Истории от комунистическа България

много скъпа цена е платила майка ти за това прословуто софийско жителство.


страната ни е изпратила навън много инженери , медицински сестри и други без да са били агенти или каквито там искате ги наричайте, а обикновени специалисти.

има една много хубава книга по темата, гледам, че много хора ги интересуват тези неща:

Сега е мой ред да питам дали е сериозно това, че с дебели връзки през 1996 г. сте се сдобили с телефон, но няма да питам.


Знам разбира се. Но пък се продаваха и на старо, точно както сега. Е скъпо беше.
Какво е общото между колите и телефоните?

Възмжно е да са били много. А за семействата им нещо да знаеш? Нали не си мислиш, че всички заедно са се "изселили" в другата държава?

Не, подкупът беше достатъчен. Имаше и почин сами да си прокопаем за кабелите. Както инженери, лекари, учители отиваха да работят в строителството за апартамент.

Под "навън" сигурно имаш предвид някоя съветска република или Либия, Алжир, Мозамбик.

ред. лична информация.


честно си признавам - за мозамбик нищо не знам

Май никой няма да си признае как е отишъл в чужбина и какво е трябвало да прави.

Аз съм била в много чужбини. Ако започна да разказвам, ще се отегчите всички. Преди 10-ти, извън желязната завеса не съм имала шанса  да пътувам. Много мои съученици, обаче, пътуваха и/или идваха от там...
Първото ми заминаване беше, когато бях на 5. На гости при баща ми, който беше в КОМИ като млад и обещаващ лесоинженер, пратен по разпределение, С ВРЪЗКИ. Той е момче от народа. Ясно е какво означава това. По- късно баща ми е станал и член на БКП, имал е и не лош служебен ръст, но малко знам, тъй като майка ми и баща ми се разведоха докато бях малка. След развода, той повече не се сети, че има деца. 

Не ми е известно някой да е имал договор за чужбина и да не е имал врзъки/гръб/покровителство.
Моите съученици, които идваха от дипломатически мисии, от всякакви каквито и да е професии и договори на родителите им в чужбина- всичките без изключение, бяха най- малкото връзкари. Повечето бяха по върхушката. 
Заради заминаването на баща ми и респективно, моето започване на училище там, бях записана после в руска гимназия. Това беше основателна причина, да има право едно 'нормално дете' да учи в тази  гимназия. Едни от най- тегавите и трудни години в живота ми .
За преживяното там ми се ще да не споделям повече от това, което вече съм писала.

Баща ми беше в Либия от 1983 - 1984 и после 1986 - 1990. Това 1990-та не беше случайно, просто другарите по чашка на баща му (дядо ми) вече не бяха на власт. Как са го уредили, не искам и да знам. Беше страшно добър в професията си, но е факт, че без протекциите на дядо ми щеше да види чужбина през крив макарон. Но иначе плюеше комунистите и властта, нищо, че се възползваше от позицията на баща си по всякакви начини. Ама съдбата го застигна - майка ми го напусна точно през първата му трудова разходка до Либия.

ох, вече мога да се изкарам репресирана и аз. след дълги и напоителни диалози с роднини се оказа, че един прадядо е бил чорбаджия. всичко му взели комунягите . само до Белене не е стигнал , завалията, ама пак добре , че то ако се вярва на  форума, Белене ще да е на площ колкото половин България, та само той липсвал там.

сега обаче сме на далавера от прадядото чорбаджия - доста земя са ни върнали, като я продадем, ехеееееее

добре, че падна берлинската стена, та и ние некой лев суха пара да видим  


ами то сега, като се замисли човек, хич даже не са му нужни на човек връзки  . чинопреклонно  свежда уши пред бащицата, който го експлоатира робски срещу солидното заплащане от 400/на места в провинцията и толкова няма дори/ лева, а го осигурява колкото за бог да прости.
да, да, знам, тук във форума всички работят в лъскави офиси/и роднините им до пето коляно/ и не падат под 5000 заплата  

  Ходили сме на море всяка година и то на едно и също място - "късмет" и от на майка ми от на баща ми предприятията базата беше на едно и също място - Черноморец. Кой знае какъв лукс не е било, но  и мизерия не беше. Че и на детски лагери и ски училища съм ходила организирани от работата на майка ми - доста просперираща проектантска организация за времето си. А пък от работата на баща ми - пак проектантска, но към съобщенията имахме безплатен домашен телефон. Един път пък годишно имахме безплатни ЖП билети за чужбина пак от на майка ми предприятието. Възползвахме се само два пъти - последния самата 1989 г. естествено за източния блок, но и това не беше малко.
 Но дотук свършват привилегиите на нашето семейство. Майка ми имаше шеф, който беше бетер капиталистически такъв - с малко дете болно вкъщи я е карал да стои в извън работно време за изпълняване на плана. Баща ми вечно неудовлетворен слушаше радио "Свободна Европа" вкъщи и ми пълнеше главата с размисли. Бях 3-ти клас някъде, когато се опитвах да измисля строй, който да е по-добър от социализма и от капитализма едновременно. Майка ми пък му се караше да не ми пълни главата с глупости "Защото те в училище друго им говорят". Естествено това се случваше само вкъщи, иначе сигурно е щял да си има проблеми с властите. И двамата лека им пръст много се радваха като настъпиха промените и наистина очакваха нещо по-добро. Но определено не бяха готови за това, което последва. Тяхното поколение беше истинската жертва на режима - прекарали целия си активен живот в този измамен строй до голяма степен неприспособими към новите порядки във вече пенсионна възраст. Мизерни пенсии и усещане за пропилян живот ...  

Няма нужда да вярваш на форума, за всички тези неща има архиви, материали и свидетели, все още.
Освен това не е било само Беляне. На територията на България е имало общо на брой 86, нека ги наречем учреждения от подобен тип.
Най-ужасните - Беляне, Ловеч, Скравена, Персин.

Тук в темата не правим научна конференция, нито даваме исторически справки за учебници, затова погледнете по-великодушно на историите, които са споделили хората, поне от уважение. Не бъдете толкова дребнави, в най-отрицателния смисъл на думата.
А като добавка към тях можете да си направите конкретните исторически справки.
Можете да идете на съответните места, даже.

take a smile, благодаря, че сподели  

Баща ми ми е разказвал, че са имали човек, занимаващ се с партийните въпроси. Хора бачкат, а той идеолог.

Също така баща ми ми е разказвал, как са му предлагали работа и той е отказвал заради  заплащането, ама хорицата-работодатели веднага му обяснили, че заплатата му е доста висока, само където не достига до него. Хвърляли им стотинки, а по-голяма част заминавала за строителството на комунизма в Родината.

И зелените книжки с валутни чекове, няма валута на ръка. Хартийки! Толкоз!

Баща ми беше в Либия по роднинска линия. За едната година  там е получил толкова, колкото колегите му през деветдесетте години, вече без връзки, но за американска компания, вземаха за месец. Усреднено и загладено, но като цяло така е било. Хората са били пускани като един вид роби да изкарват пари за държавата и с трохите да си купуват и те нещо. Уравниловка.
Сега Булгаргеомин се покри вдън земя и баща ми не можа да си вземе документи дори за годината стаж /за пенсия/.

Зависи. На моряците например капитанът им връчваше валутата на ръка, но накрая което не е платено отиваше по някаква сметка. После от тази сметка морякът можеше да вземе бележка от съответната канцелария в БМФ (не от банката) със съответната сума и да я изхарчи в Шипшандъра. (Още една тъпа абревиатура, която не знам какво значи, нито как се пише.  )Та там изхарчваш бележката, ресто няма. Както искаш така я нагласяй сумата.
Имам спомен, че от същата тази сметка по някакъв начин можеше да се тегли еквивалента в лева от БНБ, но познай на какъв курс.   Както и да е. Основната част от парите на пътуващите по корабите пристигаше тук в кеш.

п.п. Работещите в Либия вземаха много пари. Ама наистина много за тогавашния тукашен стандарт. Не знам с какви връзки са ходели, но няма начин да е нямало нужда от такива.