Любители на Котки Тема 90

Децата са големи, почти 9-годишни и не са ми били пред погледа, но ги чувах през цялото време. Почти сигурна съм, че не са те причината. А и едното е сина ми, който знае много добре как трябва да се отнася с нея и как не, и би реагирал веднага, ако види нещо, което не е редно да се прави.

Кара изяде цялата сутрешна храна, но от водата сякаш се страхува. Не беше ходила до тоалетна от сутринта, но като я сложих се изпишка. Заиграва се както преди, но повечето време днес прекара месейки любимото си одеало. Мърка като отида да я погаля и почти веднага е готова за игра. Адски странна работа, утре сутрин ако все още е така ще я заведа при ветката.

profi_1, възхищавам се на всеотдайността ти!

Тинтири, на мен ми звучи като начало на разгонване  На колко месеца е?

На 2 януари ще направи 5 месеца

Профи,    и да знаеш, че имаш чудесно дете със златно сърце!

У нас елхата оцелява от 06.12, оообаче току що бе налазена - открийте котката:







Тинтири-Минтири, на мен симптомите, както ги описваш ми приличат повече на стрес, отколкото на разгонване (обаче аз не съм имала женска котка  ). Надявам се Кара скоро да си върне предишната форма.

Тинтири, точно на 4-5 месеца се разгони Фрея. Започна по същия начин: отказ от храна и вода, ядеше само след голямо кандърдисване, спря да ходи до тоалетна дори толкова често (то като не яде и пие, няма как), мяукаше протяжно и гърлено, мъркаше и месеше, но и бягаше от нас рязко от време на време. Абе на двата полюса.
Най-добре да я види ветеринар Ако продължи това поведение, де.

Здравейте. По темата с разгонването и аз....
Е, вече съм 99,9% сигурна - Риш се разгонва...
Иначе ей го - дремуца си кротко
Но снимката е отпреди седмица. От два дни обаче вече мяукането става нетърпимо. Но ще трябва да го успокоявам някак и да задържим до след нова година. Че то с тези почивни дни...

Защо, на-важно за разгонването, ако така може да се каже, при мъжкарите е припикаването. Янко почна от 4 месеца и до 1 не остави на мира банята. А беше кастриран на около 10 месеца. Сега като си имам 2 кастрирани момченца пак някой се прави на мъж в банята  Поливам с белина и забравят за 3-4 дни Води го да му махнат онези работи, че положението става все по-сложно Иначе Риш е голям красавец


Мен ме нямаше няколко дни. Зарязах двамата на настоящия ми, ставащ вече бивш приятел двамцата. Добре се справил. Е, той и много обича котки.
Ми и аз съм човек, не мога ли да отида в Добрич на гости
Ние нямаме елха, не че не вярваме в тази вяра, но не празнуваме и  у нас няма поражения

Много гуш на всички големи котаранчета и малки котета

Jerry F и когато са кастрирани ли препикават? А защо точно банята?

Profi_1, и от мен едно голямо  Толкова ми е жал за бедната душичка Силвестърчо... Дано не се мъчи миличкият... А ти си направила за него и неща, които са невъзможни! Не би могъл да има по-добра мама от теб! Макар че надали това е утеха за теб Знам, то е като да загубиш дете.

Кара продължава да се държи странно, но още не съм видяла типични симптоми на разгонване, като изключвам протяжното мяукане от сутринта. Вечерта направи голяма игра с ММ и като му хванеше с 4-те лапи крака, за да го гризе, главата все отдолу, а дупето нагоре, все едно на челна стойка се опитва да застане. Но това от известно време го прави, не е от сега... Иначе привечер сложих отново хапване, малко мокра и малко суха храна. Омете само мократа. Но пак със зор, все едно я е страх от купичките и се опитва да избяга от тях (пробвах и с други купички). Вода изобщо не я видях цял ден да пие. Пробвах да й нося купичката при нея, мокрих си пръста, не! Накрая й шибнах 2 малки спринцовки в устата и ги изпи без да се дърпа, направо с кеф. До тоалетна изобщо не отиде сама днес, ходи само 2 пъти - по малка и голяма нужда като я слагах и това е. Вечерта я сложих пак, не иска. Хем се държи по нейния си дивашки начин, като играе, хем като уплашена изглежда в някои случаи... А като ходи от стая в стая, сякаш е като на забавен каданс - по стъпка за минута, което също е много нетипично, обикновено обикаля из апартамента на караминьол.
Дано не ви досаждам, но съм наистина объркана. Утре сутрин ще звънна на ветката да поговоря и ако каже, ще я заведа, че пак доста празнични дни предстоят.

Тинтири- Минтири,
Щом имаш тревога, поговори с ветеринаря.   Някой път се чудя защо толкова съм се притеснявала за неща, които сега ми изглеждат дребни.

За пиенето на вода-моите са така: Мила я виждам да пие много вода(яде предимно гранули), Женя-по-рядко пие, но и нея я виждам понякога, а Магито не я знам кога и дали пие(тя много рядко яде гранули).
Ако котката яде предимно мокра храна, оттам си набавя течност.
За разгонването-само Мага ми се разгони преди кастрацията. Отначало мислех, че това стана на около 4-5 месеца, но тя много бързо настигна наборите на кг, след като я прибрахме у дома. Та после се оказа, че всъщност е по-голяма и значи на около 6 месеца се е разгонила. Писукаше си тихичко(нови звуци), но без мяукане, вдигаше дупето и ходеше при Женя и даже при Мила да ѝ съчувстват. Това беше единствения период, в който Мила не я биеше. Отминаваше за няколко дни, малко почивка и после пак разгонване.

Котките са с баба си в момента. Всеки ден едно и също слушам по телефона: "ах, тази Мила, съвсем проклета е станала! Непрекъснато иска да набие Мага и дебне. А Магито, миличкото на баба, само върви след мен и се оглежда откъде ще му се спусне Мила. И цяла нощ спинка при мен, а онази идва през 5 минути и накрая слагам Магито от вътрешната страна на леглото, за да не го стига.... и т.н."

Говорих с ветката, разпита ме подробно, накара ме да й опипам коремчето и каза да не я водя по студа. И според нея или ще се разгонва, или е някакъв стрес. И при двата случая няма смисъл да я водя. Иначе днес е по-добре, пие си вода и хапва сама, но по-малко от обикновено. Мяука и се върти около мен да й обръщам внимание. Хапе доста по-настървено при игра, за пръв път имам следи от зъбки. Днес съм по-спокойна. Благодаря ви за подкрепата!

Тинтири-Минтири, измери ли температура на Кот?

Profi, непрекъснато ви мисля. Как сте?

От Маци-Златина и мен: сърдечна и щастлива Нова година!

MayyaI, голямо гуш на Златинчето и на теб.

Онзи ден мислех, че Сиско няма да дочака утрото. Ама ей го, че миличкият дочака вчера "майка му" да мине да го види пътьом за час. Поговорихме си с нея. Казах й че той вече стиска уста и зъби и някак не дава да му бутам храна в устата с лъжичката. Разказах й как през нощта два пъти се напишка на мястото, където лежи защото няма сили да ходи. Ама през деня беше припълзял почти до банята за да се опита да свърши тази работа там. После даже дойде до тоалетната си и направи опит да се напъне за ако, но нямаше сили за това. Аз сама не мога да му направя клизма. А той сам просто не можа да излезе от тоалетната си. Пренесох го обратно там където си лежи. Сложила съм от двете му страни бутилки с топла вода, завивам го да му е топличко и мекичко. И се разбрахме с малката щерка, че няма да се опитвам повече да го храня и от вчера следобед му давам само водичка да си пийва. Иначе бях взела сарженор и 3 дни поред му давах по половин мл, разреден с вода с една спринцовка. Трудно ми е да преценя дали имаше ефект. Той е зле последната седмица и всеки ден съм с усещането, че е последен. Ама ето, че още си лежи и диша, та не знам дали сарженорът е помогнал да изкара тия дни или е плод на котешките 9 живота. Също така с детето преценихме, че нито аз,  нито тя, можем да вземем решение да му отнеме живота. В края на януари тази година ни казаха, че едва ли му остават повече от две седмици, като ни намекнаха да си помислим за евтаназия. А ето че той изкара с нас още 7 прекрасни месеца и още 3 също прекрасни, но и труднички. Единствено гадни и тежки са тук последните десетина дни. Ама то на кого не са гадни последните дни?! Имам чувството, че той самият чака именния си ден - Свети Силвестър е на 2 януари. Ще продължа да го галя, топля и да му давам водичка докато Бог е решил. Само той може да определи дните му на тази земя. 

На всички ви желая весело посрещане на Новата година. Дано да ви донесе много хубави мигове!