Великобритания - тема 55 Есенно - Коледна

От много време не слизам в центъра с кола, никога не е евтино и лесно, особено по Коледа Не знам от къде ще идвате, но по-добре паркирайте някъде в края на Piccadilly line. Всъщност за кой ден става въпрос? Може и при нас като гости и после с метрото, пиши ми, ако искаш

Еххоо .
От доста време не съм писала...
Бяхме болни и тримата..вирус ли, какво, страшна работа беше, щом и до антибиотик стигна Емка и половинката.
Утре ще е водя на Коледно парти Емка. Вкъщи е украсено и малката бандитка много се радва, украсява елхата, после е разваля, после пак на елхата играчките, говори им 
 Имах предложение за вечер по женски, но нещо размислих... Никаква организация, 5-6 жени   искаха в 22:30 тепърва да излизаме и направо  на дискотека...без запазена маса без нищо. Знаете тук младеща  как пият, напиват се, бият се, повръщат по центъра и където им падне...мен ме е страх..някои даже се дрогират.  Те три от тях разведени явно си търсят свалка...не е за мен тази работа, аз съм семейна жена.... да беше в нормален час,  запазена маса и хапване, приказка а ако ни се услади може и дискотека.  След съвет от моя страна, че би било по добре поне да има загрявка някаква, хапване, приказки, се съгласиха на 9 часа. Убедени са обаче, че ще намерят маса  без резервация 9 вечерта  в желаното заведение щото после ставало дискотека, нищо, че обаждайки се да направя резервация  в зведението последва отказ,  че всичко е вече заето до Коледа и шанса по това време на вечерта  в петък или събота да има свободна маса е " 0 " .  Те отказаха да се запазва маса  в друго заведение... щото искали там  .  На мен да обикалям заведенията в най големия студ и накрая  да намерим място в някоя смотана и от бога забравена кръчма не ме кефи. Живяла съм 2 години на центъра на града и знам какво става в петък и събота по улиците и заведенията, ама не, тя една от разведените била излизала два-три пъти на кръст в петък  и казвала ,че имало места!! Много ме дразни хора без грам организация и тъпи изказвания! По добре вкъщи вместо с такава компания..може да ме зарежат някъде и да съжалявам цял живот ако ми се случи нещо..

Не определям хората по разведени, семейни, самотни, овдовяли....определям ги по изказвания, действия и отношението им към мен! Накрая бях обвинена, че съм искала всички с мен да се съобразяват. На мен ли ми хлопа дъската, че искам организация някаква  и не съм безстрашна да се бутам сред  напила се младеш?

Аз съм във Варна вече, пристигнах тази сутрин към 6. както си и знаех, пътуването беше ужасно, но можеше и да е по зле - запознах се с едно момиче в автобуса и си говорихме с нея през цялото време, седнах на седалката зад втората врата, където е малко по широко, а и пред мен нямаше никой да си пуска облегалката назад, пред мен имаше контакти, та си включих лаптопа да гледам някой филм, четох книга, възглавницата, която си взех, беше много добра идея... Но автобуса беше стар и раздрънкан, в един момент всички се изнервиха и започнаха да мрънкат, един седна зад мен и щях да го набия, седнал ми два метра мъж от вътрешната страна и ми бута седалката нарочно. Казах му да престане, той не спира. Накрая му се развиках, че като му е тясно, трябва да седне от страната на алеята и да си извади краката там, и че пътувам от 15:00 в понеделник (твоа става във вторник вечерта) и да не ми лази по нервите, щото хич не съм в настроение. Явно съм била много страшна, понеже тихомълком се премести. Една баба пък реши да интригантства... Първо още в лондон ми гледа седалката... И вика "То аз трябваше да седна там, понеже ще ми се подуят краката". Аз й викам "да, то и аз затова съм седнала тук, понеже е по широко". Явно от мен се очакваше да се преместя. После като се качиха повече хора и автобуса се напълни, тя седна при мен. Поседя, повъртя се,  пък каза "тая седалка не ми е удобна" и се премести. И после чух от моята приятелка, която седеше малко по назад, че бабата й казала, че аз съм я била изгонила от седалката. В автобуса беше топло поне, имахме късмет по границите, само на влизане в България чакахме около час, но можеше и да е четири часа, автобуса пред нас го провериха  целия, отваряха куфари, чанти, всичко. Нас ни пуснаха. В Сърбия ни черпиха по една плескавица... Другото бяха паркинги и бензиностанции, една немска или френска тоалетна с дупка в земята, затова пък с фотоклетка за пускането на водата... Излизаш и тя прави БУФ отзад, всички изхвърчахме от там много изненадани. Най готино беше, че ни качиха на ферибота и се качихме горе на палубата и беше супер, но това беше в самото начало. След 24 часа там вече нямаше поза, която да е удобна, накъдето и да се въртиш. Аз бях сама на седалката, бях единствената, след като бабет се премести. Викат ми тук "ужасно е, аз съм пътувал от Германия"... 48 часа НЕ Е като два пъти по 24. По скоро 200 пъти, в прогресия, като скалата за земетресенията е. Кошмар... Имам билет за връщане с автобус пак, но повече никога няма да си го причиня това, ако мога да го избегна, пълен кошмар е. Общо около 60 часа път - от 15:00 в понеделник до 6:00 в четвъртък. Краката ми са подути до пръсване, обезводнена съм, щото и вода почти не съм пила от страх да не спре за тоалетна, а да ми се ходи, понеже почват да ме болят бъбреците... И след тоя таралясник като се качих на БиоМет-а до Варна, все едно в космически кораб се возих. Абе... Пълен кошмар.

Ох, Мърморанке  Дано поне успееш да си починеш във Варна. Весело изкарване
eva_82 помня те от една юнска тема  Много ти се радвам като пишеш. Целувки на Емката
И не, не си сбъркана. Или пък и двете сме сбъркани 

Мърморанке, аз ти казах за моето пътуване от София до Мюнхен с рейс и заключението ми, ти си герой от Лондон до София. Поне вече имаш личен опит и знаеш 
Охо, Еva, няма да се връзваш. Аз отдавна просто излизане без да е уговорено няколко седмици предварително и резервирано не правя. Най-много на кафе да се видим и толкоз. Който има време и нерви да пилее прав му път, аз категорично отказвам, не се въвличам в безсмислени дискусии и спорове 

МГМ, аз веднъж пътувах от Варна до Аугсбург (Германия, близо до Мюнхен) с автобус по принуда, защото придружаваш стара жена, понеже я беше страх от самолет. Искам да ти кажа, че почти не се самоубих хахаха.... и тя в София ми вика -ааа то май самолета по-добре... и аз се изцъклих  викам не бе.... майтап хаххахах Издържах геройски на това пътуване и на връщане пак имах автобус и за добро или лошо го чаках 4 часа и повече.. той не дойде... изпуснали са да дойдат да ме вземат... след което една нощ търсих самолетен билет, на сутринта купих, след 3 часа потеглих към Мюнхен. Качих се. Стигнах до Турция. От там прикачих за София. И тъкмо си викам- брееейййй не остана.. само един бус до Варна и готово.. и слизам в София- и багажа ми го няма! голем фън ти казвам... направо откачих.. та така..
Много ти съчувствам и ти пожелавам никога повече да не ти се налага да правиш такива смъртоносни трипове до БГ с бус.. къвто и да е.. си е бус.. 

Момичета, благодаря за силите, които ми вдъхвате!
Всеки ден си викам- какво правя по цял ден в това Теско.. нареждам стока и оправям рафтовете.. ще си мисля за живота, ще се надъхвам.. ще разсъждавам.. и в обедната почивка се улавям, че направо мисълта ми се губи от шумотевица и пак никъде не съм стигнала с разсъжденията си и самомотивацията хахаха Понякога е готино, защото си говоря с колегите.. и ги разпитвам мн неща.. другото хубаво нещо е когато клиентите са щастливи, че съм им помогнала

labello,

с какво си се занимавала в България, ако не е тайна?


eva_82 ,

много правилно си постъпила. Не излизам, ако дори по някаква малка и незначителна причина не ми е комфортно време, организация или присъстващи.
Ти остави младежта. Но по Коледа изпълзяват от къде ли не всякакви образи от какви ли не паланки, които ходят на бар веднъж в годината на служебното парти и са просто голяма свинщина.
По това време, да се пуснеш по баровете без резервация, си е екстремно.


akimbo,

Линкълн е страхотно градче, красота. Там все още гостува традиционен немски коледен базар. Невероятен е. Ако още не сте, посетете катедралата-уникално място.

И аз съм така...излизам редовно с три различни групи българки, но винаги сме с резервация. Служебните излизания са винаги с обиколки по кръчмите и понеже това не ми допада, ходя винаги с колата. Като ми писне от простотии , паля и бягам.

Последната ми работа беше в ИТ компания като асистент проекти/ личен асистен.
Предпоследната беше офис асистент във фирма за търговия на едро.
Преди това като асистент проекти в фирма за маркетингови проучвания.
На 25 год. съм.
Но.... както на всички е ясно тук никой не го е грижа за моя опит в .... къде беше... как се казваше.. Албания ли (един колега ме пита веднъж...  ) ааааа България... а друг ми вика - единственото което знам е Бербатов.. а всъщност къде се намира България, в Скандинавия някъде ли......
Така че.........  .... в Теско плащат най-високо от всички ритейлъри от това, което чета е нета... иначе работата е много.. разбира се.. а аз като никога не съм работила такъв тежък за мен труд- съм капнала... но ако ми предложат- оставам.. трябват пари, дори и да ходя разплакана на работа и с нежелание... ще опитвам да си пренастройвам психиката.. все отнякъде се почва.

 Успех ти желая  

labello, такива реплики като на колегите ти да не те впечатляват. Много хора наистина не знаят, и просто са любопитни. Рано или късно ще попаднеш на фирма дето не й пука от къде идваш и дали са чували името на предишният ти работодател, а какво точно си правила. Отнема време, но ще стане по-леко

МГМ, мнооооого се надявам пътя обратно да е по-добър. И весели празници

Мерси, весели празници и на теб, и на всички... Абе хубаво си е вкъщи, днес още не знам къде се намирам, спах цял ден, краката ми още са подути, но малко по малко се оправят, тъкмо и главоболието ми мина. Тази сутрин като пристигнах и баща ми като ме взе от автогарата, като се качих в колата направо ревнах, като истерия някаква беше, много ми дойде. Ама оцелях, и на връщане се надявам да оцелея и повече такива неща - не.

labello прочети си старите постове тук и колко искаше да си намериш каквото и да е, ужасно е, но е работа и на мен поне ми ставаше някак по леко като си спомнех как седях в оная къща и ми се свиваше стомаха всеки път като чуех да се прибират, и как си мечтаех да си имам работа и след работа да се прибера вкъщи и да не мисля за нищо... Иначе съвсем сериозно, за пътуването, след 24 часа всеки следващ час е като нови 24 в този автобус. До Мюнхен, което е някъде по средата, направо си беше добре...

  Здравейте и от мен. Ние сме добре, опаковах подаръци до преди малко, схванах се цялата, аман!
  Към майките на деца, който вярват в Санта-по големичките, какво им казвате за тези подаръци, всичките ли си от Санта или един от него другите от хора. Като в списъка има няколко неща и ако някой друг ги купи какво става, купуващия не се отразява, а се преписва на Санта ли    Аз още съм объркана с тия глупости честно казано, малката сега видя каква хартия имаме, видя, че купувам подаръци на всички деца и сега се чудя кога да ида да купя поне различна хартия за нея, че хептен прозрачно стана, тя не че вярва де, ама малко с малко да се помъча поне, не че нея искам и ми се отдава да лъжа, ами на другите деца да не дъни...И сега тия деца като им ги подарим и тя знае че сме ги купували и опаковали ние какво да обесняваме, че е от Санта  Голяма драма 
    Ева, оправяйте се  Много нещо си го приела навътре това излизане, има хора си излизат по 3 вечери на седмица, на тях не им е толкова важно. В момента е невъзможно да се намери място в хубаво заведение от сега за след малко, но твоите познати с друга идея са били явно. Просто си намери друга компания. Не мисля, че е заради омъжени, неомъжени, това си е до хора. Аз и като мома и търсеща пак не съм обичала да се моткам безцелно 
     Имахме Коледно служебно парти, голяма скръб беше. Не си продумаха тези хора цяла вечер. Аз си мислех, че само на работа са сухари, ама явно са си такива.
     Имахме и дългопланирано парти с приятелки тук, но аз се тръшнах болна и не можах да отида, много страдам все още  Тази година и на рождения си ден не можах да отида, получих гастритна криза и щях да пукна..Старост нерадост 
    МГМ весело изкарване и лек път навръщане  До БГ и с кола не тръгвам, освен ако не е завинаги или на тип екскурзия-поне 10 дневна с много забележителности и спирки. Хваща ме тиха лудост в самолета три часа, камо ли в автобус, много мразя да седя.
   
   

Miss Fine,аз честно казано доста се колебая дали да лъжа детето,че има Дядо Коледа или нещо подобно.По-скоро му го представям,като приказен герой,но не и като нещо реално.Относно подаръците си му казвам от кого са  .Нещо от рода на: "Ето Дядо Коледа ти е донесъл подарък от леля,от баба,а това е от мама и тати..."  Така действам аз...

Някои са от дядо Коледа, някои от нас, защото дядо Коледа не смогва толкова много деца и толкова много подаръци
Моята от тази година не вярва, но още си говорим така сякаш дядо Коледа носи подаръците. Дори снощи ми помага да пакетираме подаръци за брат й и баща й. На единия подарък написа For Dad... погледна ме и вика, ох обърках се, то това нали е от дядо Коледа  

Аз вчера бях на коледен обяд с колегите, някои са темерутести, някои приказливи, вече знам с кой за какво да говоря и е много по-забавно. Вчера обаче седнах до един с когото рядко се засичаме. Повече от година съм в офиса, а той още не знае от къде съм. Вчера се престраши и попита и като ни се отвори приказка! Той още преди 2000та година ходил в България на ски. Овършал Боровец, Пампорово и дори Витоша! Чак на другите колеги им стана интересно и се включиха   открих и още един скиор в колектива ни, с него обикновено за колоездене говорим, не съм знаела че бил скиор Днешното парти обаче го пропускам, защото е следобедно, а точно тогава щерката има представление, Carol service в местната църква. Свири на китара за 2-3 мин, но трябва да сме там да си видим отрочето   Колегите ме спукват от бъзик, но много от тях са в същото положение като мен, имаме ли избор