Какво да правя с майка ми?

  • 15 630
  • 69
  •   1
Отговори
# 30 2 дек. 2014, 16:43 ч.
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Цитат на: Ariana в вт, 02 дек 2014, 12:39
Цитат на: marilyn12 в пн, 01 дек 2014, 23:17
Цитат на: cmexypah4e в пн, 01 дек 2014, 23:00
Напротив дава ми каквото поискам и се опитва да компенсира нейното отношение.
Интересно ми е какво толкова получаваш, че си склонна да търпиш поведението на майка ти?

Ами например любов, внимание, разбиране, съпричастност.

Dobre де,  до колко години трябва да търсиш одобрение, внимание  на родител и потупване по главата  Rolling Eyes
    За какво съпричасност след 25 години да товарим  мама си с проблемите  Rolling Eyes  и да има кой да ни избърше саполЯ ?


Лично аз споделям само радости с нашите , предполагам те също Simple Smile за гадостите само ако е нещо нистина серозно пу-пу да не се случва.



# 31 2 дек. 2014, 18:42 ч.
  • Мнения: X
Като се държи така с теб, ами да си гледа работата.
Какво си тръгнала да й се доказваш, да не си малко дете..
Ходи от време на време ги виждай, контактувай повече с баща си и толкова.

Като живееш с приятеля си, живей си с него, защо постоянно ходиш у вашите и разтурваш (това разхвърлям ли значи?  Rolling Eyes)? Mr. Green

Празниците може да си ги празнувате и двамата, може и с неговото семейство.

Някои родители си имат любимци и не винаги това е по - малкото дете, не е правилно, но.. няма да мрем я!
Аз съм на мнението, че който не се държи добре с мен и не ми понася компанията му, ограничавам вижданията, независимо дали е майка/баба/леля и т.н.
Кръв не кръв, рода не рода, способна съм да спра отношения с близки роднини, ако има такива проблеми.

# 32 3 дек. 2014, 09:50 ч.
  • София
  • Мнения: 23 133
Добре че е тая тема, за да разбера колко лесно се късат взаимоотношения с родители.  Rolling Eyes

# 33 3 дек. 2014, 10:51 ч.
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 306
Цитат на: Desss в вт, 02 дек 2014, 16:43
Dobre де,  до колко години трябва да търсиш одобрение, внимание  на родител и потупване по главата  Rolling Eyes
    За какво съпричасност след 25 години да товарим  мама си с проблемите  Rolling Eyes  и да има кой да ни избърше саполЯ ?
Боже, Десссс, имам дъщеря на 24 години и всеки ден й казвам хубави думи, коментираме заедно проблемите й (рядко, защото е типична Агримония), бърша сълзите й, разтривам стъпалата й. Тя ми е дете, а аз съм й майка, как да бъде иначе? Изправям се срещу целия свят заради нея!
И за малката също.

# 34 3 дек. 2014, 11:01 ч.
  • София
  • Мнения: 23 133
Котьо   bouquet
Веднъж само се бях разсърдила на майка ми (а и тя ми беше сърдита, за някакви щуротии естествено) и не си звъняхме цяла седмица. Ако щете вярвайте, но имах чувството, че целият свят се е стоварил върху мен. Толкова зле се чувствах, че си нямате идея. Сега тя живее с нас, и ми е изключително приятно когато ме гушне, целуне и каже пред дъщеря ми: "Кате, няма да тормозиш моето момиче, че виж колко ми е добричко и как си дава и душата за теб." Аз и дума не давам да се изрече нещо срещу майка ми - издигнала съм я на пиедестал. Затова са ми много странни разни дистанцирани отношения между майки-дъщери.  Rolling Eyes А съветите, които дават някои в темата, са ми откровено отблъскващи и гнусни.   

# 35 3 дек. 2014, 11:06 ч.
  • Мнения: 6 365
Мисля, че един родител може цял живот да е опора, източник на мъдрост и насоки. Дори бих казала, че е длъжен, защото иначе малко става като да си вземеш кученце, да му се радваш докато е малко и сладко, а после да го мразиш, защото прави бели и вече е голямо и грозно.

Нямам предвид глезене, а родителят да сподели какво е разбрал, да го поднесе по добър начин и ако може децата да не си хабят енергията, за да откриват топлата вода.

Нормално е родителят да е напред с материала и от време на време да се обръщаме към него и да питаме- а аз добре ли вървя или трябват корекции. И е много тъжно, когато родителят си мисли, че вече е приключил и нищо не може да даде повече.

Тонкабонка, приеми, че не всички майки са като твоята и понякога дистанцирането е много здравословен ход. Някои хора разцъфтяват от такова решение. Не го приемай като упрек точно срещу твоята майка, тя не ни интересува, интересуват ни тия, които по документи са майки, но имат огромни дефекти.

# 36 3 дек. 2014, 11:12 ч.
  • София
  • Мнения: 23 133
Цитат на: Mamacita Bandida в ср, 03 дек 2014, 11:06
Тонкабонка, приеми, че не всички майки са като твоята и понякога дистанцирането е много здравословен ход.
Мамасита, права си.
Лично аз бих посъветвала момичето да си излее като за последно каквото й е на душата и пред двамата  родители. От там насетне, ако майката продължи да се държи темерутската, тогава вече да се дистанцира и да преосмисли начина си на поведение и комуникация спрямо родителката.

# 37 3 дек. 2014, 11:12 ч.
  • Мнения: 2 622
Тонкабонка, баща ми вече 2 години и половина не ми говори, понеже отказах да се съобразя с мнението му за партньора ми в живота. Приех избора му и продължих напред. Ти какво би направила в подобен случай? Има родители, които са решили, че трябва да диктуват живота на децата си, без значение на колко са години децата им и дали се оправят сами в живота. Когато на подобни родители им се опънеш, те започват манипулации тип "Ако не направиш това, което ти кажа, не си ми син/дъщеря....". Няма вариант да вървя и да му се моля да ме разбере, 26 години не се разбира, няма тепърва да започне...Случаят на авторката не е такъв с майка й, но решението е същото - просто да приеме избора на майка си и да спре да се тръшка защо не я одобрява.

И аз се чувсвах кошмарно, когато баща ми спря да ми говори, но животът не приключва с това.

# 38 3 дек. 2014, 11:14 ч.
  • София
  • Мнения: 23 133
Цитат на: Vittoria_Puccini в ср, 03 дек 2014, 11:12
Тонкабонка, баща ми вече 2 години и половина не ми говори, понеже отказах да се съобразя с мнението му за партньора ми в живота.
Аз вече написах каквото мисля по въпроса в горния пост.
Не съм говорила и нямам абсолютно никаква комуникация с баща ми от 20+ години. По мое решение. Не че той се е напънал да ме потърси.

# 39 3 дек. 2014, 11:24 ч.
  • Мнения: 2 622
Видях, ама късно  Grinning Аз не се прибирам често при родителите си, майка ми и брат ми ми се радват (брат ми е на 9 все пак...), но баща ми изобщо не отразява присъствието ми. Вече не ми пречи, но в началото ми беше много тежко, защото и майка ми не се постара през годините да изгради онази специфична връзка между майка и дъщеря, за която говориш ти. Сега с нея си общуваме нормално, но все пак някак дистанцирано.

# 40 3 дек. 2014, 14:15 ч.
  • София
  • Мнения: 5 499
Цитат на: Vittoria_Puccini в ср, 03 дек 2014, 11:24
Видях, ама късно  Grinning Аз не се прибирам често при родителите си, майка ми и брат ми ми се радват (брат ми е на 9 все пак...), но баща ми изобщо не отразява присъствието ми. Вече не ми пречи, но в началото ми беше много тежко, защото и майка ми не се постара през годините да изгради онази специфична връзка между майка и дъщеря, за която говориш ти. Сега с нея си общуваме нормално, но все пак някак дистанцирано.

Понякога не само от родителят зависи връзката с детето му.
Понякога по характери, манталитет, мислене, родителите и децата са много различни. Човек истински започва да опознава родителите си, когато порасне и най-вече, когато започне да живее отделно от тях. И някои неща от техните личностни характеристики може да не му допаднат до степен да не може да направи компромиси. Така че, процесът е двупосочен.

Аз като родител понякога изпитвам трудности в комуникацията с децата си. И не е, защото не опитвам да постигна съгласие по някои теми, напротив. Просто сме различни в някои отношения, да не говорим, че аз съм жена, а те - мъже. Не съм от майките, които манипулират чрез сълзи и мрънкане - не обичам да извъртам нещата, предпочитам да ги казвам направо. Това е голям минус, зная, но това съм аз.

# 41 3 дек. 2014, 14:32 ч.
  • Мнения: 2 622
Popule, съгласна съм с теб, но докато сме деца, родителите са тези, които трябва да провокират доверието на детето още от малко и да поставят основата на връзката родители-деца. При мен положението беше по-различно, защото татко изповядва друга вяра с други разбирания, които не са приложими в нашето общество. Цял живот съм била кротка и послушна и се подчинявах. Стараех се да споделям всичко с родителите си, но баща ми забраняваше да се обсъждат "интимни теми", а майка ми така и не прояви интерес да слуша това, което й споделям. Или сменяше темата, или отсичаше, че  нещото е маловажно. Така е било през цялото ми детство. В момента, в който пораснах и заявих собствена позиция, започна война.
Права си, че децата започват да опознават родителите си, когато заживеят отделно - когато това се случи, започнах да разбирам нашите, без да съм напълно съгласна с тях, и комуникацията с мама протича една идея по-гладко.

# 42 3 дек. 2014, 14:55 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 495
Аз бих заявила в такава ситуация на майка ми, че ако продължа да усещам това незаслужено пренебрежение, сама ще се отдръпна от нея, няма да им се обаждам, но няма и да работя във фирмата им. Но и след години да не ме търсят.

# 43 3 дек. 2014, 16:19 ч.
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Цитат на: Котьо Тръмп в ср, 03 дек 2014, 10:51
Цитат на: Desss в вт, 02 дек 2014, 16:43
Dobre де,  до колко години трябва да търсиш одобрение, внимание  на родител и потупване по главата  Rolling Eyes
    За какво съпричасност след 25 години да товарим  мама си с проблемите  Rolling Eyes  и да има кой да ни избърше саполЯ ?
Боже, Десссс, имам дъщеря на 24 години и всеки ден й казвам хубави думи, коментираме заедно проблемите й (рядко, защото е типична Агримония), бърша сълзите й, разтривам стъпалата й. Тя ми е дете, а аз съм й майка, как да бъде иначе? Изправям се срещу целия свят заради нея!
И за малката също.
До като живях с мама и при нас така беше  Grinning

Отделих ли се , дребните ми проблеми и не сгоди не ги е виждала и не съм тичала да я товаря  Simple Smile

Авторката е уЖ самостоятелна , има мъж до себе си , живее на семейни начла .....
Чесно не виждам пролем , освен в самата нея , че даже и приятеля си занимава с нейната 'драма'.





Последна редакция: ср, 03 дек 2014, 16:25 от Desss

# 44 3 дек. 2014, 17:02 ч.
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Като се отделиш от родителя и заживееш самостоятелно , взаимно няма да виждате много дребни проблемчета изписани на лицето ви/ или в поведението , тъй като не сте под един покрив.

Представям си когато не живея с детето/децата да почна да им звъня и споделям ежадневни , дребни несгоди и т.н.
Аз не го правя , предполагам и родителите ми.
Когато има решим/лесен  проблем научават като съм минала през това , ако е недай си Боже нещо по кофти щем не щем разбираме и сме си безрезервно насреща  Peace


Е ,  примерно разбрахме за свеки че е била без работа  , когато си намери нова  Grinning
и обратното когато сина и имал поблеми с работа си знаем само ние вкъщи. Нито аз занимаван нашите нито той техните.


Вие товарите ли вече порасналите си деца с пробемите си , търсите ли тяхното одобрение при вземане на решения които евенуално не касаят тях  Rolling Eyes

Разбира се изключвам сличаи при сериозни неща/проблеми.


Здрав ли си , прав ли си вс. е Ок и е поправимо
дори и кофти отношения Wink

Последна редакция: ср, 03 дек 2014, 17:14 от Desss

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата