Искам да кажа ... (8)_27.10-02.11

Бързо да му се връща доброто здраве на пумпалчето ти, Нино!
Морена, добре е, че все още вярва в Дядото твоята девойка.

У мен има една тревога и реших да я споделя с вас, пък и Касита да сподели опит, защото знам, че работи в детска градина.

Та така, моето момиче е на 2 години и 3 месеца, преди 20 дни за първи път влезе в яслата.Беше усмихната спокойна, с голямо желание.Така изминаха няколко дни, никакви проблеми, госпожите я хвалеха- спокойна, самостоятелна, с хигиенни навици и т.н. Боледува малко и за 2 седмици й се събират 6 посещения до обед.Към края на втората седмица, сестрата ме посъветва да я оставя да спи там на обед, защото много добре се адаптира и... взех я следобеда в много добро настроение.По нищо не личеше какво ще последва, малко й се разтече нослето и реших да оставя няколко дни у дома.Оправи се и тръгваме за яслата, като се запъна това дете, като магаре на мост.Не искам, не искам, не искааааммм!!! Само това пищеше и до истерия стигна даже.
От тогава не е ходила на ясла, пак е болна, но и дума не дава да се издума за яслата.Със ставането е като мантра едно и също: Не искам на детска градинааааа!!!
Не искам да страда и да започне да заеква или нещо друго.Очевидно янма как да ходя на работа, а тя на ясла и направихме график някакъв до Нова година кой да я гледа.
Но се чудя как да постъпя за да може поне за Коледа да я заведа да си вземе подаръка.Дали да изчакам малко и пак да я заведа, или да бъда по-настоятелна.
Дайте съвет  

А след като може да говори казва ли защо не иска?

Искам да кажа, че дребната вече не я боли нищо и не повръща. Тича като хала из апартамента, утре ще я пусна на градина. Явно не е било вирус, а най-прозаично преяждане.

Майка ми дойде сутринта да я гледа за да мога да изляза да посвърша малко работа. Прибрах се преди малко и ги заварих уютно сгушени на дивана, котаракът задрямал при тях, разказват си приказки и се хихикат. Направо гърлото ме стисна, толкова мила картинка бяха  

Браво на Касита, че е писала на Дари и има някакво раздвижване. Цял предиобед съм я мислила..идва ми да го натупам здраво това момиче.

Не, Джули, казва само "Не искам спинкам на детската градина".Обяснявам й, че няма да спинка, само ще поиграе с децата за малко и че ще я взема, но тя се разплаква и започва пак с " Не искаам на детската градина".
Отчитам като голяма грешка оставянето й там за обедния сън след едва няколко дни там, може би й трябваше повече време за адаптация.

*Smilка*, детето е осъзнало вече ситуацията, но ако не е имало травмираща среда в яслата е добре да разберете защо не иска. Говорете му на детето, но и не отстъпвайте, ако нямате варианти да му подсигурите домашното гледане. Като начало може би е добре да я води баща й и да се разделят максимално бързо. Нека си взима по една играчка и да я предава на водача, а който я взима също да я взима с играчка или любима вещ. Въведете й ако трябва някаква наградна система, която постепенно да оттегляте, защото тя и без друго ще бъде примамка само в началото. После въобще няма да се сеща, че е трябвало да получи нещо. Успех.  

*Smilка* , ми че те бая са така, ама родителите им ги  водят, но вечер са доволни малчовците, а на сутринта - пак  драма  
Ако можеш си я остави. Моята тръгна на 3.6 на градина и първите две години толкова рехаво ходеше - да примрънка и я оставям, а това сборни групи- не! Малко да кихне и пак у дома. Мека работа. Само предпоследната и най-вече последната година ходеше с голямо удоволствие, но беше голяма вече.

Наистина, особено ако нямате алтернативи не поддавайте, като изключим, че моето сега застъпва болест след болест реве като магарица като я оставяме, но си изкарва после целия ден, само с апетита има проблем, гладни стачки прави. Но пък още не говори, та така решава да изкаже позиция може би.

Таис, браво на къдравелка, толкова хубаво описано, представих си рекламата на Мерси с бабата и внучето - уют и обич Ох, толкова е сладко човек да има баба! Моето ги гледа само на снимки за съжаление.

Различните деца приемат различно отделянето от семейната среда. Моят син започна с не искам на ясла едва лятото, няколко месеца след започването. С много разговори, с промяна на начина на водене и т.н. сега на всички обяснява колко е хубаво в яслата.

Знам, че много деца са така, но последния път ме извикаха на обед за си я прибера и я взех с температура, на обед си повърнала и супата.У дома нито температура имаше, нито повръща повече.Затова смятам, че е на нервна почва и от стреса.Просто ми идва в повече това, не бих искала да й го причинявам.

Смилка, за мен детенцето ти е още мъничко..по-добре я спри и я погледай вкъщи, ако не ти е проблем, разбира се  

Не искам да всявам страх, но моята щерка беше психически, а не съм сигурна дали не и физически, малтретирана в първата градина. Описала съм историята ни преди около година в темата за ЧДГ, да не се повтарям.

Тази презумпция, че всяко дете в началото пищи и се дърпа, ама родителят да стисне зъби и да изчака ми е отвратителна. Точно по този начин човек не може да разбере има ли наистина реален проблем в яслата/градината. Защото, хайде да не се лъжем, но не винаги там работят най-свестните лелки и учителки на земята. Достатъчно примери имам сред децата на познати и роднини, които сочат противното.

И най-вече: аз самата бях убедена в този ''закон'' и когато детето ми започна да плаче все повече и да да се дърпа все по-усилено, бях твърда и си мислех, че е въпрос на време да свикне. Огромна грешка. В един момент съвсем ненадейно станах свидетел на невъобразима сцена м/у моето дете и една персона, която сцена докара Ема до такъв стрес, че получи тик и от независимо, весело дете, се превърна в в едно изплашено, мълчаливо мъниче. Месеци ни отне после за да заглъхнат травмите.

Когато тръгна пак на градина, втори опит, се адаптира с усмивка за два дена. Просто хората се оказаха свестни и и помогнаха да преодолее страха. Оплаквания и до ден днешен нямаме.

Джулия, хубаво е наистина..аз имах две баби, плюс една прабаба, и всяко лято когато си идвахме, се чудеха как да ме разделят  

Изпаднала съм в невероятна дилема кой зелен чайник да си купя. Едните ми идват скъпо, другите не ми харесват на форма, а третите не ми пасват по цвят. Проблеми, проблеми...



http://www.houzz.com/photos/11298925/Alessi-Michael-Graves-Stain … temporary-kettles


Кафемашина за истински маниаци.

http://www.houzz.com/photos/10856499/Elektra-Semiautomatic-Coppe … s-and-tea-kettles

Ами той само скъпият е хубав, само дето не е зелен. 

Аз го намерих без тази пластмасова дръжка, ама много скъпо... Аз си купих един за 8$ и му се чудя дали да си го оставя, ама качеството е много съмнително. Та в този ценови диапазон ги искам.

http://www.houzz.com/photos/5957191/SoftGrip-Kettle-3-Qt-Red-contemporary-kettles

Цонне, тоя не е идеално лош, ама не е зеуен.

Смилка, каквото ти каже сърцето, то като си майчица е ясно какво, но лека полека да се адаптира. Каквото и да ти кажат, все ще е около   Кристина си обичаше учителката като втора майка, и аз я обичам тая жена, изобщо всички около нея в детската бяха супер и пак си скимтеше. На Кристина не и се спеше на обяд и това я тормозеше. Но иначе си е факт, че повечето деца, без съществени проблеми, трудно се адаптират. Ми мъчно си им е за у дома, трудно се свиква с режим. Те са си бебоци.