Зима чука на вратата, а пък ЮНСКО бебе шава в тумбака! - тема 3

Благодаря ви за топлото посрещане на всички.
Наистина е много трудна борбата с безплодието, ние  чакахме нашето чудо 4г, изкарахме страхотен късмет че се получи от първия опит ИКСИ, след една неуспешна инсеминация.Трудно е човек да намира сили да се изправи след всяка загуба, защото битката ти се вижда някак неравностойна , защото реално нищо не зависи от самите нас, чувстваш се безпомощен.Аз също следя  рубриката в На кафе и много се разтроих като видях отрицателният резултат.Пожелавам на всички  които желаят бебчета да ги имат щом ги поискат , а тези които вървят по трудния път , Господ да е милостив и за празниците да получат най страхотния подарък.

Момичета, за съжаление в много отношения идването на бебето не е концерт по желание и мисля, че всичко се случва тогава, когато му е писано и му е дошло времето и мястото. Имам много приятелки с проблеми в тази област. Аз и затова си бях много притеснена през първите три месеца. Както бях писала в началото, ние с ММ не ползваме предпазни средства от края на 2007г., но до септември т.г. беше безрезултатно. Не е като да не сме правили и систематични опити в периода, в който трябваше да се случи чудото, но явно не му е било времето. Предвид възрастта ми, декември м.г. се консултирахме и в ин витро център, въпреки потвържденията от всички доктори, с които се консултирахме и които потвърдиха независимо един от друг, че няма място за притеснения при нас. Както и да е, бях си го наумила и август месец направихме процедура ин витро, но при нас дори не се стигна до трансфер, защото единственото ни ембрионче спря да се развива на 6 ден. Целият екип ни съчувства изключително много, дори мисля, че бяха по-разстроени от нас (или поне от мен). Аз лично не очаквах да се случи от първа процедура и вероятно затова така леко приех и несполучливия опит. Но определено не можех да скрия огромната си изненада, която последва през септември и последвалите  Като се обадих да кажа на докторката в ин витро центъра, тя беше супер щастлива. Впоследствие се наложи да се обадя по друг повод на регистратурата в центъра и очевидно вече всички там знаеха и бяха толкова щастливи за нас, че това напълни сърцето ми. Вярвам, че хората трябва да се позитивно настроени, за да могат да предизвикат позитивни неща да им се случат. По повод това, че ви е било криво да съобщите на приятелките си - не подхождайте така. Това се усеща и боли повече от факта, че те все още не са бременни. Казвам го от личен опит. Съжалението от страна на другите боли.

Относно пола, на ФМ докторката ми обясни, че в 11-14 седмица половите органи и при момичетата и  при момчетата са външни и няма голяма разлика, единствено посоката спрямо гръбчето е някакъв показател - ако е назад към гърба - момиче, ако е напред (по-стърчащо) - момче.

Diva*, подкрепям те напълно относно мнението ти за приятелските двойки с проблеми - съжалението е убийствено, а спокойствието - НАЙ-ВАЖНО.

Абе да ви питам идват ли вашите половинки с вас на прегледи? Моя мъж с първата бременност идваше на всички прегледи с изключение на 4Д понеже не беше тогава в града. И сега има желание но...първия път дойде пък трябваше с вагинален та си остана пред кабинета, после дойде, но пък мен ме бяха приели преди определения час, и пак си остана милия без преглед, сега трябваше да съм на 8-ми, но пък нямат свободен час за следобеда...евентуално за 9-ти или за 10-ти и просто се чудя какво да правя, дали да ходя на 8-ми сама сутринта или да изтрая още няколко дни и да си идем двамката следобеда хем нямам търпение хем и него го разбирам още не си е видял детенцето и му се ще 

Моя съпруг винаги идва с мен, само веднъж  пропусна , защото нямаше как да отсъства от работа.По добре изчакай така и на него  ще му е още по голяма радостта.

Моят само най-първият път ме чака отвън, когато отидох да ми потвърдят бременността - някъде в началото на 8г.с. След това си влиза, стои си до мен и си гледаме на монитора и се радваме (и двата пъти ме гледаха с вагинален, но не ме е притеснявало това - аз винаги съм с по-дълга блуза и той все пак не стои там, където е докторът с ехографа )

беба28 моя го взимам само на ФМ. На първия преглед както каза с вагинален ме гледаха, после на първата консултация знаех, че ще ми взимат секрет за МБ и пак нямаше как, сега на втората пак ще ми взимат за контролната МБ да се види дали е излекувана инфекцията и пак няма да го взимам въпреки че има възможност той. Но на следващата ФМ след Нова година се очертава да е с мен дори мисля и каката да вземем ако желае,ч е тя като чуе доктор и категорично отказва да идва. Скоро ходихме на свиждане на една мама да видим новороденото бебенце и беше пред шок (на всичкото отгоре и сваляха един чичо 200 килограмов на носилка от асансьорите и тя още повече се стъписа милата). После като видя леля си Дидка се ухили до ушите ама зор докато стигнем  .  Но така или иначе смятам, че не е нужно да е на всички консултации с мен. Особено тези първите по-гореспоменати.

О, на мен лично, а и на него не ни пречи вагиналния, аз и на микробиология бих го взела с мен, само дето лекарката деликатно каза "ами от следващия път" та така. Запазих си за 9-ти двамата ще ходим. Нямам търпение вече.

ММ с първата бременност присъства на почти всички прегледи, но не са ме гледали с вагинален тогава. Сега на първите прегледи не влезе, защото му беше неудобно заради вагиналния ехограф /на него, не на мен /. На ФМ влязоха с бъдещия батко. В сряда като ходим сигурно пак ще искат да влязат двамата, желание не им липсва  . В интерес на истината до сега не съм засичала татковци пред кабинета на док, чак ми става неудобно, че си водя придружители.
Diva*,     .

Съгласна съм с Diva,моя братовчедка след сватбата си доста време не успяваше да забременее,в един момент чудото се случи,но извън маточно и радостта беше кратка. Започна мъката и ходене по лекари,защото и казаха,че без ин витро няма шансове. Тя живее в Русе,постоянно пътуваха до София на прегледи,процедури и отново нищо не се получи. Нямаха възможност да продължават с опитите за ин витро и така в един хубав ден тя се раздели с мъжа си и замина за Чехия,там намери прекрасен човек,проблемите изчезнаха и пет години по-късно,точно преди седмица им се роди прекрасен син,без ин витро ,без каквато и да е намеса/лекарска/ бременността се случи

Аз на прегледите при проследяващия лекар ходя сама,те са винаги рано сутрин,детето е на градина а мъжа на работа,на частното обаче бяха с мен,и сега декември пак ще са с мен,но този път майка ми гледам и тя се готви да идва  ,та може би ще влезе тя.Знам колко и се иска да го види,а пък не върви да влезе цялата рода 

poohito добри ехографски резултати,дано и резултатите от БХС са перфектни 
violetacholakova  дано продължи бебока все така да го развява  щом това е желанието на мама и на тати 
Diva* 
magi_sveta доколкото и аз съм чела,наистина в този период само по ъгъла на разположение се познава пола на бебчето 
Искам да попитам момичетата от Бургас,дали знаят да има там добър специалист по ФМ жена,че във Варна май няма такава 

ММ е идвал с мен само на първия преглед за установяване на бременност с първото дете и то ме чака пред кабинета. Сега на ФМто щеше да му е за първи път да влезе с мен, но не би... работа... но аз съм изключение някакво - когато раждах каката ме закара и замина в командировка - аз бях единствената "непотърсена" родилка за цял ден, с второто бременеех сама, че той беше в Афган, сега поне е до мен, за прегледите - явно както стане. От сега се очертава да отсъства в началото на юни, та ...  може пак да съм късметлийка.

Моят мъж винаги е с мен, когато е тук, без значение какво ми правят. Той иска да види и да чуе всичко, и се интересува не по- малко от мен.

 milady M, аз си ходих при Славчев в ОБ Варна, не претендирам, че е специалист, но не съм чула и недоволни мами.