофите за боклук. Нито, че няма да има какво да яде 3дни.
За да се свърши това, или имаш "подходящият" кръг приятели....на достатъчно години, че да не живеят с мама и татко, за да е възможно това....или и техните родители не обръщат особено внимание какво точно се случва в дома им.

И аз щях да пиша, че щом се е стигнало до заключване и бягане, работата е отдавна изтървана.

Check Please, ако знаеш, че няма къде и при кого да отидеш....хич не би ти хрумнала мисълта да бягаш.
Колкото и да са инатливи едни същества на по 15-17г., не са чак толкова глупави. И когато същите тези деца са свикнали на удобства и комфорт....няма да зарежат всичко това, за да показват на родителите си колко са в грешка.
Зад всяко бягство има добре подкрепящи и солидарни "приятели".

Ооо,Мамасита, в къщи никога не се е случвало да се крие алкохол,цигари и подобни.Това не ми попречи на 17 да се накова като казак.Добре,че ме посрещна баща ми в 22 когато беше вечерния ми час.Видя ме как съм се докарала и само ми каза-лягай си,аз ще почакам да видя да не ти е лошо.Тихо само,че майка ти ще почине ако те види.Сигурно бях изпила 400 гр.джин.На гладно,щото нали да сме по модата-слаби.Как се събудих не ти е работа-спала съм с обувките.Човека сутринта ми направил лимони с вода и отишъл на работа.Повече не съм си позволила да се издокарам и то само защото ,да не се изложа пак пред татко!Дума не спомена този човек,скоро само на маса се посмяхме,как още от малка съм носела на алкохол.Много е важно как приемаш родителите си,за мен е било важно винаги да не ги карам да се срамуват от постъпките ми.Авторитета за мен винаги е бил татко,при все че майка редовно ме биеше доста.

Пък аз само да попитам - докога така?
Докога ще контролирате и ще въздействате с хилядите механизми?
Планирате ли някога да оставите децата си да направят собствените си грешки и да се поучат от тях? Как инъче ще разберат, че всяко действие си има последици?
Както казваше един мой учител от гимназията : "Всеки труд се възнаграждава, всяка грешка се наказва и всяко удоволствие са заплаща в този живот".

.....което няма никакво значение, щом детето е решило вече да бяга, нали? И не ми се искаше да внасям още мрачни краски в и без това трудната тема, но преди години едно дете беше бито от баща си, защото не си е платил таксата в интерната. Детето се обеси. Ставаше въпрос за 20 лв. Така че не винаги тинейджърът търси комфорта, понякога просто му причернява и....може да станат ужасни неща. Чукайте на дърво.

За една буйна натура е много подходящо спорт , където да си излива
бушуващите хормони .
До 1 часа е на училище , а от 4 до 6 ако е на тренировка по лека атлетика ,
няма да има никакви мисли за щуротии .
Отделно да има респект от треньора , който да му служи като пример -
не келешите от компанията .

В контекста на темата, кои грешки ти се струват допустими  

Естествено, че има неща, за които много, много ще се постарая да не ги прави, нито ще я остава....ъ на свобода. 

milittana, аз не говоря за деца от семейства с насилие.
Те си имат други механизми за защита, спасение....или както искаш го наречи.
А точно за разглезени деца, получаващи всичко, живеещи в спокойствие и нелишавани от нищо.
Понякога го правят за тръпката, друг път ей така от скука...и т.н.

 
И под  това се подписвам с две ръце.

Наблюдавам  дъщеря ми- колкото  повече  се опитвам да я  контролирам строго, толкова повече  ми  прави  напук. Когато   го караме  со кротце и  со благо  и  си говорим  преди лягане, е  склонна  да  сподели   невероятен  обем  информация.
Какво  да  говоря  за  изненадване-  тя отсега  ме изненадва / не  винаги  положително/  с реакции, заключения, постъпки..пък  какво  да очаквам след  десет години- да  ме  със зяпнала от възхищение  уста ли? Ха дано, ама  надали.

Плюс това, колкото  и  да  се обясняваме  с децата  си,  това няма  да  угаси  стремежа им  да   натрупат собствен  опит и  да направят   своите  грешки.
Мисля, че ролята   ни  като  родители  е  да внимаваме  грешките  им, колкото  и  да  са болезнени, поне  да не  са  фатални. И,  ако можем,  да  им помагаме   да  се справят с последиците, а  не да ги изоставим  да  си блъскат  главите  с ръцеизмиващото : "Аз казвах ли ти? Ха  сега , оправяй се  сам/ а..."
Колкото и  да  им дишаме във вратовете, животът  си  е  техен  и  ние  не можем да  го управляваме   на сто процента  след една определена  възраст. Ок,  направили  сме, какото  трябва и  каквото  сме  могли, но децата  не   са   кукли  на конци. Имат собствени желания,  схващания  и  нужди  и  рано  или късно,  ще  се сблъскат челно  със  света  навън.  Искам  в  момента  на  катастрофата  дъщеря  ми  да  позволи  да съм до нея,  да й  превържа раната, да  й помогна  да  се  изправи   и  да  продължи,  а  не  да остане повалена  и  да  бере  душа, щото  аз  съм последната, към която  би се обърнала  за  помощ.

Защо точно с мен се заяде, след като 2 страници преди мен точно това обсъждаха като явно приемлив вариант?