Адаптираните млека срещу майчината кърма

Ще напиша накратко болката си. Забременях без да го планувам. Преди това години бях на антидепресанти,влизах и в болница. Депресия, пак лекарства, психотерапевти. Търсех смисъла на живота. Посегнах на живота си. Самосъжалявах се, а бях само на 30 години. В този омагьосан кръг, излизах с момче, което много държеше на мене. Не искаше да е с друга и е бил до мене в трудните моменти. Не го планувахме. Зачеването стана случайно. Майка реагира остро, знаеше, че съм едно голямо Дете и не бива, когато още съм на психо лекарства да имам дете. Но аз реших, че ще запазя бебето....Ето пак кошмар..., бях напълно неподготвена лесно да спра лекарствата. Остана само едно от тях - Ривотрил-а. Не можех без него, бях жива наркоманка.Бремеността изкарах сравнително леко. Ала подсъзнанието ми отказваше да приеме, че нося Живот. Плачех тайно. Ривотрила го намалих до 1\ 4. Говорих с психиатърка. Каза ми, че не бива да поемам и толкова, но е по-добре малко количество, отколкото "да лудна". Батко ми повтаряше, че това бебе е Дар от Бог-а. Подкрепяше ме. Но с партьора ми започнахме да не се разбираме, имаше моменти, в които се чувствах много унижена, трябваше да прося едва ли не пари, за да се нахраня.Това никога не бих му простила. Или може би тайно в себе си исках да се чувствам силна и се борех, затова премълчавах. Лекарят-гинеколог ми препоръча секцио. Не, не,можех да издържа обикновеното раждане. А той за нашия град е добър специалист. Когато беше насрочена датата за секциото, аз оревах всичко, не исках да раждам, тресях се от нерви, направих криза. Ала можеш ли в 9 месец да остана у нас, при условие, че само аз мога да родя?!...Приеха ме, направиха ми изследвания. На другия ден около 9 сутринта се настрочи операцията. Молех се на Господ, не спирах да се моля...Бебето проплака в 9 и 30, а аз от радост се разридах....Показаха ми я облечена, колко много коса имаше!...Приех поздравленията на близките. И приятелят ми сякаш бе щастлив...Първите 2 дни след секциото за мене бяха ужасни, хем боли, хем не можеш да станеш, катетър, без катетър...., системи. Не успявах да стана от леглото....До тук-сякаш идва светлина в тунела. Ала за кратко. На 4 ден ми донесоха беба. Боже, сякаш летях от радост. Но след час-два, когато разбрах, че трябва да я кърмя през 3 часа, а гърдите ми натежаха,  боляха до лудост, започнах да рева.Изпаднах отново в криза. Треперих. Имах от Ривотрила, но как  да гопия, нали трябва да кърмя?А кърма имах...Ето Болката ми, психически бях неподготвена за идващото, предстоящото и почти само плачех. Дори започнах да мисля, че не мога да бъда добра майка и най-добре е да вземат бебето, да го дам...в дом, боже, да си оставя беба!...Аз ли бях най-некадърната, това лош човек ли ме прави?!...Гинекологът ми се претече на помощ, предписа ми хапчета за спиране на кърмата. И по-ранно излизане от родилния дом, при близките ми хора.Изпаднах и в следродилна депресия.Бях убедена, че съм некадърна да гледам бебето си.Майка и батко бяха хората, които не ме оставих в тези много мъчителни дни...Мислех отново за самоубииство...Майка пое 18 часово дежурство с малката, за да мога да свикна с мисълта, че съм годна и да повярвам в себе си.Без нея, нямаше да се справя. Малко е да се каже, че и благодаря. Тя е всеотдаен, сърдечен, безкористен човек. На нея дължа това, че сега, когато беба вече е на 3 месеца, мога почти изцяло да се грижа да нея....Таткото... много му бе трудно, не ме укоряваше, но мълчеше, а това мълчание приемах като Вина. В началото я кърмих + АМ, до към 40 ден. Заради Ривотрила , а и каналите ми бяха почти запушени.Гърдите ме боляха, имах бучки, вдигах температура....Исках да имам повече време за подготовка психологическа, за да не се плаша още в болницата, да повярвам в себе си и да бъда пълноценен индивид....
....Чувството ми за вина и днес се обажда, сълзите ми рукват и в такива моменти се крия и уединявам, за да си поплача. Не признавам изкуствените млека.Майчиното мляко е най-добрата храна..Ако...Но това е минало, как да върна онези моменти, в които, ако бях подготвена чрез литература, с разговори със специалисти, може би щях да се откажа и от Ривотрила....., да кърмя моето малко съкровище!Но помня дните, когато малкото ми момиченце, умираше от удоволствие,когато сучеше...Малко на брой, но незабравими.....
...Винаги има и по-голямо зло, не попаднах в психиатрично отделение, опитах се да се преборя сама със Страховете си, с ниското си самочувствие...., с мисълта, че и аз Мога да бъда пълноценна жена и майка.
Днес беба е на АМ, но мога сама да се грижа за нея, да вразумявам таткото, когато прекалява с малко неприличното си поведение и да се радвам, че моето дете, ще ме дари отново с усмивка, която ме кара да се гордея, че Живея, тук и сега!
Да, майчиното мляко е най-доброто за бебето, но....по-добре не много знаеща и опитна майка, отколкото едно изоставено мъниче в Дом!...Тогава за кого да Живея?!....
....Мамо, бате - благодаря Ви!.....
Вие сте Хора - Човеци!