Как' Сийке 
- Публикувана: 22 окт. 2014, 20:05 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2014, 14:13 ч.
Не стига, че
Е, хубава работа.
Как пък да не мога да контролирам.
Мога и още как. Разполагам, освен с остър характер и остър ум и с още хиляда механизми за въздействие от всякакъв характер.
Съгласна съм и с Чек и С Бърдсфлу.
Как пък да не мога да контролирам.
Мога и още как. Разполагам, освен с остър характер и остър ум и с още хиляда механизми за въздействие от всякакъв характер.
Съгласна съм и с Чек и С Бърдсфлу.
И аз напълно съгласна с вас.
Пубертетът е една много опасна възраст. Едно, че изведнъж всичко, което си чел, вярвал, пожелавал и т.н. изведнъж излиза, че не е баш тъй, както си си го мислел дотогава, второ, че милото ти, сладко, възпитано детенце, което си отгледал от парче месо, изведнъж се превръща в съвсем непознат човек, когото тепърва трябва да опознаваш и да се нагаждаш към него, и трето, през цялото време трябва да ходиш по много тънко въже, което всеки момент рискува да се скъса. А долу, в пропастта, всички знаем какво има - бягства, наркотици, алкохол, безразборен секс, самоубийства... Една непремислена дума накриво може да доведе до нещо непоправимо.
Поне за мен начинът е един - непрекъснато балансиране между доверие и контрол, между уважение към новоизлюпената личност и силата на родителския авторитет, да отстъпиш за едно, но да натиснеш за друго... При това без дори за миг да се забравя, че, дори само юридически, сме отговорни за тях, докато навършат пълнолетие. А и след това, много ясно, но вече чисто човешки, не и по закон.
Поне за мен начинът е един - непрекъснато балансиране между доверие и контрол, между уважение към новоизлюпената личност и силата на родителския авторитет, да отстъпиш за едно, но да натиснеш за друго... При това без дори за миг да се забравя, че, дори само юридически, сме отговорни за тях, докато навършат пълнолетие. А и след това, много ясно, но вече чисто човешки, не и по закон.
Чек, не съм привърженик на така нареченото приятелство родител-дете, но вчера си дадох сметка, че не съм си вършила перфектно работата, когато обсъждахме девойката от темата, първата реакция на сина ми беше : "Защо е правила секс на 14", а не "Защо не е казала на майка си".
А ми се искаше точно това да чуя, за мен не е най-важното точно на колко ще прави първия секс, или ще изпие първата бира, все пак вече е на 15, а дали ще ни се довери в трудни моменти.
Защото децата знаят, че родителите им са против и секс да правят, и да пият, и да пушат и от реакцията ни при по-малки простотии си вадят заключения (често абсолютно безпочвени) съдят как ще реагираме в наистина трудни моменти.
А ми се искаше точно това да чуя, за мен не е най-важното точно на колко ще прави първия секс, или ще изпие първата бира, все пак вече е на 15, а дали ще ни се довери в трудни моменти.
Защото децата знаят, че родителите им са против и секс да правят, и да пият, и да пушат и от реакцията ни при по-малки простотии си вадят заключения (често абсолютно безпочвени) съдят как ще реагираме в наистина трудни моменти.
Разбра ли се децата сами ли са решили да изхвърлят бебето или са били подложени на натиск?
Не се разбра.
Аз наистина няма да оправдая в никакъв случай поведението им, но ми се ще да разбера, защото още ми е извънземно странно как не се вижда една бременност, как се скриват всичките физически и емоционални промени свързани с нея и как се ражда у дома и как се изпълняват няколкочасови акушерски функции без никой да разбере. Простооооо, пълна мистерия.
Тва са две семейства, бе, не едно, и мъжкото, и женското.
Вчера даваха едно момче от класа им - абе беше малко променена ....ама каза, че е напълняла заради...../тук не чух диета ли каза момчето или друго/. Начи на едно момче му минават някакви подозрения през главата, но на целата рода - ни-щи-ко?
Има нещо дето не е баш така както трябва да е
Чек, не съм привърженик на така нареченото приятелство родител-дете, но вчера си дадох сметка, че не съм си вършила перфектно работата, когато обсъждахме девойката от темата, първата реакция на сина ми беше : "Защо е правила секс на 14", а не "Защо не е казала на майка си".
Напротив, перфектна работа си свършила и съвсем правилен въпрос е задал синът ти.
Знае какво трябва и какво не трябва, а не лежи на теорията, че родителите са му приятели и ще го разберат, каквото и да направи. Те хубаво ще го разберат, няма да го набият или изгонят, но работата на родителя е да бута към правия път. Девойката защо не е казала на майка си не е ясно дали е от страх от неразбиране или просто е решила, че не дължи обяснение. Явно е изтървана работата отдавна и жалко за момичето.
Средата я избират и моделират родителите. Безусловно.
Интересно. Това до 50-тия рожден ден на децата ли продължава? За мен пък е очевидно, че контролът ти е огромен на 5, отслабва на 15, а на 25 вече ще е абсурдно да се опитваш да го прилагаш.
Не се четем с разбиране, май. Къде написах "контролиране"? Написах "избират" и "моделират". Това е задаване на корени, ценности, традиции, понятия за добро и лошо, за приемливо и неприемливо... Кога трябва да свърши? Личният пример да си принципен и почтен човек, със самочувствие и самоуважение? Не знам
Естествено, че родителите моделират и създават почва за това, дето ще поникне като съзнание и ценности. Дори само с избора къде да учи и живее, освен с личния си пример.
А, че дефекти в системата винаги ще има, спор няма. Но не означава, че ние сме някакви случайни познати, от които нищо не зависи. Зависи, и още как. Другото би било много удобно.
Аз през повечето време говоря за себе си като бивш тийн, а не като родител.
И аз така. И не е като да съм била асексуална.
Пубертетът е опасен, когато детето остане без занимания и общо взето има време да му се въдят бръмбарите в главата.
Интересно дали експлицитно обяснявате на тийна да не краде колата и си криете ключа- или изобщо през ум не му минава да го направи.
Едва ли ще се почувства непълноценно детето, ако му се напомни, че към момента силите му са ограничени.
Чек, не съм привърженик на така нареченото приятелство родител-дете, но вчера си дадох сметка, че не съм си вършила перфектно работата, когато обсъждахме девойката от темата, първата реакция на сина ми беше : "Защо е правила секс на 14", а не "Защо не е казала на майка си".
Напротив, перфектна работа си свършила и съвсем правилен въпрос е задал синът ти.
Знае какво трябва и какво не трябва, а не лежи на теорията, че родителите са му приятели и ще го разберат, каквото и да направи. Те хубаво ще го разберат, няма да го набият или изгонят, но работата на родителя е да бута към правия път. Девойката защо не е казала на майка си не е ясно дали е от страх от неразбиране или просто е решила, че не дължи обяснение. Явно е изтървана работата отдавна и жалко за момичето.
Чек, не съм привърженик на така нареченото приятелство родител-дете, но вчера си дадох сметка, че не съм си вършила перфектно работата, когато обсъждахме девойката от темата, първата реакция на сина ми беше : "Защо е правила секс на 14", а не "Защо не е казала на майка си".
Напротив, перфектна работа си свършила и съвсем правилен въпрос е задал синът ти.
Знае какво трябва и какво не трябва, а не лежи на теорията, че родителите са му приятели и ще го разберат, каквото и да направи. Те хубаво ще го разберат, няма да го набият или изгонят, но работата на родителя е да бута към правия път. Девойката защо не е казала на майка си не е ясно дали е от страх от неразбиране или просто е решила, че не дължи обяснение. Явно е изтървана работата отдавна и жалко за момичето.
И аз бих казала- поздравления за родителския подвиг! Наистина не може да имаш 24/7 контрол. Но ако в главата са се появили ей тия граници, няма и нужда от такъв контрол.
Наистина- ако сексът се обяви за нещо "нормално" може споделянето парадоксално да намалее, дори за тревожни неща, които обаче са "нормализирани". Като например да правиш секс след всяка смяна на гадже, като така си увеличиш броя на партньорите отвъд комфортните нива за една жена. Или навъдиш всякакви драми и трудности баш когато ти е време да учиш. Презервативът от това не пази.
Та ние с колежките разбираме кога сме в цикъл, вие казвате, че, ако живееш с дъщеря си, няма да разберете има ли или не? И е много срамно да кажеш на дъщеря си, че, ако има проблем с цикъла, може да отиде на лекар.
По сайтовете пише, че могат да се ползват, но внимателно, и от девствени момичета. Чек, не съм привърженик на така нареченото приятелство родител-дете, но вчера си дадох сметка, че не съм си вършила перфектно работата, когато обсъждахме девойката от темата, първата реакция на сина ми беше : "Защо е правила секс на 14", а не "Защо не е казала на майка си".
А ми се искаше точно това да чуя, за мен не е най-важното точно на колко ще прави първия секс, или ще изпие първата бира, все пак вече е на 15, а дали ще ни се довери в трудни моменти.
А ми се искаше точно това да чуя, за мен не е най-важното точно на колко ще прави първия секс, или ще изпие първата бира, все пак вече е на 15, а дали ще ни се довери в трудни моменти.
Агент и аз се сдържам.
Детето ми знае,че съм била една от първенците на випуска.Не съм се хвалела,просто видя ми дипломата като я търсех за нещо.Когато ми донесе слаба бележка,забележка ,че е без домашно-казвам винаги-майната му на бележката,учи за себе си,не за оценки.Учи,за да го знаеш,защото утре като те попита твоето дете за нещо,да знаеш да му отговориш,не да се червиш като тъпанарка и да викаш-ми незнам...
Учи ,за да имаш избора да избираш.
Инак то никой не е застрахован от грешки,ако знаехме как ще мине живота ни,щяхме или нямаше да направим много неща.Всичко което ни се случва е един урок.
Детето ми знае,че съм била една от първенците на випуска.Не съм се хвалела,просто видя ми дипломата като я търсех за нещо.Когато ми донесе слаба бележка,забележка ,че е без домашно-казвам винаги-майната му на бележката,учи за себе си,не за оценки.Учи,за да го знаеш,защото утре като те попита твоето дете за нещо,да знаеш да му отговориш,не да се червиш като тъпанарка и да викаш-ми незнам...
Учи ,за да имаш избора да избираш.
Инак то никой не е застрахован от грешки,ако знаехме как ще мине живота ни,щяхме или нямаше да направим много неща.Всичко което ни се случва е един урок.
Всичко това е чистата истина, което е написала Сийка. И въобще, знам че по всичко сме съгласни.
Но и родителите на тия деца, с които се случват лошите работи или тръгват по лош път са ги знаели, че и приказвали, старали са се... а накрая им идва като гръм от ясно небе. Поне три такива случаи имам напоследък в близкото обкръжение и то все от това, на което казвате добро училище и добро семейство.
И знаете ли какво ми прави впечатление? Винаги нашето дете е подведено от някого, все в компанията е причината, то не е такова, не може да е такова...
Но и родителите на тия деца, с които се случват лошите работи или тръгват по лош път са ги знаели, че и приказвали, старали са се... а накрая им идва като гръм от ясно небе. Поне три такива случаи имам напоследък в близкото обкръжение и то все от това, на което казвате добро училище и добро семейство.
И знаете ли какво ми прави впечатление? Винаги нашето дете е подведено от някого, все в компанията е причината, то не е такова, не може да е такова...
Хмм, абе и аз съм била тийн.....и всичките ми съученици, цял випуск (100човека).
Сега леееко се преекспонират нещата....опасно, ужасно, не знам какво си още било тинейджърството.
Естествено, че когато децата слушат подобни приказки още от 5годишни....е да проверят и да докажат на родителите си колко е опасно, когато станеш на 12-13-17г.
Повече от това някои съученик да купи цигари и да отидем да пушим...или на купон да се внесе 1бутилка джин, или домашна ракия не се е случвало.
А нито съм живяла под похлупак, нито нещо от сорта.
Но за масовите простотии, които сега правят...не ми е и хрумвало да си помисля, какво остава да извърша.
И не говоря за преди 20-30-40г,. чак толкова стара не съм.
На децата освен приятелско поведение от страна на родителите им трябват и сериозни и стабилни правила. Не се ли изграждат обаче още от ранна възраст, после върви пробвай да правиш нещо.
А достатъчно разглезени и разлигавени до безобразие 5-7годишни деца виждам. Ами няма да стане от тях нещо по-различно когато стигнат до 13-15г., а тези проблеми ще се задълбочат.
Доверието, споделянето и всичко останало не започва да се гради на 10години, или когато влязат вече в пубертета.
Сега леееко се преекспонират нещата....опасно, ужасно, не знам какво си още било тинейджърството.
Естествено, че когато децата слушат подобни приказки още от 5годишни....е да проверят и да докажат на родителите си колко е опасно, когато станеш на 12-13-17г.
Повече от това някои съученик да купи цигари и да отидем да пушим...или на купон да се внесе 1бутилка джин, или домашна ракия не се е случвало.
А нито съм живяла под похлупак, нито нещо от сорта.
Но за масовите простотии, които сега правят...не ми е и хрумвало да си помисля, какво остава да извърша.
И не говоря за преди 20-30-40г,. чак толкова стара не съм.
На децата освен приятелско поведение от страна на родителите им трябват и сериозни и стабилни правила. Не се ли изграждат обаче още от ранна възраст, после върви пробвай да правиш нещо.
А достатъчно разглезени и разлигавени до безобразие 5-7годишни деца виждам. Ами няма да стане от тях нещо по-различно когато стигнат до 13-15г., а тези проблеми ще се задълбочат.
Доверието, споделянето и всичко останало не започва да се гради на 10години, или когато влязат вече в пубертета.