Истории от комунистическа България

Щом смяташ, много ми харесват такива твърдения. Хем най-добрите имоти, хем нотариални актове, а не могли да си вьемат нищо.
За твое сведение комунистите дори не оставяха нотариални актове, и убиваха...

Момичета, не се карайте, защото и двете сте прави. Просто зависи от конкретните общински работници и дали те имат интереси към въпросните имоти.

Моят случай:

Схемата е една и съща, при нас се разигра същото с апартамент на пряка на Витошка.

http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2219

Десетки българи  от Ловеч, София, Стара Загора, Свищов, Варна, Белене, Троян, Плевен и Луковит се качиха днес на каменната кариера на някогашния лагер край Ловеч, за да почетат жертвите на комунизма и да покажат, че паметта за престъпленията на БКП не са забравени.

Каменната кариера на просъществувалия между 1959-1962 г. лагер, през който преминават най-малко 1500 души, от които 151 лагеристи са убити, се е превърнала в едно от емблематичните места на памет за жертвите на режима на Българската комунистическа партия.

Макар и не с толкова многобройни участници, както в началото на промените, събитието се провежда за 26-ти пореден път от 1990 г. включително и е организирано от СДС-Ловеч.

Мир на праха им!

Из "Човекът и обществото за 4ти клас" (2009 г.), Булвест 2000:
"След края на Втората световна война била извършена нова промяна в управлението. През 1946 г. България станала република. На власт дошла комунистическата партия. Третото българско царство било заменено с република. Било въведено безплатно лечение. Построени били заводи, пътища, жилищни квартали. Но гражданите нямали достатъчно свободи. Страната се управлявала само от една партия. През 1991 г. била приета нова конституция. В нея било записано правото за съществуването на различни партии".
После за живота на хората през 20ти век:
"... Създадена била българската телевизия. България изпратила в космоса свой космонавт. Компютърът свързвал хората с различни точки на планетата."...
Всеки да си направи сам изводите. За езиковата култура на автора и за логиката на изложението няма да коментирам.

Нека се включа и аз в темата, понеже прочетох редица коментари, част от които ми направиха впечатление.
Роден съм в самия край на тази епоха - 1988, но за сметка на това съм отделил голяма част от времето си, за да го изучавам.
Първото уточнение, което искам да направя е, че нито в България, нито в соц. блока, а още по-малко в СССР е имало комунистически режими. Полит-икономическата система се е наричала социализъм. На който му е интересно да разбере каква е разликата между двете системи може да прочете в интернет. Мрежата бъка от информация по този въпрос.

Що се отнася до нашата страна, в края но Втората световна война, пътят на развитие, който е трябвяло да поемем, е бил предопределен. На една от срещите между Чърчил, Рузвелт и Сталин са разпределени сферите на влияние на Съюзниците в Европа. Това ще рече, че и да е имало и да е нямало партизани, антифашстка съпротива и т.н. в България, е било ясно към кой лагер ще бъдем.

Разкази, истории много. И аз имам своите, роден съм в семейство, в което всички сме с леви идеи, част от дедите ми са били активни борци, партийни функционери, а в по-ранна ехоха са били и въстанници в Македония и Тракия. Понеже много се говори за лагери, затвори и зверства, ще разкажа една история пряко свързана със семейството ми. Един от дядовците ми е бил бунтар като малък, а като е пораснал, го е избило на дребно мошеничество. Това се случва през 50те години и продължава до края на 60те. Бил е криминален затворник в така наречените лагери и по-точно в Ловечкия. В действителност са се извършвали зверства, мъчения, престъпления срещу личността/на по-съвременен език казано/, но може да се допусне, че властта е била в неведение. Благодарение на този ми дядо става ясно какво се е случвало там, след като почти убива един от надзирателите и успява да избяга. По-късно го заляват и показанията му стигат не до къде да е, а до министъра на вътрешните работи. Малко след това тези лагери са затворени. Тази история е имало шанс да излезе наяве в начаото на 90те, когато журналисти са се опитвали да влязат в контакт с този ми дядо, но когато е разбрал, че искат да го представят като политически затворник и жертва на режима, категорично е отказал! Може да не е бил особено примерен, но пък беше човек с достойнство! И все се чудя, защо когато се говори за престъпленията на комунистите, не се говори за престъпленията срещу народа по времето на царска България. Никой от репресираните и дума не казва за избитите деца, поети, писатели, учени, жени, старци и пр. от подръжниците на не кой да е, ами на Нацистка Германия. Много е хубаво да имаш позиция по даден въпрос, но е хубаво и да си обективен и добре информиран. За да осъдиш едните, трябва да осъдиш и тези преди тях!

Прочетох тук и доста за национализацията. За съжаление този акт се тълкува изключително и само пречупен през призмата на "моето аз". Никой от тези, които плюят национализацията не си дава сметка, че държавата ни е била в колапс, неиндустриялизирана, иконимаката се е крепяла на няколко фабрики и дребни занаятчии, а селското стопанство е било толкова неразвито, че почти няма статистики от това, какво се е произвеждало. През почти цялата война сме изнасяли огромна част от ресурсите ни за германската армия и то не къде да е, ами на Източния фронт /После се питаме защо СССР ни обявява война/. Голямата част от населението е тънела в мизерия, нямало е поминък, а огромна част от фабрикантите, чорбаджиите и т.н. са екплоатирали хората, както в днешни дни между другото. Прибавям и това, че се включваме и в последния етап на войната, този път на страната на Съюзниците. За това ни участие, което ни спасява от орязване на още територии, плащане на огромни репарации, държавата изпада в още по-тежко икономическо положение. Разбира се има и още фактори, но като съберете тези, които съм изложил по-горе, ще си дадете сметка, че за малка и бедна на ресурси държава като нашата, е било наложително да се концентрира наличното имущество, земя и парични средства. Разбира се, може да се коментира начинът по-който е извършена национализацията, но въпреки негативните моменти от нея, трябва да сме големи егоисти немислещи за благосъстоянието на страната си, ако сме твърдо против този акт!
 Що се отнася до мандарините, порткалите, бананите и чакането на коли /нови/ с години, оскъдицата на битова техника и продукти, отговорът е един - той касае, както недъзите на системата /все пак говорим за утопия, каквато е и капитализмът/, така и от затвореността на социалистическите страни. Друг фактор за липсите на пазара насочен към потребителите е делът от БВП на икономиките даван за отбрана. Както знаем много добре, малко след края на ВСВ - 1946, Чърчил в една своя реч поставя началото на една нова война, наречена "Студената". Малко по-късно се създава НАТО, а като отговор на този блок, държавите от нашата страна на "Желязната завеса" подписват Варшавския договор. Тази блокада от страна на Запада, който е бил изключително богат, заедно с липсата на адекватна визия и способност за взимане на решения от ръководството на СССР /От което са зависели основните направления на развитие и в соц.блока/, довеждат до събитията в края на 80те. Между другото Тодор Живков, именно защото не е играел по свирката на Горбачов е свален от своите "другари". "Правешкият селянин", както го наричат някои невежи, е бил изключително добър стратег. Лавирал е между Изтока и Запада, а в следствие на това лавиране през 1989 "Демокрацията" заварва по нашите земи една добре развита държава, с мощна икономика /чиято база са не хотели и агенции за недвижимо имущество, а напротив - солидно производство в тежката, леката индустрии, селско стопанство, създаване на ноу-хау в сферата на електрониката и космонавтиката и силно образовение, подготвящо множество кадри, необходими за подържането на този сложен организъм/.
Няма да коментирам последвалите събития, но е факт, че е имало много гнили ябълки в тогавашната власт, които са се възползвали от ситуацията, както никъде другате в останалите страни от соц. блока /не визирам държавите в състава на СССР/. Като казвам никъде другаде, визирам факта, че нито в Полша, нито Чехия, Совакия, Унгария и т.н не се е случило такова разграбване на създаденто с много труд. Народите на тези държави са успели да запазят голяма част от създаднето преди и да го интегрират към новите условия. Уви при нас хората са си скачали по площадите, докато в същото време е било същинското преразпределение на капитала! Тук говорим за хроничен егоизъм и тестогръдие, които до такава степет са станали част от характера ни, че вече над 100 години буксуваме на ментално ниво...

Ужас, горните глупости сякаш са писани точно от Тодор Живков или примерно от Ал. Лилов, тъй като бай Тошо не би и могъл да ги съчини. Няма нито един верен ред, като тръгнеш от това, че режимите не били комунистически, а социалистически, минеш през пълния абсурд, че властта едва ли не не е знаела за лагерите на смъртта в Ловеч и Скравена и свършиш с вица, че 1989 година заварила България като развита страна, с мощна, представете си, икономика.
Толкова е нелепо всичко това, че изобщо не си струва коментара.

Както се казва, без коментар.

Скоро си говорих с познати от Латвия. Прадядовците им били изпратени в Сибир, а целокупното латвийско население "доброволно" се отказало от собствеността си в ползва на новата власт. Живеели в апартаменти и къщи, които формално не са били тяхна собственост.

По повод забележката за комунистическите режими съм съгасен. Не се изразих правилно - имах предвид, че не имало комунизъм. Въпреки интрепретациите на тези теории в различните периоди на тази епоха, такава система не е имало. Било е социализъм.
За въпросните лагери много точно съм написал, че допускам за евентулното незнание на властта за това на какви мъчения са подлагани затворниците, независимо от това дали са били политически, или криманлни, какъвто е бил единият ми дядо! Не съм писал за това, че не са знаели, че съществуват!
А що се отнася до икономиката в края на 80те, то ако съдиш по Лукановата зима и по това, че секторът на услугите не е бил достатъчно развит /горе съм написал причините за това/, разбирам защо не си съгласен с твърдението ми за мощното стопанство в посочения период!

И аз не ги намирам за глупости. Напротив, виждам в тях много верни неща и го твърдя от позицията на човек живял в това време, а не на база неща разказвани ми от майки, баби и т.н.
Не съм чела всичките страници на тази тема, но в тези 2-3, които прочетох, ми направи впечатление, че всъщност разказаните истории са преразказани истории на други хора. И преживялите ги, и разказвачите слагат по нещо от себе си, така че колкото е вярно, толкова е и изкривено.
Получихме стабилно образование. Никой от съучениците ми не съм видяла да пише с такива правописни грешки, каквито срещам в "творбите" на поколението учило четмо и писмо в демократична България. До частни учители прибягваха само тези, които не можеха да усвоят материала в училище. Не се е налагало да даваме подкупи в болниците за да получим качествено обслужване. Всяка година ходехме на море, а откакто дойде 10-ти ноември си го позволих само два пъти за всичките вече 25 години. Не знаехме какво е безработица. Нямаше бездомници, нямаше ровещи по кофите за боклук. Не треперех, че някой може да нападне, пребие, ограби и т.н. гадости, баба ми и дядо ми на село. Не треперехме дали ще можем да си платим сметките. И гладни не сме стояли. Да, нямаше банани и портокали всеки ден, и черният хайвер не се търкаляше на масата ни покрай омари, сьомги и други несвойствени за Черно море обитатели, ама на нея и сега ги няма тези неща. Не можехме да пътуваме свободно в чужбина по политически причини, но то и сега не може. Просто причините са икономически. Е, не можах да реституирам хана на дядо ми, нито да си върна всичките му земеделски земи, че са му отнети с бой, а не по документи. И каретите, с които се е прибирал от Русчук, идвайки си от Виенската стокова борса са се запилели безвъзвратно, ама и да не бяха, все тая. Не бих посегнала да разваля ничий градски площад, нито училищен двор, нито градинка, за да придобия несъществуващите от десетилетия дюкяни, чифлици и т.н. на измрелите ми деди, както го направиха мнозина, на които компенсаторките им се видяха недостатъчни компенсации. Комунистите преди около 70 години може да са ограбили 10% от хората, ама 10-те % днешни "демократи" ограбиха 90% от народа.
Комунист не съм била, ама ограбена да. И за разлика от мнозина от пишещите съм неразривна част от този народ и тази земя повече от 50 години.

Удобно не се споменава политиката на България по времето преди комунистическата върхушка да дойде на власт. Там няма ли нищо, което да ти е било интересно за анализ? Ако искаш пълна картина, анализирай всичко, което е в пряка връзка с това, а не избирателно. Защото иначе твърдението ти за "само пречупен през призмата на "моето аз" важи с пълна сила за това, което си писал.


Правилно, там е нямало национализация. А в България една политическа върхушка още с идването си  на власт легитимира кражбата на национално ниво.

Той дали е забогатял от национализация 

Твоята обективност само до тук е стигнала.
Анализът ти не върши работа!

Младият духом живее днес, стария духом гледа назад. От време навреме да си спомняш добрите спомени - може. Да ти липсват хора, които са ни напуснали е нормално. От лошите трябва да се извадят поуки от тях, но да не се премислят и анализират. ТоНе е полезно. А това постоянно гледане назад е странно и означава че сте остарели духом. Един човек който живее днес вижда, че Михаела Филева не е с нищо по-малко от повечето естрададжиики като талант. Дори пее по-добре от Петя Буюклиева например. Защото ако погледнем реално и 2013 е много далечна година и много вода изтече от тогава, но не ви виждам да ритате с носталгия. Нито пък по времето на Симеон II или Костав, когато статистически сме били най-добре. Защо изпитвате повече носталгия за детството вместо за близкото минало? Риално вие имате много повече общо между вас днес и вас преди две години от колкото с детето или младия човек, който сте били по соца. Имаме само настоящето, миналото отдавна не е реално. Много са ви разбирали главите като деца и в гимназията от политика. Друго ви липсва! Младежкия дух. Но той не зависи от възрастта.

Я, комсомола е налазил темата.

Ама моля ви, дори Станишев стана демократ. Е, верно, че в Македония, ама стана!

Как, бе? Станишев стана платен сороЗоид!