Доколко е определящ кварталът, в който живеем, за възпитанието на детето?

Няма начин да не си права. Ти винаги си права. За всичко.

Оуууу, Лондоооон, чувала съм за него. И много ме дразни колко е скъпо там за онези скърцащи къщи от гредоред, за които веднъж гледах предаване по кабела. Даже съм чувала, че не била хубава храната, а тук какви домати само. Децата им от малки знаят английски, не като нашите. Дано успея да го видя някой ден въпреки, че било мъгливо и с лош климат...

Защо е толкова важно внуците да са четвърто поколение? ...Аааа/светна ми/,защото тогава ще са кореняк лондончани...

Чети, бе момиче, чети. Върни се две страници назад и ще разбереш всичко.

Ами не знам, но да си видяла някъде аз да пиша кой е съпругът ми, каква е свекърва ми и какви са съучениците на децата ми? Или колко къщи и апартаменти имаме? Лесно бих могла да "споделя" за всички тези неща.  Това не е поради факта, че нямам какво да напиша, а поради убеждението ми, че никой не се (или поне не би трябвало да се) интересува от личното ми благополучие. При това, каквото и да напише човек, това е анонимен форум и твърденията са недоказуеми. Затова и се старая максимално да се ограничавам в обективни (тоест, извън мен) източници от нета или проучвания. И понякога, личен опит от контакти с хора извън моето семейство. Докато при теб е точно обратното.

Това с комплексите лесно става реципрочно - със същия успех бих могла да кажа същото за теб. Но не мисля да го правя. Просто не си струва.

Весели празници и всичко хубаво!

П.С. Нямам намерение да влизам повече в диалог с теб по въпроса.

Всъщност има доста логика в това, но все пак не мисля, че е универсално вярно. Тоест, ти смяташ, че между двете има силна зависимост, а аз мисля, че не е толкова силна, колкото ти се струва. И не говоря за София. В Атина определено няма такава зависимост, а това е силно разслоен град. В Брюскел също няма. Между другото, там масово средни и дори високи служители в институциите пътуват с метро и търсят райони с метро да се заселят.

За Лондон СлънцеЛуна достатъчно добре обоснова, че и там не е силна.

Което не значи, че няма много места по света, където това е вярно. Мисля, че определящите фактори за разслояването и статуса на кварталите лежат извън това съображение за наличие или липса на метро.

Според мен, това, че на всеки бедняк това му е критерият съвсем не означава, че и на заможния или високата средна класа критерият не е същият (не говорим за много богатите 5 %-10 %). Да, той не иска да се смесва с имигрантите, но пък във всеки от познатите ми градове има достатъчно развита мрежа на метрото, която осигурява достъп до квартал без имигранти, който може да го задоволи и по двата критерия (тоест и статус на добър район, и метро). Дори в много случаи и компромис с къщата няма да прави - както е в Кифисия, където има достатъчно големи къщи с хубави градини. И понеже цените са много  високи за страната/града, имигранти там няма как да се заселят.

Друг интересен въпрос е как кварталите започват да се превръщат в гета. Началото може да дойде по различни начини и само един от тях е построяването на метро.

Между другото, съгласна съм с теб за разделителната линия на София. Което не значи, че в Надежда няма и свестни, и заможни хора. А че северните и западните наистина са предпочитани от имигрантите, доколкото ги има в София.  А, зависи кои имигранти - доста руснаци има в Лозенец и Изток/Изгрев.

Е, те и ония от Кифисия си имат и апартаментче в Глифада, да се плацикат и на плажа, освен в басейна. Цените на апартаментите в Глифада са от порядъка на 400-500 хиляди

А за даун-таун къщи в Атина си има Филотеи-Психико - ето ти линк с даун-таун къщите там:

http://www.homegreekhome.com/en/search/results/residential/sale/r101/m2121m
 
Например това къще

Detached House 980 m2  For Sale
Filothei (Athens - North)
16/12/2014 - Rare house, total area 980sqm, in 1.300sqm plot i n very good location, near the Ionian School, co ...

€5,500,000

А аз говорех за Кифисия, защото отговаря на определението да Нофелет да е краен квартал, покрит с железница. Филотеи-Психико са близо до центъра. Иначе в самия даун-таун къши почти няма - но в Колонаки, например, баровския даун-таун, апартаментите са от порядъка на 400-600 хиляди, а има и над милион. Между другото, архитектурата в Атина е такава, че един обширен апартамент обикновено има огромни покрити веранди по 50-100 кв., които  са направени на градини. И лятото семейството живее на верандата.

Като цяло мисля, че е глупаво да мерим къде е по-скъпо, освен в името на достоверността.

Каквито са във всеки град.

1-во поколение лондончанин - човек израсъл в друг град.
2-о поколение лондончанин - човек, чийто родител е израсъл в Лондон.
3-о поколение лондончаник - човек, чийто прародител (дядо/вци/баба/и) е израсъл в Лондон.
4-о поколение лондончанин - човек, чийто прапрародител (прадядо/вци/прабаба/и) е израсъл в Лондон.

Т.е. твоят мъж би бил трето поколение лондончанин, ако дядо му е израсъл в Лондон.

Защо се уморяваш?

Какво значение има това изобщо? Кого го интересува кое поколение лондончанин е някой си. Да не се връщаме обратно към кокни акцента/диалект/жаргон, типичен за кореняк-лондончаните. Кореняк- лондончанин, кореняк-софиянец. Смешна работа! Светът е отворен, хората се придвижват и се установяват там, където им допада. Досега не съм чувала (освен в този форум), някой да брои поколенията. Сигурно защото в моята среда хората се ценят по това, което СА, а не според това, къде е живял пра-дядо им. Пак да кажа,  смешна работа.

Само заради точността - не би ли трябвало, ако съпругът на дамата от Отава не живее в Лондон, да не е лондончанин, независимо от поколенията. Съпругът е пример, няма значение за кого говорим, принципно погледнато. Т.е, лондончани н-то поколение са такива, които самите те живеят в Лондон и съответно предшествениците им в посочената зависимост. А децата, съответно, няма как да са лондончани, ако не решат да живеят в Лондон. Искам да кажа, че обектът на определението "лондончанин" поне би трябвало да живее там. Софиянец, пловдивчанин, няма значение Или не?

Колкото по-отдалечен си поколенчески и времево от първия твой роднина, заселил се в даден град (Лондон, Ню Йорк, Париж или София... без значение) толкова повече капитал има натрупан, толкова повече активи..., толкова повече културни наслагвания и т.н.

Аз познавам човекът М.Х., чийто прадядо е се е преселил в София през 1909 г. М.Х. днес не живее в Люлин, нито в Младост. М.Х. има две сгради на центъра на София, които дава под наем, освен това, че си има професия и т.н. и т.н.

Ето... толкова важно е кой твой роднина първи е дошъл в големия град. Едно е да си ти, друго е да е баща ти, трето е да е дядо пък, пък съвсем друго е да е прадядо ти или пра-пра....

Твой личен избор е дали да харесваш този факт или да си затваряш очите за него и да го игнорираш. Той... фактът не се променя съобразно твоето отношение към него. Всъщност си напълно независим от твоето отношение.

Това важи само за поколения наред на едно и също място. В смисъл, ако се е изселил от това място и е продал това, което е имал там, не важи. Дори и да не е продал и да има активи, пак не мисля, че отговаря на това определение, ако не живее там.

А това дали е хубаво или лошо, въпрос на лична преценка.

В тесния смисъл на думата - не е лондончанин.
В широкия смисъл на дъмата - ако имаш имоти в Лондон и тези имоти ги е имал и прадядо ти.... ти си си лондончанин, пък дали Отава, дали Занзибар или Южния полюс, няма много значение.

Не мисля - притежаването на имот в Солун, например, не ме прави солунчанин. Имоти може човек да има навсякъде, и наследени, и придобити от самия него. Според мен, първото условие за определението е да живея там, поне през повечето време.

Да не говорим, че може и да е н-то поколение, да живее там и пак да няма активи там, нито наследени, нито придобити от самия него. И пак ще си е лондончанин, независимо че няма активи там. Съществуват и хора, които цял живот живеят под наем.

Според мен за тези неща не може да има някакви... "нормативно" определени дефиниции. За теб е важно човек да живее в Лондон, за да може да се нарича лондончанин. Това си е твое право - можеш да го наричаш както искаш. Той пък може да нарича себе си лондончанин. И пак си е негово право.

Аз примерно съм роден, израсъл, възпитан и образован в един бг град - ще го нарека Там. Не живея в Там над 20 г. И продължавам да смятам себе си за тамовец. И твое абсолютно неотменимо право е да ми кажеш, че аз всъщност не съм тамовец. Аз пък си се смятам за Тамовец.

Т.е. дискусията ни няма особен смисъл. Някакъв детайл е това.

Въпросът бе в поколенията и в това, че между 1-во и 4-то поколение лондончанин, софиянец, мадридчанин или нюйоркчанин, разликата винаги е огромна. Битието определя съзнанието, а на 4-тото поколение граждани най-често битието им е доста по-различно от това на 1-вото поколение.

Съвсем не е задължително. Понякога се случва четвъртото поколение да деградира сериозно, а първото поколение да се приспособи бързо към ритъма на града и да се припознаят един-друг.