Не можеш да се накараш да обичаш или да мразиш някого. Дори когато става въпрос за собствените ти деца - човек не може да контролира чувствата, които изпитва към тях. Това става отсамосебе си.
Да.
- Публикувана: 1 дек. 2014, 13:23 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2015, 23:39 ч.
Какво да правя с майка ми?
Сериозно?
Да.
Да добре аз ще го преживея, но приятелят ми не се чувства добре от това. Аз искам да празнуваме всички заедно празниците, а не да нараства това напрежение и накрая да трябва да ходя да се виждам сама с родителите си.
С него сме заедно от почти 3 години, живеем заедно и мислим за брак.
С него сме заедно от почти 3 години, живеем заедно и мислим за брак.
Не се оправдавай с него..
Ти преживей ситуацията,него не го мисли..По възможност разреди срещите с вашите.
Кво ти пречи,гаджето под мишница,и купон?
Трябва ли да е с родителите ти и то при положение,че са ви такива отношенията?
Какво да правя с майка ми?
Майка ти си е тамън
Оправи себе си
При нас брат ми бе 'любимеца' и послушника
аз опърничева и дива оФца , бях му за пример какво да не прави иначе няма да има туй онуЙ
Когато спреш да се доказваш заради нокой си а само и единствено заради себе си , ще спре да ти пука даже може и да се окаже че майка ти не е никак лоша
На 25 си не се излагай
Майка ти си е тамън
Оправи себе си
При нас брат ми бе 'любимеца' и послушника
аз опърничева и дива оФца , бях му за пример какво да не прави иначе няма да има туй онуЙ
Когато спреш да се доказваш заради нокой си а само и единствено заради себе си , ще спре да ти пука
даже може и да се окаже че майка ти не е никак лоша На 25 си не се излагай
Родителите може да си имат предпочитания, но ако са интелигентни и адекватни не биха ги демонстрирали. Трябва да са много зле, за да не им идва на ум, че нараняват едното си дете по този начин.
И както те не могат да заповядват на чувствата си, така и момичето не може да пренебрегне своите- че й е много кофти и иска одобрение.
Истината е, че родителите ти не са се светнали досега и няма изгледи, че ще се случи в скоро време. Много им здраве, да се радват на писаното яйце, а ти се радвай на себе си и живота си. Трудно звучи, но трябва желание и да приемеш, колкото и да е кофти, че родителите не непременно са хора, чието одобрение си заслужава.
И както те не могат да заповядват на чувствата си, така и момичето не може да пренебрегне своите- че й е много кофти и иска одобрение.
Истината е, че родителите ти не са се светнали досега и няма изгледи, че ще се случи в скоро време. Много им здраве, да се радват на писаното яйце, а ти се радвай на себе си и живота си. Трудно звучи, но трябва желание и да приемеш, колкото и да е кофти, че родителите не непременно са хора, чието одобрение си заслужава.
На 25 си, а звучиш все едно си на 15. Разбирам те до една степен, защото и при мен е имало проблеми с това какво ще уча, какво трябва да правя. Още от прогимназията ми се натякваше, че трябва да уча едно, аз исках друго и успях да се наложа и да се занимавам с това, което искам. Явно не е невъзможно, стига да преживееш неодобрението на родителите ти.
Първо, това какви оценки имаш, няма никакво значение за никого. Нито вашите ще ти кажат "Евала", нито работодателите ще те питат колко имаш по не знам си кой предмет. Второ, радвай се, че имаш приятел, който те подкрепя и те обича. Прекарвай повече време с него и зарежи вашите. Ако се прибираш по-рядко, ще имате по-малко време да се карате или да се заяждате, това го казвам от опит.
Не карай празниците с тях, отиди при гаджето, съберете се с приятели, абе ... правете това, което ви е приятно, а не това, което "трябва". Бъди самостоятелна и ще свиеш сармите на вашите. Позволяваш да се месят твърде много.
Може и никога да не получиш тяхното одобрение. Това не бива да те прави нещастна. Замисли се колко други хора те обичат, уважават, подкрепят и се замисли дали щеше да си по-щастлива, ако учеше нещо, което не ти се нрави. Явно не, радвай се, че си избрала своя път и не взимай родителите си толкова навътре, голяма си вече.
Първо, това какви оценки имаш, няма никакво значение за никого. Нито вашите ще ти кажат "Евала", нито работодателите ще те питат колко имаш по не знам си кой предмет. Второ, радвай се, че имаш приятел, който те подкрепя и те обича. Прекарвай повече време с него и зарежи вашите. Ако се прибираш по-рядко, ще имате по-малко време да се карате или да се заяждате, това го казвам от опит.
Не карай празниците с тях, отиди при гаджето, съберете се с приятели, абе ... правете това, което ви е приятно, а не това, което "трябва". Бъди самостоятелна и ще свиеш сармите на вашите. Позволяваш да се месят твърде много.
Може и никога да не получиш тяхното одобрение. Това не бива да те прави нещастна. Замисли се колко други хора те обичат, уважават, подкрепят и се замисли дали щеше да си по-щастлива, ако учеше нещо, което не ти се нрави. Явно не, радвай се, че си избрала своя път и не взимай родителите си толкова навътре, голяма си вече.
Скрит текст:
На 25 си, а звучиш все едно си на 15. Разбирам те до една степен, защото и при мен е имало проблеми с това какво ще уча, какво трябва да правя. Още от прогимназията ми се натякваше, че трябва да уча едно, аз исках друго и успях да се наложа и да се занимавам с това, което искам. Явно не е невъзможно, стига да преживееш неодобрението на родителите ти.
Първо, това какви оценки имаш, няма никакво значение за никого. Нито вашите ще ти кажат "Евала", нито работодателите ще те питат колко имаш по не знам си кой предмет. Второ, радвай се, че имаш приятел, който те подкрепя и те обича. Прекарвай повече време с него и зарежи вашите. Ако се прибираш по-рядко, ще имате по-малко време да се карате или да се заяждате, това го казвам от опит.
Не карай празниците с тях, отиди при гаджето, съберете се с приятели, абе ... правете това, което ви е приятно, а не това, което "трябва". Бъди самостоятелна и ще свиеш сармите на вашите. Позволяваш да се месят твърде много.
Може и никога да не получиш тяхното одобрение. Това не бива да те прави нещастна. Замисли се колко други хора те обичат, уважават, подкрепят и се замисли дали щеше да си по-щастлива, ако учеше нещо, което не ти се нрави. Явно не, радвай се, че си избрала своя път и не взимай родителите си толкова навътре, голяма си вече.
Първо, това какви оценки имаш, няма никакво значение за никого. Нито вашите ще ти кажат "Евала", нито работодателите ще те питат колко имаш по не знам си кой предмет. Второ, радвай се, че имаш приятел, който те подкрепя и те обича. Прекарвай повече време с него и зарежи вашите. Ако се прибираш по-рядко, ще имате по-малко време да се карате или да се заяждате, това го казвам от опит.
Не карай празниците с тях, отиди при гаджето, съберете се с приятели, абе ... правете това, което ви е приятно, а не това, което "трябва". Бъди самостоятелна и ще свиеш сармите на вашите. Позволяваш да се месят твърде много.
Може и никога да не получиш тяхното одобрение. Това не бива да те прави нещастна. Замисли се колко други хора те обичат, уважават, подкрепят и се замисли дали щеше да си по-щастлива, ако учеше нещо, което не ти се нрави. Явно не, радвай се, че си избрала своя път и не взимай родителите си толкова навътре, голяма си вече.
Така си е. Освен това е ясно, че момичето драматизира малко повече, отколкото трябва. Родителите й я обичат, просто не я фаворитизират, както сестра й. Не е необходимо тотално да ги игнорира, просто да приеме този факт и да започне да живее в мир със себе си.
Родителите може да си имат предпочитания, но ако са интелигентни и адекватни не биха ги демонстрирали. Трябва да са много зле, за да не им идва на ум, че нараняват едното си дете по този начин.
Сега вече като родител т.е. от другата страна си давам сметка колко невъзможна понякога съм била
И децата нараняват и то как .........
Всъщност от роден човек най-боли.
Не искам да огранича срещите, защото много обичам баща си, а той никога не се е държал лошо. Напротив дава ми каквото поискам и се опитва да компенсира нейното отношение. Благодаря ви все пак за хубавите коментари. 
да получаваш каквото поискаш
А ти какво правиш в замяна ? За да получиш трябва и да дадеш , поне отношение не е задЪлже да е марерялно
Напротив дава ми каквото поискам и се опитва да компенсира нейното отношение.
Родителите може да си имат предпочитания, но ако са интелигентни и адекватни не биха ги демонстрирали. Трябва да са много зле, за да не им идва на ум, че нараняват едното си дете по този начин.
Сега вече като родител т.е. от другата страна си давам сметка колко невъзможна понякога съм била
И децата нараняват и то как .........
Всъщност от роден човек най-боли.
Много хубаво казваш и вярно, но това е за пораснали вече хора, които са били отгледани с обич и грижа, а са се отнесли по друг начин.
Иначе всеки жъне каквото си е посял.
Родителите възпитават и оформят характер, защото те са възрастните, детето не се ражда възрастен и е нормално да няма техния опит и мъдрост. Ще глупее, ще прави грешки, ще наранява. Но това е нормално. И те са минали по този път преди него и би трябвало да помнят, ако не- жалко за тях. После и децата ще минат по този път със своите деца. Кръговрат.
Да, има случаи, в които хората дават най- доброто от себе си, но чедото си е зрънце и няма оправия с него, но като цяло си зависи от майката и бащата какво ще отгледат.
Не искам да огранича срещите, защото много обичам баща си, а той никога не се е държал лошо. Напротив дава ми каквото поискам и се опитва да компенсира нейното отношение. Благодаря ви все пак за хубавите коментари.
да получаваш каквото поискаш
А ти какво правиш в замяна ? За да получиш трябва и да дадеш , поне отношение не е задЪлже да е марерялно
Напротив дава ми каквото поискам и се опитва да компенсира нейното отношение.
Ами например любов, внимание, разбиране, съпричастност.
Смехуранче, първо си намери работа в София. После, искаш-не искаш, заради твоето собствено психическо здраве и стабилност, просто ще ти се наложи да разредиш прибиранията. С баща си можеш да се чуваш по телефона, толкова често колкото изпитваш необходимост.
Приеми, че майка ти е така, това е нейният избор (да фаворизира сестра ти) и не си го слагай повече на сърце, това няма да доведе до нищо добро. Преживяла съм нещо подобно с единия родител, не е болка за умиране, но трябва да си абсолютно независима от родителите, пъво финансово, после и емоионално. Просто приемаш факта и продължаваш напред. Дай Боже, самата ти скоро ще имаш собствено семейство, вече си голяма, за да се тръшкаш зараи отношението на майка ти.
Приеми, че майка ти е така, това е нейният избор (да фаворизира сестра ти) и не си го слагай повече на сърце, това няма да доведе до нищо добро. Преживяла съм нещо подобно с единия родител, не е болка за умиране, но трябва да си абсолютно независима от родителите, пъво финансово, после и емоионално. Просто приемаш факта и продължаваш напред. Дай Боже, самата ти скоро ще имаш собствено семейство, вече си голяма, за да се тръшкаш зараи отношението на майка ти.