Приеми, че това е съдбата ти. Не можеш да промениш майката на мъжа ти, както и не можеш да промениш факта, че тя му е майка. Всички по-нататъшни евентуални опити за промяна на фактите, ще доведат негативи най-вече за теб.
Да, да, да...Каква съдба? Това е нелепо, съжалявам, ако звуча по-грубо, но не живеем в 15 век, нито в арабска държава.
Била съм в подобна ситуация, грешката на повечето жени е, че изчакват да мине прекалено много време, вместо навреме да покажат какво наистина мислят и чувстват. Годините си минават, положението само се внушава, мъжете приемат за естествено и нормално поведението на майките си, защото жените им мълчат и търпят.
От колко време сте заедно с твоя мъж? Никога ли не сте говорили за това как се държи майка му, за неща, които забелязваш и като разумен човек си вадиш съответните изводи, за това, че не се чувстваш добре и т.н.? Изброяваш неща, които тя няма как да скрие изцяло от него, бъди по-категорична и непреклонна, никой не е длъжен да търпи подобно поведение, от когото и да било.
"Майка" не означава автоматично добър човек, колкото и в подобни теми с думите "ама тя му е майка", да се оправдават всякакви отклонения...
п.п. да, трудно е да се предприеме по-категорична стъпка-знам го опит, но също от опит ще ти кажа, че после човек съжалява само, че по-рано не е прекратил контактите си с хора, които са способни да му съсипят живота