С какво ви дразнят свекървите- 38

Майка ми си го гледа ,три години се напикаваше след инсулт,имам брат там,не е женен и до сега.Помагал ми е ,дадоха ми две крави,на сина ми помогна по едно време.Сега си поделяме нивите ,майка ми накрая каза,че и  аз съм им дете и ми даде да продам две парчета ниви от наследството на баща ми.Третото парче сега прехвърлих на другия син ,първите две за единия,че се наложи спешно.Да не му проваля живота.А този ми плаща ремонта ,все едно купува нивата,но поне не е без нищо.Като учеха пък този сега бе привилегирован от мъжа ми,все на него внасяхме за да завърши ,че по скъпо е медицина,аз си знам другия как издържах.Той делеше и ме болеше.Но пак с мен са изкарани и онези пари,аз гледах кравите повече.Сложно е.Нямам злоба към никого.Просто констатирам.Старая се да съм балансирана.Но знам,че не винаги става.Скоро се открихме с позната от 20 години в нета.И се разприказвахме кой как ...не съм излъгала нищо.Но се стреснах като каза под каква звезда съм родена да живея така.Явно не го осъзнавам. А за майка като западна си ходех всяка седмица,но се връщах вечер,защото тук пък свекървата почти ослепя и да я паса.Да не запали нещо или се изгуби,щото излиза и я търся,два пъти  я довеждаха чужди хора,докато не можеше и да излиза.С нея се карах да не кълне,че това се връща като бумеранг на нас.Друго не е имало разправии,и двете сме млъквали като стане горещо.
И все пак майка  е гледала децата ми три дни.Защото приех свекървата на екскурзия в работата-питаха ме дали да я канят.Работехме в една фирма,различни звена.Но децата си обичаше,дори като сме в един двор си е голяма помощ да разчитам.Иначе са самостоятелни от малки-щом започна големия да познава часовник,на обяд тичам ,да наготвя,понякога и не ям залък,че няма време ,метна яденето и кажа-след 30 минути изключи печката.Правеше го точно.Не знам с какъв акъл съм разчитала,може би че има хора в двора и ще видят ако стане беля.Но свекъра приживе прехвърли къщата чрез гледане на мъжа ми.Подписаха и съм благодарна ,иначе сега щях да се стряскам кога ще ми искат дял.Дадоха в пари дела на девера.То каква къща,но имам покрив,на тези години си е сигурност.И сега сме по-близки с етървата и племенниците,докато бе жив девера и мъжа ми свеки си ги делеше и  да не си общуват,стара се яко жената.Живот като турски сериал.

Със сигурност наблюденията ти са върху вече женени двойки, а не като деца.[/quote]

Отново невярно. Едната двойка са две сестри, а другата - двама братя. Написаното след това също го няма при тях. Да не говорим колко са жалки тези двукраки, които учат детето си, че е нормално да бъде пренебрегвано от предполагаемите най-близки.

А дали не е по-жалкото, че има хора, за които е изключително нормално да си делиш децата, че и да насърчаваш един вид други родители да го правят, все едно е най-нормалното нещо.
Направо съм в потрес.

А представяш ли си, ако такъв двукрак очаква уважение? Защото по документи се водел "родител".

Това не е нормално да бъдеш пренебрегван от родител , но се случва в такъв случай трябва да продължиш напред  а  не жално да молиш и да чакаш/очакваш одобрение или някава промяна от тяхна страна.

Кое е по-добре -  да потънеш в мъка и саможъжаление ,  упреци , очаквания или да се отърсиш колкото и да е трудно и да продължиш напред.

А кой е твърдял, че трябва да молиш жално?

ПП Не че не съм съгласна с това, но не прочетох някой да призовава към такова поведение.

Ок не да молиш,  а да се оплакваш на ляво на дясно 
Каква е ползата ?
Какво променя това ?

Като всяко оплакване в този форум - временно ти олеква, предполагам. Иначе вече го написах - според мен, най-добре е контактът с такива да се прекрати, защото вредят.

Олеква ти малко на душата. Аз като се оплача, ми олеква и после пак продължавам да си се боря с живота.
ПП Не съм делено дете, въпреки че сме 2 сестри, но видях такъв пример при съседчетата. Дори като дете разбирах разликата.

Може , пожелавам на авторката на поста да се мобилизира и да си живее живота с любимият човек , детето , нейното си семейство.
Дано и е олекнало и дано това споделяне и помогне по някакъв начин , да се отърси ..... че това си е сериозна тежест с това да живееш.

А ти сещаш ли се, че има и такива двукраки, дето освен уважение, очакват и децата им да са им перманентно длъжни.
УжасТ.
Но, колкото и да го дъвчем това, абсолютно е безсмислено. Такива родители е имало, има и ще продължава да има.

Боряна, и аз ти съчувствам за тежкия живот. От друга страна ти се възхищавам,че в тези условия си успяла да отгледаш две деца,като единият е завършил медицина. Гледай напред и бъди здрава!

А, не. Аз говоря от позицията на пренебрегвано дете. Брат ми беше фаворитът в нашето семейство. Е, голям праз. Оправям се и дори сега аз се грижа за родителите си. Няма да опищявам орталъка, че са предпочитали брат ми, айде ся, лигавщини. Човек ако иска, може да се справя сам с живота, без да чака на друг. А може вместо това да седне и да мрънка.

Някой по-назад каза, че за пренебрегваното дете и съответно внуци, нямало имоти, пари и коли, та снахите съответно имали право да мрънкат. Ами сори, ама това е то, животът не е справедлив. Това е положението и колкото по-бързо пренебрегваните го преодолеят този проблем, толкова по-добре за тях. Личен опит.

Popule, ако си била пренебрегваното дете, наистина ли се усети, чак като се ожени? И продължаваш да го смяташ за нормално? А претендираш за интелигентност.
Да, справят се такива деца, не е нито чудно нито свързано с деленето от родителите им. Въпроса е съвсем друг.
Нали и ти си получила наследствен апартамент? Кой е казал, че пренебрегваните нищо не получават.
Получават, защото им се полага по закон. Просто им се налага да си го вземат по трудния начин, или да му бъде натяквано, че е взел същото, като другото дете, а фаворитизирания си го получава по презумпция.

И двете деца си ги правил, раждал, гледал. На каква база едното става любимо? Аз това никак не мога да го разбера.  

ММ е "пренебрегваното" дете, винаги него по-малко са го толерирали, отколкото сестра му (която е голяма сладурана помежду другото и много я харесвам). Той си го знаеше по дефолт и без мен. Не е страдал, ама и при тях не е имало чак такива брутални изцепки като при момичето, което писа по-нагоре. М**ната им на къщите, апартаментите и нивите, въпроса е, че тези грозни демонстрации се отразяват много зле психологически на пренебрегнатото дете. Много от тези деца цял живот се борят с чувството си за малоценност, ниското самочувствие и несигурността в отношенията им с другите. За да причиниш това на твоя плът и кръв, трябва наистина да си не повече от двукрако.