Ние не сме от "онези" с партиен билет, но винаги сме имали телефон. Почти веднага след навлизането на мобилните телефони, БТК бе безвъзвратно отрязана у нас. От не помня вече колко години нямам стационарен телефон.
- Публикувана: 29 окт. 2014, 16:17 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2015, 17:10 ч.
Истории от комунистическа България
Ние не сме от "онези" с партиен билет, но винаги сме имали телефон.
е , ти щом си имаЛ значи Ли , че всички са имали ....
Ние нямахме телефон, съседите ни в блока имаха. Пуснаха ни телефон някъде към 96-та. Майка ми беше подала молба отдавна, накрая отиде при някакъв шеф и му припомни за молбата. По нейните думи този шеф отворил една тетрадка и най-отгоре стояло името на майка ми.
Имало е и хора без телефон, не знам по какви причини.
Имало е и хора без телефон, не знам по какви причини.
но ми се струва, че се прекалява с "историите".
Морето с връзки, телефонът с връзки, очаквам да чуя, че и сирене без връзки не е имало.... ами просто нямам познати без телефон.
Моля съфорумките с лични истории да не се чувстват засегнати.
Морето с връзки, телефонът с връзки, очаквам да чуя, че и сирене без връзки не е имало.... ами просто нямам познати без телефон.
Моля съфорумките с лични истории да не се чувстват засегнати.
Нямам причина да лъжа за тези неща, дори не ги споменах, защото ми се струват неважни на фона на останалите простотии.
Ние не сме от "онези" с партиен билет, но винаги сме имали телефон.
е , ти щом си имаЛ значи Ли , че всички са имали ....
Не. Това нито съм го написал, нито намекнал. Що пак въртите нещата към салама? Писах, че почти веднага след промените дори се отказахме от него, а не сме търсили връзки за още един. Например. Писах, че ние нашия телефон не сме го проимали след чакане и връзки. А не, че някои не са го правили с връзки или пък че всички са имали. Значи да имаш телефон е ставало и без връзки някак. Само и единствено това написах. Като повечето неща тогава и днес. И тогава и днес можеш да започнеш работа с връзки, а може и без. Според зависи от способностите ти към момента.
Ние също нямахме телефон. В малките класове майка ми излизаше от работа в обедната почивка за да си дойде до къщи, да види как сме, нали не може да ни се обади. Към средата на 80-те вече имахме - дуплекс. Като почна да говоря повечко с някое гадже и съседката идва да звъни на вратата защо е зает телефона. 
Изключително лошо впечатление ми прави вече н-ти на брой потребител, който намеква, за "изкарали се" репресирани. Аз не знам нещо да дават на такива, или някой да е извлякъл особена полза от репресираните си близки. Напротив, това е огромна и дългосрочна травма за семейството. Броя им никак не е малък, макар че е очевидно, че който е решил да си запуши очите и ушите ще ги стиска докрай.
Така че - сравнението с активните борци е нелепо и обидно. Върху "активните борци" се построяваше живот от най-луксозния, описан тук, понеже цялата система беше такава - хората са равни, но едни все пак са по-равни.
Тези истории, които излизат сега, в спомените ни, в биографиите, в изложбата на картини на лагерници, не могат да бъдат и не са билет за облаги и кариера и затова е колкото обидно, толкова и дълбоко невярно да ги разглеждате по този начин. Напротив, малко се говори и малко се вярва, защото темата е прекалено тежка.
Не е лесно да се приеме, че в толкова близко до нас време, докато едни са марширували на манифестации други са убивани с лопати, и давани на прасетата, затова очаквам следващия, който ще му е "преекспонирано" преувеличено и неприятно, но уви - истина е.
Изключително лошо впечатление ми прави вече н-ти на брой потребител, който намеква, за "изкарали се" репресирани. Аз не знам нещо да дават на такива, или някой да е извлякъл особена полза от репресираните си близки. Напротив, това е огромна и дългосрочна травма за семейството. Броя им никак не е малък, макар че е очевидно, че който е решил да си запуши очите и ушите ще ги стиска докрай.
Така че - сравнението с активните борци е нелепо и обидно. Върху "активните борци" се построяваше живот от най-луксозния, описан тук, понеже цялата система беше такава - хората са равни, но едни все пак са по-равни.
Тези истории, които излизат сега, в спомените ни, в биографиите, в изложбата на картини на лагерници, не могат да бъдат и не са билет за облаги и кариера и затова е колкото обидно, толкова и дълбоко невярно да ги разглеждате по този начин. Напротив, малко се говори и малко се вярва, защото темата е прекалено тежка.
Не е лесно да се приеме, че в толкова близко до нас време, докато едни са марширували на манифестации други са убивани с лопати, и давани на прасетата, затова очаквам следващия, който ще му е "преекспонирано" преувеличено и неприятно, но уви - истина е.
Изключително лошо впечатление ми прави вече н-ти на брой потребител, който намеква, за "изкарали се" репресирани. Аз не знам нещо да дават на такива, или някой да е извлякъл особена полза от репресираните си близки. Напротив, това е огромна и дългосрочна травма за семейството. Броя им никак не е малък, макар че е очевидно, че който е решил да си запуши очите и ушите ще ги стиска докрай.
Така че - сравнението с активните борци е нелепо и обидно. Върху "активните борци" се построяваше живот от най-луксозния, описан тук, понеже цялата система беше такава - хората са равни, но едни все пак са по-равни.
Тези истории, които излизат сега, в спомените ни, в биографиите, в изложбата на картини на лагерници, не могат да бъдат и не са билет за облаги и кариера и затова е колкото обидно, толкова и дълбоко невярно да ги разглеждате по този начин. Напротив, малко се говори и малко се вярва, защото темата е прекалено тежка.
Не е лесно да се приеме, че в толкова близко до нас време, докато едни са марширували на манифестации други са убивани с лопати, и давани на прасетата, затова очаквам следващия, който ще му е "преекспонирано" преувеличено и неприятно, но уви - истина е.
Така че - сравнението с активните борци е нелепо и обидно. Върху "активните борци" се построяваше живот от най-луксозния, описан тук, понеже цялата система беше такава - хората са равни, но едни все пак са по-равни.
Тези истории, които излизат сега, в спомените ни, в биографиите, в изложбата на картини на лагерници, не могат да бъдат и не са билет за облаги и кариера и затова е колкото обидно, толкова и дълбоко невярно да ги разглеждате по този начин. Напротив, малко се говори и малко се вярва, защото темата е прекалено тежка.
Не е лесно да се приеме, че в толкова близко до нас време, докато едни са марширували на манифестации други са убивани с лопати, и давани на прасетата, затова очаквам следващия, който ще му е "преекспонирано" преувеличено и неприятно, но уви - истина е.
Имало е и хора без телефон, не знам по какви причини.
Как по какви - за да им е гадно. Да има връзки, да има богоизбрани, да има завист и тормоз към съседите.
Кабели имаше, чифтове нямаше. Поне такова беше официалното обяснение, когато за амнайсти път отидеш да попиташ какво става с молбата ти за телефон, пусната преди 20 години.
Но и с телефоните ситуацията беше "царят дава, пъдарят не дава". След един разговор на 4 очи с техника на района и съответния подкуп, като по чудо се намираше свободен чифт или прав телефон се преобразяваше на дуплекс и изстрадалото семейство най-накрая можеше да отдъхне и да се почувства бели хора - със собствен телефон.
Говоря за централните и по-стари части на градовете. В новопостроените квартали не е имало проблеми да се прекара телефон, по селата - също, стига да са били захранени. Който не е пожелал, той не се сдобил. Но в централната част на града беше голямо чакане и... Без подкуп или много дебела връзка не ставаше.
Е, и ако член на семейството работи нещо много важно, което включва задължителното наличие на домашен телефон - военни, милиционери, лекари, разни други отговорни другари и другарки.
Така и не разбрах какво точно е РЕП. Разпостранение на печата може би, но пък с Е по средата. 
Нашенските абревиатури са нищо, съветските бяха направо страховити.
Нашенските абревиатури са нищо, съветските бяха направо страховити.
Няма Е, то се произнася за благозвучие само
РП- разпространение на печата 
То не само автомонтьори, каквито и да е майстори. Когато трябваше да се прави ремонт на новия ни апартамент, 89-та година майсторите у нас бяха като във филма "Топло", с тази разлика, че го направиха накрая.
А сещате ли се как се строяха вилите по онова време ?
Всички акрани , роднини и т.н. се събираха да "леят плоча" ... а жената и се разказваше играта от готвене и връткане около печката.
Накрая акраните дружно се напиваха.
Препоръчани теми