Освен изброените от вас неща (от които най-неприятна ми е употребата на "кой" вместо "кого" за одушевени предмети), изключително много ме дразни "на сто процента". Ми кажи "това е сигурно сто процента" от къде идва това "на", нямам обяснение. Същото е и с "нямаш си на представа", "имам в предвид или на предвид".
- Публикувана: 20 ноем. 2014, 20:20 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2015, 14:15 ч.
Правоговор
Не и според тълковния речник, перуника, не и според тълковния речник. Там няма такова разграничаване. А принципно наречието за време си е насетне. 
Кой или кого нямат нищо общо с одушевени или неодушевени предмети, а зависи дали се отнасят към подлога или допълнението, съответно кой за подлог, кого за допълнение.
Кой или кого нямат нищо общо с одушевени или неодушевени предмети, а зависи дали се отнасят към подлога или допълнението, съответно кой за подлог, кого за допълнение.
От изброените в няколко страници "грешки" не видях нито една правоговорна, поне доколкото съм запознат с понятието правоговор.
По-напред са изброявани смислови, граматически, диалектни и всякакви грешки, но това не са грешки в изговора. Правоговорът третира как се произнасят книжовните думи и изрази. Например: "потъмнява" ли се "Я" в края на "благодаря", произнася ли се пълния член, правят ли се и колко дълги са паузите там, където пишем запетая, какъв е ходът на интонацията, ударения, следи от акцент - такива работи.
Силно съм впечатлен как радетел за езиков пуризъм е самонаречен пусикет(ка). Дано си дава сметка за двойния смисъл на това толкова отколешно наше прозвище.
По-напред са изброявани смислови, граматически, диалектни и всякакви грешки, но това не са грешки в изговора. Правоговорът третира как се произнасят книжовните думи и изрази. Например: "потъмнява" ли се "Я" в края на "благодаря", произнася ли се пълния член, правят ли се и колко дълги са паузите там, където пишем запетая, какъв е ходът на интонацията, ударения, следи от акцент - такива работи.
Силно съм впечатлен как радетел за езиков пуризъм е самонаречен пусикет(ка). Дано си дава сметка за двойния смисъл на това толкова отколешно наше прозвище.
Още нещо необяснимо за мен, и доста просташки звучащо: "на" при уточняване на цена. Правилното е "Купих го за 10 лв", или Купих ги по 2.20 лв за килограм", а не "Купих го на 10 лв" или "Купих го на 2.20 лв".
Според мен е паразит, "прихванат" от изобилстващите по борсите и пазарите роми, които употребяват почти всички предлози неправилно.
Според мен е паразит, "прихванат" от изобилстващите по борсите и пазарите роми, които употребяват почти всички предлози неправилно.
Не и според тълковния речник, перуника, не и според тълковния речник. Там няма такова разграничаване. А принципно наречието за време си е насетне.
http://ibl.bas.bg/rbe/?q=%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BC
http://ibl.bas.bg/rbe/?q=%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%8A%D0%BA
"кой" и "кого" това ми е мъка.
Има ли някой? или Има ли някого?
Принципно "кой", "някой" - подлог, "кого" "някого" - допълнение, по която логика правилно трябва да е "Има ли някого?", ама пусто ми е неблагозвучно.
Във връзка с чуждоезичното - не ме дразни, вбесяваме - "бранда на ...", " имаме таргет ...", "логвам се в ..." . Не мога да отрека, че езика се развива и диалекти, чуждици, жаргон по един или друг начин са богатство на даден език, но все още не мога да преглътна, че от ТВ, радио, преса се чува/чете "уличен език", с пренебрегване на правила на изговор, правопис и т.н. Някога са държали много на тези неща, дори и на дикцията.
Има ли някой? или Има ли някого?
Принципно "кой", "някой" - подлог, "кого" "някого" - допълнение, по която логика правилно трябва да е "Има ли някого?", ама пусто ми е неблагозвучно.
Не е обичайно. Вероятно за нашето поколение завъзрастяващи каки 
. Факт е, че не ми е особено приятно, намирам го за не особено приемлив превод на чуждоезично пожелание.
. Факт е, че не ми е особено приятно, намирам го за не особено приемлив превод на чуждоезично пожелание. Във връзка с чуждоезичното - не ме дразни, вбесяваме - "бранда на ...", " имаме таргет ...", "логвам се в ..." . Не мога да отрека, че езика се развива и диалекти, чуждици, жаргон по един или друг начин са богатство на даден език, но все още не мога да преглътна, че от ТВ, радио, преса се чува/чете "уличен език", с пренебрегване на правила на изговор, правопис и т.н. Някога са държали много на тези неща, дори и на дикцията.
Не и според тълковния речник, перуника, не и според тълковния речник. Там няма такова разграничаване. А принципно наречието за време си е насетне.
http://ibl.bas.bg/rbe/?q=%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BC
http://ibl.bas.bg/rbe/?q=%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%8A%D0%BA
Цитат
От определен момент в посока напред към бъдещето, натам, насетне
Още нещо необяснимо за мен, и доста просташки звучащо: "на" при уточняване на цена. Правилното е "Купих го за 10 лв", или Купих ги по 2.20 лв за килограм", а не "Купих го на 10 лв" или "Купих го на 2.20 лв".
Според мен е паразит, "прихванат" от изобилстващите по борсите и пазарите роми, които употребяват почти всички предлози неправилно.
Според мен е паразит, "прихванат" от изобилстващите по борсите и пазарите роми, които употребяват почти всички предлози неправилно.
"Взех ги на връз лев и педесе килото" казваше Слабаков в "Самодивско хоро".
По темата - един се дразни от едно, друг от друго...
Аз забелязвам как изразите "него ден", "нея вечер" и подобни навлизат в писмеността. Вече в няколко книги го срещам и много ме дразни.
В книгите е друго. Да не намесваме художествената литература в тема за ПРАВОГОВОР.
Аз забелязвам как изразите "него ден", "нея вечер" и подобни навлизат в писмеността. Вече в няколко книги го срещам и много ме дразни.
Това е диалект от Лудогорския край! Там много се ползва "него/нея".