Истории от комунистическа България

'


Трябва да се разказва. Има един такъв цитат, не помня от кого точно "Който не помни историята си, е осъден да я повтаря".
На мен ми е интересна тази тема.

 Тя и на мен ми е интересна, а твоя пост е много хубав. Много неща си припомних от него едно към едно.

Скоро четох тези два материала - http://www.webcafe.bg/id_735479296   и    http://www.webcafe.bg/id_980182066   Много неща си припомних покрай тях.

Моето семейство е от тези, със лоши спомени. И майка ми и баща ми са страдали доста. Родителите им са били богати и образовани. Всичко им е било отнето и, и двамата ми дядовци не са го преживяли.
Бабите ми не са можели да работят, защото за тях не е имало работа. Едвам са оцелели и отгледали децата си. На майка ми не са и разрешили да учи архитектура, за да няма титла, на баща ми не са му разрешили да учи изобщо. Изгонен е от града си на 16 и се е борил сам.
След смъртта на родителите си открих писма, писани от баща ми до брат му - били са разделени години наред.
Няма такава болка, страх и несигурност.
Аз съм родена 75та и за нас социалисмът не беше тежък, но това не е повод да забравим какво са изживяли хиляди хора.
Имаме позната, чиито мъж е разстрелян след 9ти септември. остава сама с три деца и никой не и дава работа.
И двамата ми дядовци са били търговци и са имали земи. Единият е помагал на бедни деца да ги исучи, другият се е грижил освен за собствените си три деца и за 5те деца на чирака си, който умира млад и оставя вдовица с невръстни деца.
Да споменавам ли и стигмата да си осиновен, да имаш дете с дефицити, или е достатъчно казаното?
А, забравих и аз да спомена приятната екскурзия на която ни заведаха 3 дена след аварията в Чернобил.
Направете справка колко от нашето поколение са със Хашимото или други проблеми на щитовидната жлеза

и с репродуктивни проблеми.

Майка ми с очите си е виждала как като минава някой човек с увреждания, някой го сочи с пръст и се смее: "Хахаха, я виж тоя сакатия". 

Не мога да опиша колко съм щастлива, че темата е такава, каквато е, а не се е превърнала в Ходихме на море за 2 седмици и кренвиршите имаха вкус.
Нито имаха вкус, нито ги имаше, нито морето беше море.

Както повечето семейства, нашето също има тежки истории от този период, а има и истории от другата страна. От едната страна е рода на майка ми от селски чорбаджии - останали без нищо (ниви, земи, имоти, хамбари и градини в Телиш); баба ми и дядо ми, образовани и интелигентни хора, е трябвало цял живот да работят в заводи като общи работници; брата на баба ми е взет посред нощ и никога не се е върнал; на майка ми не са разрешили да учи право.
От другата - баща ми - баба ми и досега е крайно червена и благодарна до немай къде на партията, че благодарение на новия строй, с дядо са се измъкнали от село в града, построили са си къща; намерили са си хубава работа (баба е работила в завод като работничка, което е било в пъти по-добре отколкото на нивата; а дядо - пазач в затвора); и татко е успял да се изучи. В същото време обаче немотията е била толкова голяма, че не са можели да си позволят второ дете, баба е забременяла и е трябвало да прави криминален аборт (защото са били забранени), след това е трябвало да отиде на работа и добре, че началник смяната й е била разбрана и я е пуснала да си ходи.

Всъщност, единственото хубаво нещо е, че ако не са били тези събития, мама и татко никога нямаше да се срещнат в университета в Свищов и мен да ме има  Мама - от Плевен, учи икономика заради забраната да учи право; татко - от Пазарджик, хич не му се учи като цяло, но това звучи като най-лесното, което може да прави.

След това с моето име също са имали проблеми - трябвало е да се казвам Ваня, но не можело, трябвало да е Иванка. Баща ми се тръшнал, че такова име няма да ми дават, баба ми се тръшнала, че няма да съм на нея, и са били няколко доста тежки дни у дома. Докато умната ми майка не е намерила в списъка името Ива (да е жива и здрава ). Та и ние сме с "легендите" за имената, дето не са били верни.

Иначе нито долар не сме видели в живота си, нито Кореком, нито нищо. На някакво море видях дете да яде шоколадово яйце и това ми се видя най-вълшебното нещо на земята - тъничко, тъничко шоколадче, направо невероятно.

Toва е свързано и със замърсяването на планетата, отровната храна, узонова дупка и ред други неща. Поне преди 89 хранта беше качествена, макар и в оскъдица и се редяхаме на опашка за всичко. С 2 лв. ходехме на кино, 6 стотинки билета за рейса.   Козметика токсична има дори за деца, на хората не им пука.

Отиди и разгледай статистиката и въздействието на радиацията и предпазните мерки в първите дни и после говори за озонова дупка.
Бай дъ уей, живея под озоновата дупка и няма толкова разболели се хора с проблемни щитовидни жлези.
Престъплението извършено срещу моето поколение няма как да се изкупи!!!
Изкараха ни да манифестираме, не ни казаха, не ни предпазиха, криха се те в бункерите.
Искам учебниците по история да се пишат нормално, но няма да се случи.

Аделинда, предполагам се  досещаш, че тези умилителни спомени за билетче за кино 2 лева и 6 стотинки билет за автобуса, са резултат на изкуствено поддържани цени, а не на някаква държавна далновидност. А и 2 лева, ама можеш да отидеш да гледаш някоя соц боза.

Не знам дали Чернобил е причина за някои болести, но бих могла да си помисля, че е така
Доста хора се разболяват от рак в последните години.
Казват стреса го отключвали и други подобни заболявания..
Да, съгласна съм, но също така мисля, че в някаква степен всички българи сме засегнати от скритата от другарите радиация...

Детенцето на моя позната имаше онкологично заболяване. Лекуваха се в Германия и там лекарите им казали, че такива проблеми имат децата на майки, които през 1986 г. са били 10-15 годишни.

Down Under, за съжаление е точно така. Никога няма да мога да разбера този геноцид, изобщо реакцията на всички соц държави след Чернобил. Явно мантрата , че в една социалстическа държава подобно нещо не може да се случи е била по-важна от животите на хората.

Та макар и да съм родена '85, мразя комунизма.

Имахме една учитлека по Философия, пред която изразих отношението си към тези години, и оттогава 6-ците ми се превърнаха в петици. Тя си бленуваше по онова време.

   И са един от "виновниците" източния блок да се разпадне.
    Чувала съм нещо, което може да е градска легенда. Говореше се, че в нашия завод се произвеждат генератори и стартери, после се изнасят за Русия, претопяват се (сигурно не всички) и суровината се връща обратно за ново производство.

Качествена храна ли? Май съм хванала опашката на соц-а. Меденките бяха само 1 вид, без опаковка и докато стигнат до лавките, бяха твърди като камък. Бонбоните изведнъж се подмениха с някакъв ерзац, който не беше шоколад. Месо без кокали и жили не бях виждала, ей така да вземеш филенце както взимам сега. Селското стопанство може да е било не знам какво, ама и зарзават просто нямаше ей така да си купиш, като ти се прииска. Един зеленчуков магазин за целия квартал.

Обаче поне като четях 1984, направо се подсмихвах- знам от опит какво е "двумисъл", "ортодоксалност" и как човек може да се убеди, че дажбата шоколад не е намалена, а е увеличена.

Аз съм чувала за производство на електрокари, които са били купувани от страни извън СОЦ блока, за да им се вземе балансната плоча за тежест, защото била от олово, а то било по-ценно от електрокара.

Относно Чернобил- имайте предвид, че за японеца е по-важно да има лице пред хората от това да си признае колко точно от планетата е отровил с радиация. Така че нещата са стари.