Истории от комунистическа България

  • 157 930
  • 3 891
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 14 478


Абсурдност и нереалност, защо? За мен всичко си е било в норма. Живяла съм, както и ти, в годините на установен, по-скоро преустановяващ се комунизъм и подобни покупки от семейство Рубинщайн, са били останали далеч във времето. Не се и споменаваха. Семейство Рубинщайн дойде и изгони леля ми от апартамента си на ул. Дунав през 1992 г. Ето ти нейният абсурд, да речем.

В соц.лагера се пътуваше свободно и евтино. Да, вярно, бързо се обикалят Югославия, Румъни, Чехословакия и Полша, както и ГДР. Днес Китен е химера за съседката, работник от завод Зебра, била на споменатите по-горе места.

Както и да е. Аз съм наясно, някой ме пита, защо моят свят не е твоят. Да, разбрах го след 89-та.
Я пак. Кога се е пътувало свободно в соц. лагера? Нали за да пътуваш и в соц. лагера трябваше паспорт! А паспорти не даваха на кой да е....само на нашите....

И "в норма" можеш да живееш и в колибата с прасето-като не знаеш как е редно и си достатъчно късоглед.
То и това беше идеята на другарите-да ликвидират всички "виждащи" и свинщината да се превърне в норма.
Е-превърна се. И сега свинщината е норма за повечето. Няма връзки (рабира се)-само кадърни и можещи са на високи заплати, само некадърниците стоят без работа, а хора като КОЙ и сие са станали богати с честен труд и така...
Всичко си е съвсем нормално, Касита...

# 166
  • Мнения: 6 365
Доста от спомените ми от края на онази ера са свързани със специфичната соц институция, наречена "вилна зона". Там осезаемо можеше да се види резултатът от едрите и по-дребни връзки, като се почне с взимането на парцел (600 кв. м., не повече) и се стигнеше до връзки за набавянето на материали. След това, като по-будно дете, можех да усетя недоизказаните напрежения между съседите, вниманието да не разкажеш всичко. Чак в последствие разбрах колко точно дълбоко нагазили в червеното блато бяха някои от съседите и защо не се говореше за всичко с всички.

# 167
  • Мнения: 10 547
Ето, де, Нино, жалите се. Нормално е. Няма как да минеш през нестраведливост, лошо отношение, това най-малкото, и да кажеш: "О, беше чу-дес-но!".
Не можеш обаче да имаш живот като моите първи осем години и да кажеш, че е било кофти, защото на Нино на мъжа й дядо му ...  Разбираш ме, нали? Разбираш ли, всъщност четеш ли язвителността в постовете на останалите към мен? Не, не, те не са нападателни, хич.  Stop
Като мерене на гадността е. "Да, да, чудесен живот имах, ама ....". Така утре ще говорят и нашите деца. А внуците ни ще веят легендите.
Аз противопоставих, нарочно, моите спомени на вашите. Всъщност те дори повечето спомени не са ваши, де. Ето, и моят за дядо ми, се оказа с неточност. Нямало било АПК през 50-та. Да, де ама аз така си го разказвам и така си раждам легендите, както влизането в лагер за дънки чарлстон.

Преди години споделих тук спомен на майка ми, че са й били печат на бедрото, заради късата пола, а баща ми са го остригали нула номер в милицията, заради това че имал коса под тила, разпрали му и дънките. Обявиха ме в лъжа.

# 168
  • Мнения: 14 478
Доста от спомените ми от края на онази ера са свързани със специфичната соц институция, наречена "вилна зона". Там осезаемо можеше да се види резултатът от едрите и по-дребни връзки, като се почне с взимането на парцел (600 кв. м., не повече) и се стигнеше до връзки за набавянето на материали. След това, като по-будно дете, можех да усетя недоизказаните напрежения между съседите, вниманието да не разкажеш всичко. Чак в последствие разбрах колко точно дълбоко нагазили в червеното блато бяха някои от съседите и защо не се говореше за всичко с всички.
Ми те връзките са и сега..И сега "вземат" парцели за без пари и после ги препродават двайсеторно...
И сега трябва старото поколение да остане с "грапав" език, за да уреди щерката на "топла" службица с добра заплата...
Никаква разлика...

# 169
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 158
Позволете ми да споделя едно от тях.

Скрит текст:
Книжката на Таня


Таня Савичева - седемгодишна.
Таня, твоята книжка чета.
Тя е мъничка, мъничка книжка,
като тебе - със седем листа.

Първи лист:

Свирят немски гранати,
до оградата падна човек.


Втори лист:

Днес погребахме тате.

Трети лист:

Днес убиха Олег.


Четвърти лист:

Убиха и баба.


Пети лист:

(как ли сила събра
да напише ръчичката слаба):

Днес

мама

умря.


Шести лист:

Много Савичеви бяха,
вече никого няма дома.


Седми лист:

Ето, пак загърмяха.
Аз останах сама.

Таня


Таничка, седемгодишна -
все такава стоиш пред света.
Аз се свеждам над твоята книжка.

Таня,
уча се да чета.


Аз на ум я повтарям полека,
колко лесно запомня се тя.
Нека всички опитаме, нека -
тя е малка,
от седем листа.



Това го открих в мой стар учебник от 1-ви клас. Прочетох си и си спомних какво изпитах когато го четох за първи път. Меко казано ужас, ужас, че убиват майка ми, ужас, че идват фашистите и огромна тъга за момиченцето.
Другото беше за един разказ как един войник отрязва със сабя главата на едно момченце, което не казва къде е Ленин.

Предполагам, че сега първокласниците не учат такива неща....

# 170
  • Мнения: 500
Случай на наши близки: малко след '86-та мисля - тя е разведена, той още е женен, но на път да се разведе. Двамата се обикват и искат да се съберат, така че той задейства процедурата по развода си. А, и още нещо, колеги са.
Когато той подава молба за развод, жена му отива при началника на работата им и почва: "Така и така, другарю еди кой си, моля Ви, говорете с него, как така ще се развеждаме, не знам какво си ..."
Другарят еди кой си привиква мъжът и започва: "Слушай какво, не може така, срамота е, ти пак си имай любовница, ето и аз си имам, ама не се развеждам. Нали на жена ти после ще й викат парясница?!?"
Мъжът обаче не иска така, в крайна сметка се развежда и се събира с въпросната жена, с която искат да са заедно.
Просто си мисля какъв е тоя фалшив морал само за пред хората? От какъв зор шефът на мъжа ти/жена ти ще има право на глас какво да се случва в личния ти живот?

# 171
  • Мнения: 9 041
Няколко години след като пада режима ,баща ми е имал удоволствието да прочете една дебела папка с доноси по негов адрес Mr. Green И въпреки това не са ми споделяли лоши спомени.

# 172
  • Мнения: 3 872
Частен е, Съни, защото повече се жалват тук. Само аз се хваля.

Не просто не се разбираме по отношение на това какво правим в темата. Аз мисля, че преди всичко споделяме, независимо как се възприема от отсрещния.
Но не мисля, че точно се жалим.

Темата е да споделим спомените си от тогавашното време. Били те лоши или хубави. За това се казва "Истории от комунистическа България". Монетата винаги има две страни и по този начин ще видим и двете. Да, темата беше провокирана от разказ на NinoTino, който е доста тъжен, но това не значи, че не можем да пишем и за привилегиите. На мен, лично ми е интересно да чета и за двете.

# 173
  • Мнения: 6 365
Като казахте разводи, познавам "разведени семейства", заради имотни ограничения. Развеждат се, за да запазят собствеността. И досега не са се разписали наново.

И като казах разводи- добре че се случиха промените, иначе можеше да има страшно отмъщение чрез връзкарство.

Касита, да, нападателни са. Все още съм скептична към хора, които са си изкарвали прекалено добре през соц-а. Имам си едно наум за моралния им облик, склонност към конформизъм, плюс известна доза материализъм и бездуховност.

# 174
  • Мнения: 14 478

Аз противопоставих, нарочно, моите спомени на вашите. Всъщност те дори повечето спомени не са ваши, де. Ето, и моят за дядо ми, се оказа с неточност. Нямало било АПК през 50-та. Да, де ама аз така си го разказвам и така си раждам легендите, както влизането в лагер за дънки чарлстон.
Само за дънки чарлстон едва ли някой е влязъл в Белене-сигурно и друго е имало. По това време вече терора е бил намалял.
Терора след смъртта на Сталин почва да става по-мек, по-завоалиран, но също толкова силен на едно психологическо и битово ниво.... То не може само да сечеш и да биеш.
Като вземеш веднъж страха на жертвата после самият СТРАХ работи за теб!

Но това, Касита не значи, че може да си позволяваш да се подиграваш и да остроумничиш...

# 175
  • Мнения: 4 892
Каси, разбирам те, добре. Но и ти разбираш, че това тук не е някаква лигава жалба, нали?
Дори не говоря за себе си.
И между другото нещата, поне за мен, казани в темата са много ценни, защото са лични. И аз им вярвам на хората, защото тези неща са подкрепени и от документи и от свидетелства, но не ми се ще изобщо да ги намесваме.
Тая част от историята ни е изродска и ти самата го призна. И това никой не може да го фалшифицира.
И какво като не са наши спомени?
Това е история и тя вече има своето място в учебниците. Но защо не е там.

Пак се връщам на интервюто на проф. Келебчева.

# 176
  • София
  • Мнения: 19 842
Наскоро четох много интересна статия за комунизма -Комунизмът редуцира личността

Препоръчвам и цитирам първите няколко абзаца:

Според мен първата основна черта на комунистическия тоталитаризъм е

базисното отнемане на живота като право

Това съвсем не означава, че физически можеше да бъде отнет животът на всеки един поданик на комунистическата диктатура. Става дума за това, че базисното право на човека – неговият живот – по време на комунизма от право се превръща в ресурс, който държавата притежава. Животът се превръща в собственост не на онзи, на когото той е дарен от Бога, а на държавата.

Животът на човека е ресурс, собственост на държавата. Всеки човек е перманентно мобилизиран в комунистически условия. Всичко на всички е мобилизирано в полза на държавата. В изключителни случаи, в трагични моменти и една нормална държава би могла да мобилизира живота на своите граждани – например за защита на националната общност. Но никоя друга държава, в нито един момент на историята не е осъществявала тотална и перманентна мобилизация на живота на хората. Никоя държава никога не си е позволявала да превърне живота в свой собствен ресурс, в свое собствено притежание. Това е основна черта тъкмо на комунистическия тоталитаризъм.

# 177
  • Мнения: 29 484
Просто си мисля какъв е тоя фалшив морал само за пред хората? От какъв зор шефът на мъжа ти/жена ти ще има право на глас какво да се случва в личния ти живот?

Пак добре, че е било 86-та.  Laughing
В едни по-предни години е можело не само да го уволнят за морално разложение, но и да го порицаят на общозаводско събрание.
Още събирам кураж да разкажа любовната история на свекърва ми и свекър ми.  Mr. Green

Баща ми е бил уволнен след скандал с партийния секретар на завода, защото отказал да отиде на една първомайска манифестация. Не само е бил уволнен, но и е имало забрана да бъде назначаван където и да е в нашия град. Т.е. бил е вкаран в "черния списък".
Затова се наложило да отиде да работи на един национален обект, където са пращали тогава неблагонадеждните. Остана си там до пенсия. То пък по време на демокрацията стана доста привлекателно за работа място, та там, където едно време насила са пращали криминални и политически неблагонадеждни, в наши дни трябват здрави връзки и подкупи, за да се вредиш на работа.
Живот ли бе, да го опишеш...   Rolling Eyes

# 178
  • Мнения: 4 892
Като казахте разводи, познавам "разведени семейства", заради имотни ограничения. Развеждат се, за да запазят собствеността. И досега не са се разписали наново.


И аз. Което е безумие. Щото трябва да сме равни всички и да няма никаква конкуренция, добра, в която да намериш някакви добри стимули. ТУк, разбира се, става въпрос за материалното. Но аз говоря и за други неща.
Макар, че и в материалното не виждам нищо лошо. Всеки със стремежите си. И с дините, които може да носи под една мишница.

# 179
  • Мнения: 10 547
Ама, Герри, нали темата е провокирана от разказ за политически лагер и дънки тип чарлстон. Не ми отговаряй.

Аз бях до тук. Всичко добро, дами.

Общи условия

Активация на акаунт