Истории от комунистическа България

89та ни взеха къщата в туристически град. Беше обявена за паметник на културата. Сега на местото и се кипри хотел, собственост на някой, близък с властта.
Аз страдам за тази къща - беше последното неотнето от семейството ми нещо.

Ми не си ли забелязала какво се случва при посещение на особа от властта, особено  някъде в дълбоката провинция.

Къде живеете, че не виждате, от време оно, та до днес толкова малко промени има в някои области на животеца ни, особено от към манталитет. Нито турците, нито руснаците, нито комунистите са успели да пречупят типични наши черти /може би затова и оцеляваме, не знам/.

не , не съм .. / от дъЛбоката провинция съм /
ти кажи какво си забеЛязаЛа ,
дори не знам откъде е ПЛевнеЛиев , / чак сега видях / ,

не знам ПЛовдив да е поЛучиЛ някакво особено внимание заради факта , че президентът Стоянов е биЛ оттам ,
това с верото и учениците е просто ... не знам ..изродска работа ,
дори и машини нямат комунистите , поне с машини да Лъскат , а не с деца  , мизерни както винаги ....               

Или ако работите в международна фирма и идва някой голям шеф!

и какво като дойде Голям шеф от чужбина , това си е пробЛем на самата фирма ,- нормаЛно суетене ,
но накарат непъЛноЛетни да търкат с гоЛи ръце плочките по улиците ,
 родитеЛите не протестират , дори не се възмущават , то кой Ли и за какво протестира през комунизма ......

Влязохме в Европа, пейте от сърце, Ще станем европейци, пляскайте с ръце, За цената после ще се разберем, Важното е, че сме европейски член! 

Знаеш ли вица за зарята и ескимоса?
Има, няма, току в темата .. заря.

Със сигурност служителите в международни фирми не търкат плочки.

  Какво ставало, като дойде шеф в международна фирма? Служителите търкат тротоара отпред с веро ли?

Два особено разтърсили ме спомена от онзи строй: През 1977 г близък познат не влезе във военно училище, защото дядо му не е влязъл доброволно в ТКЗС, а през 1986 г изключиха колега от университета, защото баща му бил бранник. Сами пресметнете колко години след установяването на "народната" власт нищо не е забравено и никой не е забравен.
Имахме преподавател, който е участвал в съпротивата и като го питахме защо е имал смелостта да се бори по царско време, а после си е мълчал, въпреки, че е виждал какво се случва, той каза: преди 9 септември, ако те хванат, ще пострадаш само ти, най-много да интернират семейството ти, след 9-ти гонеха до девето коляно. Кой доброволно би причинил това на децата и внуците си? Звучи малодушно, но е истина.
Истина е и, че по-голямата част от народа се е почувствала по-добре при соца, просто защото нито е имала какво кой знае какво да губи в материален план, нито пък е притежавала собствени идеи за развитие - важното е да не си по-зле от съседа, малко, но по равно. Нямат значение личностните качества. Даже колкото са по-семпли, толкова по-добре ще се слееш с масите, толкова повече ще се харесаш на управляващите.
Като говорим за хубави спомени от социализма, не може да се отрече спокойствието и сигурността, които той осигуряваше - всички имаха възможност да работят и можеха да планират живота си, престъпността си беше отвлечено понятие. Здравеопазване на примитивно ниво, но безплатно за всички.
И най-важното предимство - хората имаха идеали, ценности, достойнство. Може повечето да са били грешни, но ги имаше. Те даваха самочувствие както на отделния индивид, така и като нация.
Мечтая си да си върнем вярата в ценностите и достойнството.

Пардон, Партията го планираше.

Да бе, Партията.
А на тези, дето не сме били нейни членове?

ОФ 

Имам предвид на първично ниво - дом, храна, ако има късмет да доживее - и кола... такива работи.

Всички се почесвахме когато, където и както се искахме.Партията ни закриляше...