Истории от комунистическа България

   хлябът е еднакво, луканката и преди и сега е много скъпа, техниката и дрехите  сега са по-евтини, а сиренето - по-скъпо.

Защо така тълкувате думите ми като пренебрежение за институтите. Не ги пренебрегвам, напротив. Те си бяха тясно специализирани в определена област ВУЗ и се знаеше, ако искаш да станеш адвокат учиш във ..., ако искаш да станеш лекар - в ......
По назад имаше мнение, че образованието ни е било ниско и неконкурентноспособно с европейското, както средно така и висше.
Питам, след 10.11. освен да се преименуват и да разширят специалностите, да се открият нови /имаме 51 университета в момента/ висши училища, конкурентно способни ли са тези, които излизат от тях. Защо всички погледи са устремени навън, след като тук не е като едно време.
Това е простичкото ми питане, защото много хора пишат за едно време така, сякаш сме били роби. Ами не сме били повече или по малко от сега.

  За някои вузове имам поглед и мога да кажа, че наистина се получава образование на добро ниво, а има и много възможности по време на обучението за паралелно обучение по различни програми със стипендии, къде ли не в чужди учебни заведения, които възможности смятам да изследвам когато му дойде времето моето дете да учи.

  А защо толкова много деца избират да учат в чужбина, надявам се въпросът ти е риторичен - защото може и тук и там, насам-натам, както ти душа иска и възможностите позволяват.

вижте, така не се работи

дайте дефиниция на "университет", "статут на университет" и "висше учебно заведение (ВУЗ)" - и тогава да говорим за приликите и отликите.

мен тъй са ме учили в института, който завърших като университет през 1990-та. първо дефинираме понятията, па после ги ползваме.

разбирам от какво се подвеждате, но това е смешно.

университетът е университет, защото в него има различни, несвързани специалности - примерно, можеш да учиш китайска филология и биохимия в едно и също учебно заведение. докато висшият икономически институт, например, обучаваше само икономисти - верно, в различни профили. но все пак, всичко се върти около една научна област. после ги направиха университети всичките ВУЗ-ове, за да звучи по-гръмко. в някои случаи - и за да вкарат несвързани специалности, както правото в УНСС, например.

Университетът не е нещо повече, нито по-висше, нито с друга насоченост от висшето училище. По тая логика, сигур Imperial College в Лондон е последна дупка на кавала, в сравнение с University of Горно Нанадолнище...

Категорично не съм съгласна, че образованието ни е било лошо и неконкурентно - особено в точните и техническите науки. не знам на каква база си градите изказванията от тоя род, честно....

От долното тръгнаха моите мисли за едно време и сега.

Ама аз това го писах в отговор на потребителка, която критикува нашето образование, че било неконкурентноспособно  и затова дадох пример с учениците в Германия и чуждите езици, които ТЕ изучават или са изучавали в училище

Не задълбах повече, понеже тя беше писала, че се разводнява темата. Иначе, не съм съгласна, че сме с неконкурентноспособно образование.
Самата аз работя квалифицирана работа и съм с бг- диплома. От България ме пратиха в Англия на база обмен, за магистратурата. Не малко от познатите ми  българи тук са с бг- образование и работят квалифицирана работа, имат добри позиции.

В университетите се учеха хуманитарни дисциплини и се подготвяха основно учители. Право се учеше само в СУ.
Институтите бяха с професионална насоченост - медицински, технически, архитектура, хранително-вкусова промишленост, финанси и т.н.
Както бяха и техникумите.
Сега няма техникуми, всичко е гимназии.
Така е и с ВУЗ-овете, всички сега са университети.

Излезе статия в дневник по въпроса за соц образованието, но като гледам обидата на тамошните форумци, май дебатът е малко безсмислен.
http://www.dnevnik.bg/live/chitatelski_dnevnik/2014/12/05/243101 … brazovanieto_pri/
Мисля, че доста от написаното е вярно обаче.
И аз имах трудово обучение и съм завивала гайки, работила съм с менгеме и други такива простотии.
За учителката по история вече писах - заради комунистическите й глупости изпуснахме много от българската и световната история. Тя нямаше право да ни преподава предимно за Съветския съюз, но се ползваше с протекции и никой не можеше да й направи забележка.
По руски учехме окончанията с падежите наизуст, по едни таблици. Чак когато започнах да уча немски, разбрах що е падеж и за какво служи.
По английски бях най-добрата в класа, но нивото беше толкова ниско, че голямото учене започна след завършване на училище.
За университета е твърде специфично това, което имам предвид, и ще замълча.
Темата за образованието обаче е твърде чувствителна, не всеки е склонен да се вгледа в пропуските си, а и съвършена образователна система няма. Трябва да чуете французин да се изказва за тяхната система и ще паднете.

 Тука малко ще поспоря. Баща ми беше минен инженер и работеше в едно от големите предприятия, те тогава май бяха две - Горубсо и Хидрострой. Човека е строил тунели, водохващания, язовири и т.н. Работата му беше много отговорна и изискваше много познания и постоянно усъвършенстване, въобще, едни от най-ярките спомени от детството ми е, когато му се обадиха една нощ за някаква авария и колко беше страшно, докато разберем, че няма жертви, което стана чак когато след два дни се върна, защото телефоните, нали, такива неща не се говорят по тях.
   Освен всичко друго, може да се каже, че той ни изхрани и с някакви "рационализации" за които тогава даваха допълнително пари. Неслучайно ги пиша в кавички, защото по едно време, не щеш ли,   и го изпратиха в Швеция на дружеска визита по покана на  фирмата Атлас копко, производител на машини по неговата дейност, където имал възможност да види как се обучават хората, с каква техника работят, какво образование завършват и въобще, как са при тях нещата... ами какво да кажа, светлинни години ни деляха и още вероятно ни делят.

   Между другото, от това пътуване-  единственото му  в гнила капиталистическа държава, ни донесе едни несесери с моливи и химикалки, с  които много дълго бяхме звездите в училище


 Аз самата имам много дефицити в образованието от соц време, които ми пречат още - някои са чисто професионални и се дължат да липса на информация, която за хората е била широко достъпна, а при нас не, ако не и направо лъжлива, други са по... как да кажа, резултат от внушена още в училищни години предпазливост, страх да не изпъкнеш, да не се отделяш много- много от средата, да не биеш на очи, да не проявяваш много ярък индивидуализъм, дори и да имаш какво да кажеш...

Дали наученото от времената, когато ходехме на хадж при мумията на Вожда, е благодарение на мъдрата партийна политика, или въпреки нея? Аз мисля, че е въпреки.

Образованието от соца не може да получи добра оценка дори само  заради дълбокото запечатване на малоумните марксистко-ленински клишета в главите  на няколко поколения . Друг е въпросът, че и след това образованието не се подобри никак.

Близо 30 години откак и самите комунисти се отказаха от Единствено Вярното Учение, а темата е все така тежко просмукана от тия глупотевини. Това тежко индоктриниране с икономически ялови и исторически несъстоятелни тези не минава без последствия.

Не става въпрос само за политикономиите, истмати, научен комунизъм и прочее псевдонауки, а че чрез ежедневното говорене и учене по невинни наглед предмети е наложен порочен обяснителен и понятиен апарат. В резултат на това малцина дори и днес в опитите си да обяснят света успяват да изскочат от брътвежите за класови борби и строеве. Неспособността ни като общност да се справяме с прости проблеми до голяма степен се корени в политическата инфантилност - неизбежно следствие на мисленето с ленински догми.

Ирис, моят баща беше инженер-металург. Беше работил в някои от големите металургични заводи, после се отдаде на научно-изследователска и преподавателска работа. Свекър ми беше електроинженер, също с огромен практически опит, после ст.н.с в научно-изследователски институт, с патентовани изобретения и рационализации. Имам известни наблюдения, не говоря наизуст.

В някои отношения - най-вече по отношение на внедряването на електронно-изчислителна техника (поради наложеното ни ембарго) - оборудването изоставаше, но в никакъв случай не е ставало дума за светлинни години изоставане, това е нонсенс. достатъчно разработки и научни постижения имаме на световно ниво от онези години, за да се говорят такива неща.

факт е също, че веднага след падането на границите, огромно мнозинство наши учени и преподаватели замина да работи по научни проекти и да заема преподавателски позиции в западни университети - със социалистическия си багаж от научни знания, подготовка и постижения.

напротив, според мен, нивото на образованието в България в момента е драматично лошо и ежедневните ми сблъсъци с негови продукти го доказват!

Именно!

Снощи бях на РС, отчайващо е просто...
И става дума за елитна гимназия.
Не знам в обикновените какво е?!

За висшето също - като слушам как минават изпитите, нищо общо с това, което е било по мое време като тежест.

Вашите бащи и дядовци са учили при светила, нашето поколение - при партийни секретари. Има и изключения, разбира се.

"През 1938 г. Софийският университет посреща своята 50-годишнина като напълно развит, европейски тип университет със 7 факултета, 72 института, клиники, семинари, с достойни преподаватели и десетки чуждестранни лектори, със значителен библиотечен фонд и собствено научно списание. До този момент в университета се обучават 42 503 души, от които се дипломират 14 826 студенти. Софийският университет "Св. Климент Охридски" става един от авторитетните научни центрове на Балканите, формират се национални научни школи и направления в математиката, физиката, химията, езикознанието, историята..." (от сайта на СУ)

Днес преподаватели се шегуват, че броят на завършилите надвишава броя на приетите (заради премествания от други учебни заведения).

Ако е било толкова добро образованието по време на соца, защо децата на партийните величия са учили на запад, включително и Людмила Живкова?

Конкретно Людмила Живкова е завършила СУ, преди да учи в Москва и да специализира в Англия.