Ком-Емине и при най-добър ритъм не може да се мине за 14 дни 
25 дни до месец е обичайно за Ком-Емине.
25 дни до месец е обичайно за Ком-Емине. - Публикувана: 29 окт. 2014, 16:17 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2015, 17:10 ч.
Истории от комунистическа България
Ком-Емине и при най-добър ритъм не може да се мине за 14 дни 25 дни до месец е обичайно за Ком-Емине.
25 дни до месец е обичайно за Ком-Емине.Брях, ще питам мама дали помни колко беше. Остава и склероза да ме е хванала.
В България има сив сектор, защото регулациите и административната тежест станаха толкова жестоки, че направиха невъзможно на хората да си платят всичко и да имат печалба дотолкова, че да се нахранят. А "белия" сектор вече е само на приближени до властта хора, които също "смучат" държавни средства чрез държавни поръчки..
За добро или лошо аз съм била винаги наемен служител в "бял" сектор и са ми удържани до стотинка всички данъци и осигуровки. Но пък съпругът ми се занимава от началото на промените с частен бизнес и не е като да не виждам и да не разбирам как се случват нещата.
За моя радост повечето работещи в държавни и общински учреждения в последните години са били кооперативни с мен. Но ми е много тъжно за тях като гледам останалите им "клиенти" как не могат да си попълнят бланките, не знаят защо са отишли, какво искат, но мрънкат ли мрънкат. Личното ми мнение е, че голяма част от сънародниците ни нямат достъчно желание или възможности да разберат как работи сферата, в която се изявяват и тогава никак, ама никак няма да им бъде трудно да спазват регулациите, които най-често са и в техен и в интерес на потребителите.
Не казвам, че всичко ни е идеално, просто казвам, че развитите държави са такива И благодарение на регулациите. Редът иска жертви. Не се самозаражда в океана от опитващи да отворят за 5-ти път цветарски магазин в едно и също помещение в квартал, където никой не купува цветя.
Не знам какво да отговоря, ако изобщо въпросът има общо с мен.
Отговорът не е у тези, които плащат. Да се замислят тези, които НЕ плащат.
Държавното пенсионно осигуряване в Бя не трупа. Само разпределя внесеното към всички, които чакат на опашка.
И в духа на темата. По татово време пенсиите дали бяха по-големи за средния работещ?
И описаното по-горе не е най-големият проблем. Писала съм го и друг път. "Безкръвният" преход обезкърви нацията. Не мисля, че моите деца ще работят в Бя... За съжаление.
Отговорът не е у тези, които плащат. Да се замислят тези, които НЕ плащат.
Държавното пенсионно осигуряване в Бя не трупа. Само разпределя внесеното към всички, които чакат на опашка.
И в духа на темата. По татово време пенсиите дали бяха по-големи за средния работещ?
И описаното по-горе не е най-големият проблем. Писала съм го и друг път. "Безкръвният" преход обезкърви нацията. Не мисля, че моите деца ще работят в Бя... За съжаление.
И в духа на темата. По татово време пенсиите дали бяха по-големи за средния работещ?
Не, разбира се.
Днес даваха по Нова някакъв материал за онова време. Гледах го без звук.
И в духа на темата. По татово време пенсиите дали бяха по-големи за средния работещ?
Не, разбира се.
Днес даваха по Нова някакъв материал за онова време. Гледах го без звук.
В момента по 1ва има интересен филм за Бъндараците.
По онова време съотношението работещи-пенсионери беше много, ама много по-различно.
Много медии днес публиикуваха проучването на Алфа ризърч относно отношението на българите към миналото им. Прелюбопитни резултати, в добавък има и съпоставка с подобно проучване от 1991. Всред посочените хубави неща на соца са изтъкнати освен другото реда, сигурността и липсата на безработица, неща безспорно чудесни и в голяма степен отсъстващи в съвременна България.
Замислих се обаче, че именно в частта сигурност в бъдещето соцът подведе хората най-много. Той обещаваше да бъде вечен, и в това искрено вярваха и очарованите от него, и недоволните, и даже враговете му. Толкоз клетви за трайност и историческа неотменимост, на вид толкова монолитен и несъкрушим, а се срути съвсем-съвсем самичък неприлично скоро, неприлично лесно, неприлично безвъзвратно. .
И остави разчитащите на сигурността му хора всред грохота на срутването, сред отломките и праха му, завеща им икономическите си батаци, пробивните си ченгета и празни каси.
Това е измама и грабеж, не е сигурност.
П.П. Откъде, мамка му , се взе това посткомунистическо клишо Тато. Не помня някой да е наричал Тодор Живков така, докато ни закриляше. Натричаха го неутрално - Тодор Живков, или в по-тесни кръгове на доверие -Тошо, наш Тодор, бай Тошио. Това Тато ми идва малко прякор, измислен където мислеха повечето си лъжи, малко със задна дата. Едно такова оправдателно-обично.
Много медии днес публиикуваха проучването на Алфа ризърч относно отношението на българите към миналото им. Прелюбопитни резултати, в добавък има и съпоставка с подобно проучване от 1991. Всред посочените хубави неща на соца са изтъкнати освен другото реда, сигурността и липсата на безработица, неща безспорно чудесни и в голяма степен отсъстващи в съвременна България.
Замислих се обаче, че именно в частта сигурност в бъдещето соцът подведе хората най-много. Той обещаваше да бъде вечен, и в това искрено вярваха и очарованите от него, и недоволните, и даже враговете му. Толкоз клетви за трайност и историческа неотменимост, на вид толкова монолитен и несъкрушим, а се срути съвсем-съвсем самичък неприлично скоро, неприлично лесно, неприлично безвъзвратно. .
И остави разчитащите на сигурността му хора всред грохота на срутването, сред отломките и праха му, завеща им икономическите си батаци, пробивните си ченгета и празни каси.
Това е измама и грабеж, не е сигурност.
П.П. Откъде, мамка му , се взе това посткомунистическо клишо Тато. Не помня някой да е наричал Тодор Живков така, докато ни закриляше. Натричаха го неутрално - Тодор Живков, или в по-тесни кръгове на доверие -Тошо, наш Тодор, бай Тошио. Това Тато ми идва малко прякор, измислен където мислеха повечето си лъжи, малко със задна дата. Едно такова оправдателно-обично.
Някои са го наричали и друго яче, освен тато.
Политзатворник обяснява защо е осъден.
- Заради "койо".
- Е как така заради "койо"?
- Ми влязох в кабинета на директора на предприятието, на стената портрет на другаря Тодор Живков и на крава. Посочиха ми - какво е това говедо? И аз попитах - "койо"?
Истината е някъде там.
Политзатворник обяснява защо е осъден.
- Заради "койо".
- Е как така заради "койо"?
- Ми влязох в кабинета на директора на предприятието, на стената портрет на другаря Тодор Живков и на крава. Посочиха ми - какво е това говедо? И аз попитах - "койо"?
Истината е някъде там.
Определението "татово", употребено от мен съдържа пренебрежително-присмехулното ми отношение.
Такова е и отношението ми към "сигурността" и "липсата на безработица". Сигурни в безизходицата си. "Учи, за да не работиш". Такива ми ти неща ми идват в главата.
Съотношението работещи/пенсионери не знам какво е било във времена, в които 20 години стигаха за пенсия. Сега е ужасно, но моята работа съм си я свършила. Дотук над 20 години трудов стаж и две деца. Едното износено по време на хиперинфлация. И затова не ми е драго да слушам кое и колко е трудно. Няма лесно. Който все търси лесното сам отговаря за поведението си.
Такова е и отношението ми към "сигурността" и "липсата на безработица". Сигурни в безизходицата си. "Учи, за да не работиш". Такива ми ти неща ми идват в главата.
Съотношението работещи/пенсионери не знам какво е било във времена, в които 20 години стигаха за пенсия. Сега е ужасно, но моята работа съм си я свършила. Дотук над 20 години трудов стаж и две деца. Едното износено по време на хиперинфлация. И затова не ми е драго да слушам кое и колко е трудно. Няма лесно. Който все търси лесното сам отговаря за поведението си.
Определението "татово", употребено от мен съдържа пренебрежително-присмехулното ми отношение.
Забелязах това. Подсъзнателният обществен резонанс едва ли е такъв, обаче. Напоследък все по-често се питам кога се почна с това "Тато". Според мен след 2000 г.
Като покупателна способност със сигурност са били по-големи пенсиите.
За щастие тази съпоставка не от типа "моят спомен vs твоя", а може лесно да бъде проверен с числа. Е, може би не съвсем лесно, но може. Каквото и да покаже съпоставката обаче, трябва да е ясно едно - аз имам много забележки към България днес, както и към България по времето на Тодор Правешки. Това, че първата е калпава, не значи, че втората не беше.
А къде са вноските на многото работещи преди, т.е. на сегашните пенсионери.И къде отиват вноските на всички, които внасят сега.Потъват в бездънния чувал на Гери ли.Аз лично предпочитам да се осигурявам индивидуално и да знам къде ми е всеки лев.Примерно:три апартамента по 200 евро наем, са една прилична пенсия, която ще остане и след мен, за децата ми.Вероятно тия, които се осигуряват до стотинка ще вземат по-прилична пенсия, но на мен и 1200лв. ми стигат...
Искрено ме учуди споделеното за почивките.
Нашето семейство ходеше всяко лято на море на Златните и на планина-в Чифлика. Карти, от работата на майка ми (обикновен лаборант), в страхотни станции. Условията бяха много хубави, луксозни дори, храната в стола-вкусна, обслужването не като на стол, а ресторант, сервираха любезно..
Имаше барче с кока кола и фъстъци, гледахме Кинг Конг и Брус Ли на пиратски касети.
По него време в Златните известните певци пееха по ресторантите. Като дете бях гледала на живо почти всичките ни естрадни звезди.
Станциите, за които говоря, бяха на Гаврил Генов, Русе. Интересно би ми било, ако някой друг е ходил там, дали има същите впечатления и спомени.
Нашето семейство ходеше всяко лято на море на Златните и на планина-в Чифлика. Карти, от работата на майка ми (обикновен лаборант), в страхотни станции. Условията бяха много хубави, луксозни дори, храната в стола-вкусна, обслужването не като на стол, а ресторант, сервираха любезно..
Имаше барче с кока кола и фъстъци, гледахме Кинг Конг и Брус Ли на пиратски касети.
По него време в Златните известните певци пееха по ресторантите. Като дете бях гледала на живо почти всичките ни естрадни звезди.
Станциите, за които говоря, бяха на Гаврил Генов, Русе. Интересно би ми било, ако някой друг е ходил там, дали има същите впечатления и спомени.