. 
Та историята с хъскито. Вече казах, че го гледат на място на което хората работят, макар и денонощно. Аз и шефа на кафето понякога ги отменяхме и взимахме кучето на разходка. Разходката беше на локалното на Борис м/у руски паметник и Пирогов, за софианци. За останалите, мястото е една широка пешеходна алея между булевард и локлно, от едната страна е мантинела от другата широка ивици тревна площ и храстчета. Та на нашия хубавец му бяха взели жена. И аз с целия си мозък
взимам двете кучета едновременно да ги разходя. При положение, че само мъжкия беше около 60 кг. (на една изложба им бяха казали, че е перфектното куче, но са му изпуснали края откъм килограми) и ме влачеше както си иска. Това, че не слушаше е друг проблем. Кой обаче да се сети да върже каишките една за друга, кой? Аз съм ги хванала с по една ръка. Вървим си по алеята и двете кучета бяха от едната ми страна, душеха си нещо при мантинелата. С/у мене си върви едно момче. Аха да се разминеме и едното куче хукна в другата посока и едната ми ръка наляво с едната каишка, другата в другата посока, а вървим и напред в същото време. Абе направо тъкмо да се разминем с момчето и аз разперих ръце и се метнах на врата му. Буквално
сраааам , ама срам ви казвам, не помня да съм брала друг такъв. Върнах им кучетата и казах, че повече няма да ме видят да ги разхождам, или не двете заедно
това звучи като сцена от романтична комедия. Поне готино ли беше момчето?
значи са идеални кучета за свалка
не мога да се оправям с тия електронни термометри
все показва под 37, а аз виждам, че има температура
до сега рових да си намеря една живачна антика – 38.8
да му са е и европейския съюз и щуротиите
дано не е сериозно
Така и не се научи, че ние сме от добрите. А пък стопаните му не се научиха да го връзват и да му слагат намордник. Колко страх съм брала, че и се разправяхме с тях, ама...файда йок, както се казва на чист български

Тази най- отпред съм аз, Калинче и не си давам мястото..